ДОЛУ РУСКИТЕ РЪЦЕ ОТ УКРАЙНА!

ОТКРОВЕНИЕ

Драги съмишленици,

Чувствам се задължен да споделя нещо важно, което – ако бъде премълчано – много положения (и особено изводи), свързани с настоящата петиция, могат да останат единствено в руслото на догадките.

Първо. Следва да призная, че още преди да стартирам тази инициатива изпитвах известно притеснение, свързано с мисълта, че за пореден път ще поставя в неловко положение далеч не един и двама измежду моите познати. Защо? Защото мнозина изпитват неудобство да признаят открито, че изповядват максима, според която правото е на страната на силния. Други се придържат към някакъв всепоглъщащ пацифизъм, в очертанията на който, освен мисълта: «Борете се за мир!», друго нищо не може да се роди. Там няма място за въпроси от рода на този: «За кой "мир", или за чий "мир", иде реч?» Трети отдавна са се дезинтересирали от всякакъв род нравствени проблеми, водени от мисълта, че човечеството не може да бъде очовечавано, образовано – и изобщо, подобрявано. При тези обстоятелства всяко намерение от рода на настоящата петиция поражда конфузии, от които няма лесен изход. Ето защо мълчанието се оказва удобен модел на поведение.

Второ. В условия на неяснота (неизвестен изход на война, неизвестен резултат от избори, неизвестна «посока на вятъра», който може да задуха, и т.н.) един голям процент хора предпочитат да заемат изчаквателна позиция. Формулата: «Да се снишим и да изчакаме бурята да отмине!», нито е откритие на Тодор Живков, нито е патент на късния ХХ век. Така, отново мълчанието се оказва предпочитан модел на поведение.

Трето. Обичайното разумно претегляне на силите, които се стълкновяват, подсказва в редица случаи, че не е печелившо приобщаването към страната на онези, които са обречени да загубят. Твърде често обаче губещите се явяват носители на моралната страна в конфликтите. Как следва да се постъпва в подобни случаи? Повечето ще изберат мълчанието. Нещо повече, когато неморалната страна победи, част от замълчалите ще се подредят на опашка, за да поздравят победителя.

Четвърто. Военен конфликт между две държави (особено ако нито една от двете не е собствената) изглежда на мнозина като нещо далечно, чуждо. Ето защо мълчанието се оказва най-естествената мисъл. И поведение.

Пето. Много хора се оказват с добре развит рефлекс, който ги подтиква да натоварват по-слабия в един конфликт с палитра от негативни качества. В същото време съзнанието им възвеличава по-силния, героизира го, идеализира го. Със следващата стъпка този род хора се уподобяват в мислите си на победителя. Тази нагласа е копие на типичното поведение на женското животно, което чака битката между мъжкарите да приключи, за да се прилепи към по-силния. (В случая с хората прилепването се прави и от мъже, и от жени.)

Шесто. Прекомерно раздутото его подсказва на някои хора задължителното дистанциране от всякакъв род масови прояви. Максимата: «Това не ме засяга!», осигурява на такива лица възможността те да изглеждат извисени, доколкото тяхната «АЗ-единица» не се оказва разтворена в някакво множество, съставено от «обикновени статистически единици». Подобен избор на мълчаливата недосегаемост, колкото и да изглежда удовлетволяващ Аза, не може да избегне попадането в «тълпата», защото все същото мълчание превръща «АЗ-единицата» в обикновена статистичска единица от множеството на взаимно обезличилите се мълчаливци.

Седмо. Някои хора заемат високи ръководни постове. Това ги принуждава да мислят, че не им е позволено да се произнасят по редица въпроси. Но... войната, избиването на хора, разрушаването на градове и села, изваждането от строя на болници, училища и пр., и пр. – всичко това са злодеяния, които преди да имат политически характер носят чисто морални характеристики. Нима хората, намиращи се на «високи ръководни постове», не трябва да се произнасят по въпросите на морала?

Защо споделям тези мисли? Защото, ако някой от вас опита да покани свои близки и познати да се включат в настоящата петиция, добре е да знае, че ще се сблъска с така изредените реакции. Наистина, той не винаги ще знае какво се крие зад мълчанието: недоволство от лансирана идея, или страх от публично заемане на позиция? Така или иначе обаче, мълчанието ще бъде факт.

В ДЕСЕТКАТА!

Преди минути, след като подкрепи петицията, г-жа Латинка Христова написа:

«Не съм оптимист по отношение на петициите, но те са възможност да се знае, че има и гласове на обикновените хора в подкрепа на дадена кауза.»

Колко точно!

ДА ВИ Е ЯСНО!

Драги съмишленици,

Днес получих писмо, в което гневът на изпращача се процеждаше обилно дори и през електронните редове. Относно Украйна лицето бе написало:

«Тази земя е на Русия! Да ти е ясно!»

Дори да бъде оставен настрана просташкият маниер на общуване с непознат, «на ти», става пределно ясно на кого трябва да се противопоставяме – с петиции и без петиции.

В добавка обаче, случаят изважда на повърхността и някои много по-сериозни проблеми. Така, въпросната персона вероятно изобщо не си задава въпроса:

КОЙ ОПРЕДЕЛЯ ПРИНАДЛЕЖНОСТТА НА ЕДНА ЗЕМЯ КЪМ ТЕРИТОРИЯТА НА ДАДЕНА ДЪРЖАВА?

И още:

ЗАЩО В ООН ПРОДЪЛЖАВАТ ДА РАЗГЛЕЖДАТ КРИМ И ОКУПИРАНИТЕ ОТ РУСИЯ РАЙОНИ НА УКРАЙНА КАТО ЧАСТ ОТ ТЕРИТОРИЯТА НА ВСЕ СЪЩАТА УКРАЙНА?

А ако отговорите на такива въпроси се раздават от самозвани експерти по международно право, то какво биха казали те срещу евентуалните претенции на една от заминалите в небитието империи, която би могла да поиска да ѝ бъдат върнати всички земи на държавите от Североизточна Африка, през Близкия Изток, Балканите, та чак до предградията на Виена – без много-много възражения и протестни петиции? Какво биха казали, ако някой им напише кратко писъмце, завъшващо с едно:

«Тези земи са наши! Да ви е ясно!»

Всъщност, колко назад в историята можем да се връщаме, за да поправяме грешките на историята?

МАЛКО ПОВЕЧЕ ВНИМАНИЕ!

Износено клише е твърдението, че живеем във времена, в които темпото на случващото се около нас ни принуждава да препускаме, да се задъхваме и в бързината – да допускаме неволни грешки.

И все пак...

Можем да проявяваме по-голямо внимание, когато попълваме изискуеми данни, свързани с участието ни в петиции, като настоящата. Например, изглежда не особено привлекателно, когато името «Пловдив» се превръща в трудно произносимото «Пловдшв». Или фамилно име като «Хараламбова» става «Хараламбона», «Апостолов» става «Апостолпв», а личното «Кирил» се оказва «Корил».

Разбира се, всеки ще посочи, че в подобни случаи става въпрос за неволно натиснат съседен клавиш, но... за съжаление, понякога това може да доведе до установяване на известни по-сериозни несъответствия, които да предизвикат отказ от регистрация на заявена подкрепа.

Разковничето се съдържа в пожеланието за евентуален повторен прочит на написаното – преди да се натисне окончателният бутон за участие или – в случая – за полагане на подпис.

ОТ НАЙ-ЧИСТ ИДЕАЛИЗЪМ...

След като живеем в свят, доминиран от мошеници, управляван от мошеници, моделиран с «кадифени ръкавици» от мошеници, повече от естествено е мнозина да поглеждат с подозрение към всяка инициатива от рода на настоящата петиция. Ето защо искам изрично да подчертая:

1. В случая целта е мотивирана от НАЙ-ЧИСТ ИДЕАЛИЗЪМ. Тук не са намесени нито органи на властта, нито някакви материални интереси, нито боричкания за влияние върху обществото.

2. Всеки, който желае да провери на практика истинноста на предходното твърдение, може да се включи активно чрез привличането на свои близки и познати, роднини и колеги, които да подкрепят петицията. Така той би могъл да се превърне в неин СЪинициатор, СЪадминистратор – изобщо, СЪавтор. Както лесно може да се съобрази, единственото изискване в случая е: откликналият на подобна покана да е готов да положи подписа си под искането Русия да се оттегли от всяка педя украинска земя.

3. Определено е необходимо да се изхожда от представата, че заклеймяването на Кремъл (Путин & кликата от негови поддръжници), както и подкрепата на Украйна имат чисто нравствен характер. Независимо от факта, че в едни случаи се събират и изпращат материални помощи, а в други – подписи в знак на съпричастност със страдащите украински граждани, основанието е едно и също:

АЗ, ТИ, ВИЕ, НИЕ СТОИМ ЗАД УКРАЙНА!

ОТВЪД МНЕНИЕТО ЗА «НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ» И ТВЪРДЕНИЕТО ЗА «ЗАГУБА НА ЕНЕРГИЯ»

Драги съмишленици,

Преди няколко дни получих писмо, в което се казваше следното:

«Не зная как си представяш осъществяването на този призив. Струва ми се несъстоятелен. В сегашния свят логическият закон за изключеното трето се съвместява с допускане на трето.»

В друго писмо се поставяше следният въпрос:

«Тази петиция ще се връчи къде?»

Отговорих така:

«Нека първо петицията да бъде подкрепена от достатъчен брой хора. След това ще обсъдим адресирането ѝ. Но, във всички случаи, това може да бъде българският парламент, посолството на Украйна, посолството на Руската федерация и т.н.»

Веднага обаче получих следния коментар:

«На местна почва няма никакъв смисъл. Загуба на енергия.»

И така.

В днешно време Аристотеловият «Закон за изключеното трето» («Едно твърдение е ИЛИ ВЯРНО, ИЛИ НЕВЯРНО, но ТРЕТО ПОЛОЖЕНИЕ НЕ Е ВЪЗМОЖНО») действително съжителства със своето опровержение – «Закон за изключеното четвърто» («Едно твърдение е ИЛИ ВЯРНО, ИЛИ НЕВЯРНО, ИЛИ В НЯКАКВА СТЕПЕН ВЯРНО, В НЯКАКВА – НЕВЯРНО, но ЧЕТВЪРТО ПОЛОЖЕНИЕ НЕ Е ВЪЗМОЖНО»).

В какви случаи обаче се прилага въпросният «Закон за изключеното четвърто» (Закон за търпимостта към противоречията, Закон на паранепротиворечивите логики)? Когато трябва да се представят във формализиран вид, изречения, чиято истинност е неясна или – иначе казано – когато истинността стои някъде между категоричното утвърждение и категоричното отрицание. Такива са например редица прогнози, да речем, метеорологичните или лечебно-медицинските. При подобни случаи истинността в едно твърдение може да се движи между 0% и 100%, без да приема тези гранични стойности.

Така е и в случая – около подкрепата или неподкрепата на настоящата петиция. Тя може да събере изключително много подписи, може да събере просто много подписи, или колкото много, толкова и малко подписи, респективно – малко, или изключително малко подписи. Но... резултатът, който ще бъде регистриран, когато интересът към нея стихне, ще е показателен във висока степен за поне една характерна черта на обществото ни. (Тук и сега ще пропусна нейното назоваване, за да не прозвучат думите ми като повод за национално докачение.)

Колкото до «загубата на енергия», нека начинанието бъде оценявано и така. В края на краищата, енергията «похабена» за подобна кауза, никога не може да бъде загубена. Откритото заявление на несъгласие, на протест, на вик за обуздаване на нечие безумство, не е – и НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ – «загубата на енергия». А онзи, който стиска твърде здраво енергийната си кесия, той просто иска да каже, че не е подходящ за инициативи като тази.

БЛАГОДАРНОСТ

Дълбоко признателен съм на всички, които до този момент подкрепиха с подписа си настоящата петиция. И тази моя признателност далеч не е някакъв протоколен акт.

Видимо, времето, в което живеем, показва сериозен дефицит на морални ориентири. Да се обяви открито позиция по един нравствен въпрос, какъвто е моралната подкрепа за страдащ народ – за някои това се оказва проблем, труден за преодоляване. Толкова по-значимо се откроява решението на всички вас да заявите публично своето отношение. Ето затова ви благодаря най-чистосърдечно.

Убеден съм, че и у нас, и по света има много хора, които пред проявите на варварство са способни да изберат единствено правилната хуманна позиция. Ние просто трябва да открием тези хора, а и те – да открият нас.

ДОСАДНО, НО... НАЛОЖИТЕЛНО

Драги съмишленици,

С огромно съжаление отварям отново дума за невалидираните подписи и email-и – изискване, поставено от разработчиците на портала „Петиция“. Ето какво се случи вчера.

Както вече съм споменавал, след натискането на бутона за гласуване данните на гласувалото лице се записват в специална папка, съдържаща неудостоверени имена и email-и – имена на хора, които не са потвърдили своето гласуване чрез отговор на автоматично генерираното от портала и изпратено на участника писмо.

Той (порталът „Петиция“) информира инициатора на петицията за наличието на такива съхранявани записи. Ако администраторът на петицията познава съответното лице и неговия електронен адрес, той има право сам да валидира съответната подкрепа за петицията, намираща се в състояние на „висящо гласуване“. Вече сторих това по отношение на редица участници.

Вчера обаче открих, че във въпросната папка за неудостоверени имена и email-и стоят следните данни:

• Име: Владимира Доран.
• Местоположение: Лос Анджелес.
• Email адрес: ...

Написах писмо на Владимира Доран, с което помолих да бъде валидиран заявения подпис, като се кликне върху линка от писмото, изпратено с тази цел.

Ето какъв отговор получих:

„За съжаление, не сме във възможност да доставим вашето съобщение на посочения адрес. (...) Email-акаунтът, до който се опитахте да достигнете, не съществува.“

Много могат да са причините за така описаната неудача. Не е изключено някаква невинна техничска грешка от страна на Владимира Доран да стои в основата на проблема. Но... не е изключено да е налице опит да се регистрира фалшива подкрепа. Ако е вярно второто, можем да си представим какви коментари биха могли да се появят в бъдеще.

Ето защо:

ТРЯБВА ДА БЪДЕМ ВНИМАТЕЛНИ И ДА СЛЕДВАМЕ ПУНКТУАЛНО ТОЧНО ВЪВЕДЕНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ ПРИ УЧАСТИЕТО СИ В ПОДОБНИ СОНДАЖИ И ПЕТИЦИИ.

КРАТКА СВОДКА

Драги съмишленици,

Направих си труда да преброя онези имена, които не са изпълнили изискването за валидиране на собствената си подкрепа за петицията, чрез отговор на нарочното автоматично писмо, което се изпраща за тази цел от портала "Петиция". Оказа се, че техният брой е 40. Отнесен към броя на всички подписали се под петицията лица (всичко това към 6 декември 2024 г., 23:27 ч.) този брой представлява сериозен процент. Разбира се, ползвайки се от предоставеното ми право на инициатор на настоящата петиция, лично да валидирам въпросните 40 души и посочените от тях електронни адреси, аз сторих необходимото. Но... лесно може да се разбере, че тази практика трябва постепенно да заглъхне. Ето защо, моля ви обяснявайте на всеки човек, поканен от вас да де присъедини към начинанието, да валидира сам подписа си под петицията, кликвайки върху съдържащия се в споменатото писмо линк.

ЗА КОЛЕКТИВНИЯ ЕГОИЗЪМ И ЗА ОТКРОВЕНАТА ПРОСТОТИЯ (И ПРОСТАЩИНА)

Драги съмишленици,

Подкрепата за настоящата петиция расте – бавно, вероятно твърде бавно, но, както може да се предположи, устойчиво (поне в рамките на тези първи дни).

Заедно с това считам, че всеки, който вече се е включил, би следвало да положи известни усилия, за да бъде разширен кръгът на подкрепящите. Разбира се, нужни са здрави нерви, за да се издържи на евентуални реакции от рода на следните (по повод някои възмутителни прояви на езикова простащина и чистопробно скудоумие, моля предварително за извинение):

• „Този педал Зеленски ще докара ІІІ световна война.“
• „Аз съм на мнение, че Русия постъпи правилно. Путин нямаше друг полезен ход.“
• „Украинците злоупотребяват с европейското гостоприемство.“
• „Важното е, че и двамата желаем мир. Гледните точки са различни, но целта е важна.“

Така реагират далеч не един и двама. Нужно е обаче спокойствие, колкото и подобна лексика да е възмутителна за нормалния човешки разум. Всъщност, лично аз питая известна плаха надежда, че в България има и морални хора, които не могат да си позволят да гледат на масовото чуждо нещастие през очите на така наречения „национален интерес“. Пиша това, въпреки че през годините, които вече станаха доста и започват да превиват гърба ми, така и не успях да открия отговор на следния въпрос:

КОЛЕКТИВНИЯТ ЕГОИЗЪМ ПО ДОБЪР ЛИ Е ОТ ПЕРСОНАЛНИЯ ЕГОИЗЪМ?

А някога Артур Шопенхауер бе поставил на своя труд „Етика“ показателното подзаглавие: „Философия на състраданието“.

Споделете тази петиция

Помогнете тази петиция да получи повече подписи

Как да популяризираме една петиция?

• Споделете петицията на стената си във Facebook и в групи, свързани с темата на петицията Ви.
• Свържете се с приятелите си
  1. Напишете съобщение, в което обяснявате защо сте подписали тази петиция, защото хората са по-склонни да я подпишат, ако разберат колко важна е темата.
  2. Копирайте и поставете уеб адреса на петицията във вашето съобщение.
  3. Изпратете съобщението чрез имейл, SMS, Facebook, WhatsApp, Twitter, Skype, Instagram и LinkedIn.