ДОЛУ РУСКИТЕ РЪЦЕ ОТ УКРАЙНА!
Свържете се с автора на петицията
КАТО В СТУДЕНТСКИТЕ ГОДИНИ
2024-12-17 11:49:15На 26 май 2020 г. бе стартирана петиция под титула «Петиция за набиране на 1 милион подписа с искане за оставка на Министерския съвет с Министър-председател Бойко Методиев Борисов». Разбираемо, към днешна дата в тази петиция не се отчита никаква динамика – последното правителство на Бойко Борисов е в миналото и с това причината за въпросната подписка вече не съществува.
За времето след 26 май 2020 г. въпросната петиция е набрала 95198 гласа. Това са около 353 пъти повече гласове, отколкото 270-те цифрови вота, заявени под заглавието «ДОЛУ РУСКИТЕ РЪЦЕ ОТ УКРАЙНА!», разбира се, събрани само за 15-ина дни. Дали бихме успели да се приближим до този рекорд?
Впрочем, събирането на подписи за «ДОЛУ РУСКИТЕ РЪЦЕ ОТ УКРАЙНА!» продължава. (Досущ като в студентските години.)
Илия Кожухаров
ВЪЗМУЩЕНИЕ ПО АДРЕС НА СТЕФАН ХЕСЕЛ – СПОРЕД СЪВЕТА НА САМИЯ СТЕФАН ХЕСЕЛ
2024-12-16 15:17:05В книгата си «Възмутете се!» (2010) Стефан Хесел формулира една основна теза:
ПРИЧИНА ЗА ВСЯКА СЪПРОТИВА Е ВЪЗМУЩЕНИЕТО.
Тезата е повтаряна многократно – буквално или във вариран вид:
«Когато нещо ви възмущава, както аз бях възмутен от нацизма, тогава ставате борци, силни и отдадени на своята кауза.»
«Пожелавам на всички, на всеки един от вас да намери своята причина за възмущение. Безценна е подобна нагласа.»
«Най-лошата позиция е безразличието, най-лошо е да си казвате: "Нищо не мога да направя, всеки да се оправя сам." По този начин губите едно от основните качества, които правят човека човек. Едно от най-необходимите качества – способността да се възмущавате и да заемате гражданска позиция.» «Необходимо да бъдем бдителни, да се позоваваме на правата, чието нарушаване от когото и да било трябва да предизвиква нашето възмущение. Няма място за компромис с правата.»
«Как да завърша своя призив към възмущение? Като припомня още веднъж, че на 8 март 2004 г., по случай шейсетгодишнината от обявяването на програмата на Националния съвет на съпротивата, ние, ветераните от съпротивителните движения и от бойните сили на Свободна Франция (1940–1945), казахме следното: "Нацизмът бе победен благодарение на саможертвата на нашите братя и сестри от Съпротивата и на обединените срещу фашисткото варварство народи. Но тази заплаха не е напълно изчезнала и гневът ни срещу несправедливостта е все така жив."»
В същото време Стефан Хесел е изказал и много мисли, които – ако не провокират директно възмущение – пораждат някои проблеми. Например, той пише:
«Угнетителите и угнетените трябва чрез преговори да постигнат споразумение за премахване на потисничеството. Тогава ще изчезне и терористичното насилие. Междувременно, нека не позволяваме да се трупа твърде много омраза.»
Ако казаното представлява някаква несъмнена истина, то веднага възниква естественият въпрос: защо през изминалите хилядолетия човечеството не е успяло да направи така, че терористичното насилие да изчезне? Не по-малко естествено е да се допусне, че една част от все същото човечество НЕ ЖЕЛАЕ ДА СЕ СТИГА до каквото и да било изчезване на каквито и да било насилия, беззакония, войни. (При това, нека не се забравя, че изобретателните хора отдавна са открили възможността злодийства да се извършват с «кадифени ръкавици» – вещо, което по-наивните приемат за благодеяния.) А щом разбойниците не желаят мир и разбирателство, то кой и как би могъл да ги застави да ги пожелаят?
Нека сега бъдат прочетени отново глаголните форми, използвани в последно цитираните изречения: «трябва да постигнат», «нека не позволяваме». Добре! ТРЯБВА! НЕКА...! Но коя е тази сила, която ще направи така, щото да се случи онова, което «трябва» да се случи, онова, което «няма да бъде позволено» да се случва?
Тук можем спокойно да си представим сцена в някой съветски лагер от системата ГУЛАГ («Главное управление лагерей»). Някакви долнопробни типове, зверове в човешки тела, измъчват, насилват, убиват лагерници, а те, лагерниците, предлагат двете страни «чрез преговорите да постигнат споразумение за премахване на потисничеството». Или издигат от своите редици оратор, който започва вълнуваща реч, посветена на съвета «да не се трупа твърде много омраза». Да си представим ли идентична идилия, случваща се днес: Путин се ангажира «чрез преговори» да заработи за «премахване на потисничеството», което самият той е разпоредил, воден от болните си амбиции.
Всъщност, кое може да респектира подобен род злодеи?
Илия Кожухаров
ВЪЗМУТЕТЕ СЕ!
2024-12-15 15:25:45
Илия Кожухаров
БЪЛГАРСКОТО ПРИЗНАНИЕ НА НЕЗАВИСИМОСТТА НА УКРАЙНА
2024-12-15 00:02:50
Илия Кожухаров
НЕВЪЗМОЖНА РЕАЛНОСТ!
2024-12-13 13:30:11Драги съмишленици,
Нямам представа доколко обръщате внимание на коментарите, които публикувам от началото на тази петиция, но, уверявам ви, че това, което ще прочетете надолу, ще ви прозвучи като нещо невъзможно. В същото време то е чиста реалност.
Днес получих писмо-въпрос, свързан с настоящата петиция. Преди да цитирам единственото му изречение, нека изпиша отново нейния надслов:
«ДОЛУ РУСКИТЕ РЪЦЕ ОТ УКРАЙНА!»
А писмото-въпрос гласеше:
«ТОВА В ПОДКРЕПА НА УКРАЙНА ЛИ Е?»
Илия Кожухаров
ЕДИН ПОКАЗАТЕЛЕН КОМЕНТАР!
2024-12-13 05:16:57Подкрепил настоящата петиция съмишленик е намерил за необходимо да изпрати като лично съобщение следния свой коментар:
«Не е нормално човешко същество да бъде пасивно пред тази кауза. Моля се, цялата влагана енергия да бъде използвана за добро, защото иначе „доброжелатели“ много.»
Илия Кожухаров
ОТКРОВЕНИЕ
2024-12-11 23:40:10Драги съмишленици,
Чувствам се задължен да споделя нещо важно, което – ако бъде премълчано – много положения (и особено изводи), свързани с настоящата петиция, могат да останат единствено в руслото на догадките.
Първо. Следва да призная, че още преди да стартирам тази инициатива изпитвах известно притеснение, свързано с мисълта, че за пореден път ще поставя в неловко положение далеч не един и двама измежду моите познати. Защо? Защото мнозина изпитват неудобство да признаят открито, че изповядват максима, според която правото е на страната на силния. Други се придържат към някакъв всепоглъщащ пацифизъм, в очертанията на който, освен мисълта: «Борете се за мир!», друго нищо не може да се роди. Там няма място за въпроси от рода на този: «За кой "мир", или за чий "мир", иде реч?» Трети отдавна са се дезинтересирали от всякакъв род нравствени проблеми, водени от мисълта, че човечеството не може да бъде очовечавано, образовано – и изобщо, подобрявано. При тези обстоятелства всяко намерение от рода на настоящата петиция поражда конфузии, от които няма лесен изход. Ето защо мълчанието се оказва удобен модел на поведение.
Второ. В условия на неяснота (неизвестен изход на война, неизвестен резултат от избори, неизвестна «посока на вятъра», който може да задуха, и т.н.) един голям процент хора предпочитат да заемат изчаквателна позиция. Формулата: «Да се снишим и да изчакаме бурята да отмине!», нито е откритие на Тодор Живков, нито е патент на късния ХХ век. Така, отново мълчанието се оказва предпочитан модел на поведение.
Трето. Обичайното разумно претегляне на силите, които се стълкновяват, подсказва в редица случаи, че не е печелившо приобщаването към страната на онези, които са обречени да загубят. Твърде често обаче губещите се явяват носители на моралната страна в конфликтите. Как следва да се постъпва в подобни случаи? Повечето ще изберат мълчанието. Нещо повече, когато неморалната страна победи, част от замълчалите ще се подредят на опашка, за да поздравят победителя.
Четвърто. Военен конфликт между две държави (особено ако нито една от двете не е собствената) изглежда на мнозина като нещо далечно, чуждо. Ето защо мълчанието се оказва най-естествената мисъл. И поведение.
Пето. Много хора се оказват с добре развит рефлекс, който ги подтиква да натоварват по-слабия в един конфликт с палитра от негативни качества. В същото време съзнанието им възвеличава по-силния, героизира го, идеализира го. Със следващата стъпка този род хора се уподобяват в мислите си на победителя. Тази нагласа е копие на типичното поведение на женското животно, което чака битката между мъжкарите да приключи, за да се прилепи към по-силния. (В случая с хората прилепването се прави и от мъже, и от жени.)
Шесто. Прекомерно раздутото его подсказва на някои хора задължителното дистанциране от всякакъв род масови прояви. Максимата: «Това не ме засяга!», осигурява на такива лица възможността те да изглеждат извисени, доколкото тяхната «АЗ-единица» не се оказва разтворена в някакво множество, съставено от «обикновени статистически единици». Подобен избор на мълчаливата недосегаемост, колкото и да изглежда удовлетволяващ Аза, не може да избегне попадането в «тълпата», защото все същото мълчание превръща «АЗ-единицата» в обикновена статистичска единица от множеството на взаимно обезличилите се мълчаливци.
Седмо. Някои хора заемат високи ръководни постове. Това ги принуждава да мислят, че не им е позволено да се произнасят по редица въпроси. Но... войната, избиването на хора, разрушаването на градове и села, изваждането от строя на болници, училища и пр., и пр. – всичко това са злодеяния, които преди да имат политически характер носят чисто морални характеристики. Нима хората, намиращи се на «високи ръководни постове», не трябва да се произнасят по въпросите на морала?
Защо споделям тези мисли? Защото, ако някой от вас опита да покани свои близки и познати да се включат в настоящата петиция, добре е да знае, че ще се сблъска с така изредените реакции. Наистина, той не винаги ще знае какво се крие зад мълчанието: недоволство от лансирана идея, или страх от публично заемане на позиция? Така или иначе обаче, мълчанието ще бъде факт.
Илия Кожухаров
В ДЕСЕТКАТА!
2024-12-11 09:58:16Преди минути, след като подкрепи петицията, г-жа Латинка Христова написа:
«Не съм оптимист по отношение на петициите, но те са възможност да се знае, че има и гласове на обикновените хора в подкрепа на дадена кауза.»
Колко точно!
Илия Кожухаров
ДА ВИ Е ЯСНО!
2024-12-10 11:06:17Драги съмишленици,
Днес получих писмо, в което гневът на изпращача се процеждаше обилно дори и през електронните редове. Относно Украйна лицето бе написало:
«Тази земя е на Русия! Да ти е ясно!»
Дори да бъде оставен настрана просташкият маниер на общуване с непознат, «на ти», става пределно ясно на кого трябва да се противопоставяме – с петиции и без петиции.
В добавка обаче, случаят изважда на повърхността и някои много по-сериозни проблеми. Така, въпросната персона вероятно изобщо не си задава въпроса:
КОЙ ОПРЕДЕЛЯ ПРИНАДЛЕЖНОСТТА НА ЕДНА ЗЕМЯ КЪМ ТЕРИТОРИЯТА НА ДАДЕНА ДЪРЖАВА?
И още:
ЗАЩО В ООН ПРОДЪЛЖАВАТ ДА РАЗГЛЕЖДАТ КРИМ И ОКУПИРАНИТЕ ОТ РУСИЯ РАЙОНИ НА УКРАЙНА КАТО ЧАСТ ОТ ТЕРИТОРИЯТА НА ВСЕ СЪЩАТА УКРАЙНА?
А ако отговорите на такива въпроси се раздават от самозвани експерти по международно право, то какво биха казали те срещу евентуалните претенции на една от заминалите в небитието империи, която би могла да поиска да ѝ бъдат върнати всички земи на държавите от Североизточна Африка, през Близкия Изток, Балканите, та чак до предградията на Виена – без много-много възражения и протестни петиции? Какво биха казали, ако някой им напише кратко писъмце, завъшващо с едно:
«Тези земи са наши! Да ви е ясно!»
Всъщност, колко назад в историята можем да се връщаме, за да поправяме грешките на историята?
Илия Кожухаров
МАЛКО ПОВЕЧЕ ВНИМАНИЕ!
2024-12-10 08:43:03Износено клише е твърдението, че живеем във времена, в които темпото на случващото се около нас ни принуждава да препускаме, да се задъхваме и в бързината – да допускаме неволни грешки.
И все пак...
Можем да проявяваме по-голямо внимание, когато попълваме изискуеми данни, свързани с участието ни в петиции, като настоящата. Например, изглежда не особено привлекателно, когато името «Пловдив» се превръща в трудно произносимото «Пловдшв». Или фамилно име като «Хараламбова» става «Хараламбона», «Апостолов» става «Апостолпв», а личното «Кирил» се оказва «Корил».
Разбира се, всеки ще посочи, че в подобни случаи става въпрос за неволно натиснат съседен клавиш, но... за съжаление, понякога това може да доведе до установяване на известни по-сериозни несъответствия, които да предизвикат отказ от регистрация на заявена подкрепа.
Разковничето се съдържа в пожеланието за евентуален повторен прочит на написаното – преди да се натисне окончателният бутон за участие или – в случая – за полагане на подпис.
Илия Кожухаров