ДОЛУ РУСКИТЕ РЪЦЕ ОТ УКРАЙНА!

ИЗВОДИТЕ НА ВЛАДИМИР ПУТИН ЗА 2024 ГОДИНА (2)

Във връзка с проблема около раждаемостта в Русия, обозначен от Владимир Путин като «ключов» – всичко това поради «занижения с 30% брой на жените» в страната, които са в детеродна възраст, той заявява (може би, без да забележи цинизма в думите си):

«Момичета са ни нужни, девойки.» («Девочки нужны, девушки.»)

Разбира се, че са нужни «девочки» и «девушки»! Някой трябва да ражда момчета, които да бъдат пращани на фронта и връщани в ковчези. Нужно е руско («отечественное») пушечно месо, независимо от факта, че Русия вече внася и «иностранное».

ПРОЗРЕНИЯ И ПАРАДОКСИ (6)

ПРОЗРЕНИЯ И ПАРАДОКСИ (5)

ИЗВОДИТЕ НА ВЛАДИМИР ПУТИН ЗА 2024 ГОДИНА (1)

На 19 декември руският президент Владимир Путин осъществи за пореден път своето станало вече традиционно «Общуване с гражданите» под формата на пряко предаване в телевизионния ефир. Според водещите, тази година Путин е получил над 2 200 000 предварително поставени въпроси. Според други източници те са били над 2 500 000.

«Общуването» започва с опит от страна на президента Путин да наложи някакъв шеговит тон, отговаряйки на въпроса: «Как Русия успя да се задържи на повърхността и да продължи да расте в трудните времена?» Той казва:

«Знаете ли, когато при нас всичко е спокойно, премерено, стабилно, става ни скучно. ЗА-СТОЙ! Иска ни се купон. А щом купонът започне, всичко свисти покрай слепоочието: и секундите, и куршумите, за съжаление, и куршуми вече свистят. Толкова сме уплашени. Ужас-ужас»

– иронизира Путин. И добавя:

«Е... ужас. Но не е ужас-ужас-ужас.»

Колко уродлива трябва да е представата за шеги у онзи, който е разпоредил войната на Русия срещу Украйна? Колко уродливо трябва да е чувството за хумор у онези, които подкрепят такъв човек, аплодират го, тълпят се, за да слушат безумните му словоизлияния? Такива въпроси (и много други подобни) вероятно ще си зададе всеки нормален човек.

ПРОЗРЕНИЯ И ПАРАДОКСИ (4)

ПРОЗРЕНИЯ И ПАРАДОКСИ (3)

СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО В ОБЛАСТТА НА СИГУРНОСТТА МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И УКРАЙНА – ПОВОД ЗА СМУТ СРЕД ПАРЛАМЕНТАРИСТИТЕ НИ ИЛИ ПОРЕДНО ПРЕБРОЯВАНЕ НА ПОКВАРЕНИТЕ СРЕД ТЯХ?

Проф. Тодор ТАГАРЕВ, екс-министър на отбраната на Република България:

«Народното събрание и няколко кабинета последователно са вземали подобни решения за оказване помощ на Украйна, и изобщо – за развитие на сътрудничеството ни с Украйна, започвайки с Декларацията на Народното събрание, когато Президентът Зеленски посети София миналото лято, минавайки през присъединяването на България към Декларацията на Г-7 (тя бе обявена по време на срещата на върха на НАТО във Вилнюс, а и нашият кабинет взе решение впоследствие България да се присъедини към тази Декларация) и сегашното Споразумение, което е много сходно с онази Декларация. Имаме ратификация на Договора за сътрудничество и оказване на военна помощ на Украйна. Има много вече взети решения. Преди няколко месеца Министерският съвет взе решение, с което стартира преговорите по това Споразумение, а преди три седмици той, Министерският съвет, одобри Споразумението. Дори служебното правителство на Гълъб Донев има приети подобни документи. И сега се получава така, че Министерският съвет е одобрил Споразумението, опълномощил е, предполагам, г-н Главчев да го подпише и тъй като това Споразумение е международно може да има тълкуване, че то подлежи на последваща ратификация в Народното събрание, макар че, лично аз, не виждам необходимост от ратификация, тъй като то има почти изключително политически характер. То потвърждава интересите на двете страни в областта на сътрудничеството – ангажименти, които България вече е поемала, а новите неща в него са много малко. Бих казал дори, че единственото изцяло ново нещо е, че България ще подкрепи търсенето на мирни решения на тази война, според позицията на Украйна. Тоест, ние няма да се опитваме самостоятелно или с някой друг, в друг формат, да наложим на Украйна условия за прекратяване на военните действия. (...)

Може би има по-експертно казани неща, които – в това съм сигурен – са казвани и преди в документи, приемани или от Министерския съвет, или от Народното събрание относно това, че Русия, като страна-агресор, като страна, извършила многобройни военни престъпления, трябва да понесе своята отговорност според международното право (тук ние подкрепяме създаването на Трибунал за военните престъпления, който ще търси отговорност на Русия за тези престъпления). И другото е, че Русия трябва да си плати за щетите, които е нанесла като агресор. Това са новите неща. От военна гледна точка няма нищо ново.

Това, което чухме [в Народното събрание] бяха пълни импровизации – че сме щели да извадим въоръжението от българската армия и да го изпратим [на Украйна]. Напротив, текстът на Споразумението повтаря тезата, че тогава, когато украинската страна поиска помощ, и според нашите възможности, и според процедурите, които са решени в Народното събрание, и в пълно съответствие с решенията на Народното събрание, България ще окаже такава помощ. Няма нищо друго ново.

И още нещо, което не съм виждал досега в предходни документи. Украйна поема ангажимент да осигури преподаване на български език в програми на държавните училища. Този ангажимент поема Украйна. А към г-н Костадинов бих отправил въпроса: защо те не настояват същото да се случи и в окупираните от Русия територии – след като са толкова загрижени за нашите интереси, за българите в чужбина, за съхраняване на българския характер? Защо няма нищо подобно в окупираните територии? Напротив, Русия абсолютно категорично забрани, спря всякакво преподаване на чужди езици. А за тези ангажименти, другите [ангажименти], пак казвам: там няма нищо конкретно. За тези решения, бъдещите, до този момент има всички необходими документи. Споразумението не казва, например: ние ще обучим 500 украински военнослужещи. Вътре няма такъв ангажимент. Съдържа се условието, че ние ще се включим в подготовката на украински военнослужещи – нещо, което правим, така или иначе. Няма ангажимент от рода на: ние ще дадем еди-колко-си бронирани машини.

Това служебно правителство е четвърто или пето правителство по ред, което поема такива ангажименти. И те са изцяло, сто процента в духа на всички решения на предни правителства, решения и декларации, приети от Народното събрание. Сто процента са като дух. Тук няма нищо ново и аз не виждам никакакъв проблем. Впрочем, налице е хипотезата, че Споразумението може да бъде отменено и по-рано, ако Украйна стане член на НАТО. В самото Споразумение се казва, че, когато Украйна стане член на НАТО, ще се разгледа необходимостта от него.

(...) След като Министерският съвет е счел, че Споразумението отговаря напълно на всички решения на Народното събрание, вземани до момента, одобрил е това Споразумение, то моето мнение е, че то може да бъде подписано от Министър-председателя и впоследствие да бъде подложено на ратификация. Впрочем, това е спорен юридически въпрос, защото не е международен договор с конкретни задължения. Примерно, за „Страйкър“-ите имахме договор, приет от Народното събрание, в който се казваше, че за толкова машини ние ще платим толкова долара, нещо много конкретно. И понеже настоящото Споразумение няма конкретен характер, конкретни елементи, няма конкретни ангажименти с хора, според мен, няма да има нужда дори от ратификация, но дори да има [подобна необходимост] тази ратификация би била последваща, след като то бъде подписано.»

След това интервю на проф. Тодор Тагарев мнозина други коментатори, в това число и други екс-министри на отбраната, повториха изказаните от него твърдения.

ПРОЗРЕНИЯ И ПАРАДОКСИ (2)

ПРОЗРЕНИЯ И ПАРАДОКСИ (1)

ПРОЗРЕНИЯ И ПАРАДОКСИ

Преди време, във връзка с вероломното нахлуване на руски армейски части в Украйна (колкото безсмислено, толкова и цинично обозначено като «специална военна операция»), подготвих извадка от мисли на Фьодор Достоевски (1821–1881). Публикувах ги върху личната си Фейсбук-страница.

Сега, след стартирането на настоящата петиция, изглежда подходящо да ги припомня – още повече, че тук са се включили хора, с които досега не съм имал никакъв контакт.

Поставих на поредицата титула «ПРОЗРЕНИЯ И ПАРАДОКСИ», като подредих мислите в хронологичен ред. Внимателният прочит и вникването във втория план, който се открива при някои от тях, дава възможност да се разберат някои напластявани с годините саморефлексни представи сред населението на Русия, добили толкова широка разпространеност, щото да се мислят масово като някакви непререкаеми истини.

Между излъчващата се мания за национално величие и откровените признания за масово скудоумие (и дори уродливост), могат да бъдат открити твърдения, които носят директна проекция към днешния ден. При това, цитатите са взети от издания на Достоевски, отпечатани в социалистическа България.

Споделете тази петиция

Помогнете тази петиция да получи повече подписи

Как да популяризираме една петиция?

• Споделете петицията на стената си във Facebook и в групи, свързани с темата на петицията Ви.
• Свържете се с приятелите си
  1. Напишете съобщение, в което обяснявате защо сте подписали тази петиция, защото хората са по-склонни да я подпишат, ако разберат колко важна е темата.
  2. Копирайте и поставете уеб адреса на петицията във вашето съобщение.
  3. Изпратете съобщението чрез имейл, SMS, Facebook, WhatsApp, Twitter, Skype, Instagram и LinkedIn.