СРЕЩУ НОВАТА НАРЕДБА ЗА „СИНЯ ЗОНА“ В СОФИЯ

До г-жа Йорданка Фандъкова
Кмет на София


ОТВОРЕНО ПИСМО
От Пламен Петров, живущ в в т.н. „Синя зона” на гр. София

Уважаема г-жа Фандъкова,
В качеството Ви на Кмет на София, би следвало да организирате изпълнението на решението на СОС относно реда за издаването на т.н. винетен стикер за паркиране в зоните за локално паркиране.
В това писмо не се спирам на спорната законност на решението, на СОС, която Ви е добре известна. Тя засяга:
1. Дискриминиращият елемент на въведената такса за паркиране на автомобил по местоживеене, относно част от столичните домакинства, живеещи в централната градска част;
2. Липсата на насрещно предоставяна услуга от столична община /конкретно парко - място/ срещу платената такса;
3. Икономическата обоснованост на размерът на установените такси за синя и зелена зони, със два подвъпроса за таксата от 150 лв за синя и 100.лв. за зелена зона.Нима жизнения стандарт на столичани живеещи в централната градска част се е повишил почти двойно, спрямо периода първоначално въведената такса или качеството на предлаганата услуга „паркиране по местоживеене” да е нараснало с т.н. осигурено място?
По същество таксата за паркиране по местоживеене е превърната в данък, но не спрямо всички платци, а само спрямо част от столичното население, и не е въведена със закон, а с Наредба на СОС.
Юридическите аргументи за отмяна на Наредбата на СОС, са установени по категоричен начин и в Решение Административния съд от преди няколко години и от Омбутсмана на Република България, изразил становище по темата през тази година.
Тече и ново дело за отмяна от заинтересовани граждански организации, което по разбираеми причини не може да завърши бързо и няма до доведе до реален резултат ПРЕДИ гражданите да са платили този данък.
В това писмо не става дума и за:
• Политическата отговорност на вносителите на Наредбата и мнозинството, което я е приело;
• Отговорността на Областния управител, който не е спрял изпълнението на една силно спорна Наредба, въпреки че са публично известни, както решението на Административния съд от предходни години така и становището на Омбутсмана;
Пиша това писмо с цел да акцентирам вниманието на обществеността върху Вашата персонална отговорност, свързана с организацията на изпълнението на решението на СОС, а именно, облекчаване на гражданите при подаването на документи са закупуване на винетните стикери.
Прочита на изискваните документи при подаването на заявлението показва безумие на бюрокрацията в ръководената от Вас администрация и общинската фирма.
При подаването на заявленията за закупуване на винетните стикери от гражданите са изискват 7 бр. документи.
От всички поискани документи, практически е необходим само един - личната карта за идентификация на заявителя;
Цялата информация, за която от гражданите се изискват документи се съдържа в регистрите на Столична община. Те и могат с лекота да бъдат установявани СЛУЖЕБНО. Чрез единния граждански номер на заявителя в регистрите на Столична община.
СЛУЖЕБНО могат да се установят:
• Адресна регистрация, и семеен статус на заявителя/домакинството - служба ГРАО;
• Собствеността на заявителя върху имоти,тяхното местонахождение и данъчния им статус за годината, и предходни години – Дирекция „Местни приходи на общината”;
• Собствеността върху МПС и техния вид/за електромобилите/, със съответна регистрация в КАТ, както и данъчния им статус за годината, и предходни години – Дирекция Местни приходи на общината;
Възниква въпроса, защо от гражданите се иска представянето на документи за собственост на имот и МПС и за платени данъци за тях, като общината може да установи този факт чрез елементарно кликване с мишката на компютъра? Единствения отговор на този въпрос хроничния мързел на администрацията, която вместо да е в услуга на гражданите-данъкоплатци, им създава неудобства;
Втора група изискуеми документи свързани с въпросното заявление, могат да бъдат оценени като административен произвол. Това са документите за платена застраховка за гражданска отговорност на МПС и документ съдържащ уникален партиден номер към едно от фирмите доставчици на битови услуги/ електроснабдяване, водоснабдяване топлофикация, газоснабдаване и т.н. /
По първия документ.
• Застрахователната полица „Гражданска отговорност” не е необходима за ПАРКИРАНО МПС! Закона за движение по пътищата забранява ДВИЖЕНИЕТО на МПС без задължителната застраховка!
• По същественото обаче е, че Столична община няма никакво отношение като контролен орган към тази задължителна застраховка. Тук отношение по закон имат други контролни органи - КАТ, Комисия за застрахователен надзор и т.н.
Изводът: Столична община си присвоява властнически функции, каквито не са и дадени от нито един нормативен акт. Ако това не е административен произвол, здраве му кажи!!!
По втория документ.
Интересно каква информация се цели да се добие с изискването за представяне на уникален партиден номер от фирмите за т.н. комунални услуги. Какво доказва партидния номер /към ЧЕЗ например/, гражданите трябва да гадаят. Ако предположим, че търсената информация е за „обитаване на имота” от заявителя, нима адресната регистрация по лична карта не го доказва? По лошото е, че са допустими и безброй неразбории, които да са повод за спорове с чиновниците, жалби и т.н. Например, ако партидата към комуналната фирма все още на предишен собственик – например починала баба-наследодател, без прехвърляне на партидата? Подобни варианти на случаи вероятно са много. Гражданите нямат задължение незабавно да прехвърлят партидите си за комунални услуги заедно с придобиването на имота.
Не е ясна причината, поради която Столична община изпуска от полезрението си една от на-съществените комунални дейности - събирането на битовите отпадъци? За тази услуга гражданите плащат добре известната „такса смет”. Нима плащането на тази такса не е по-достоверно доказателство, че имота се обитава, от партидния номер към Софийска вода? Може би това е пропуснато при избора на вида доказателствени документи именно защото се плаща на самата община и информацията проверката на това плащане ще създаде неудобството на администрацията да я провери? Далеч по лесно е от гражданите да се искат други документи, за пълнене на ненужни папки с хартия, за удобството на чиновника.
Като оставим настрана въпроса за търговската тайна между клиент и доставчик и за законността на намесата на Столична община в тези отношения, чрез изискване на информация за тях, достигаме до извода, че и при документа удостоверяващ партиден номер при фирма за комунални услуги е налице недопустим административен произвол. Този документ просто не е нужен, защото първо не доказва нищо, второ може да бъде заменен със СЛУЖЕБНА проверка на плащане на „такса смет” за имота и трето представлява недопустима намеса на орган на държавната власт в търговски отношения, каквато е исканата информация за голям брой столични домакинства. Не е ясно как фирмите биха реагирали на тези факти.
Не на последно място стои и въпроса за законността на създадената организация за подаването на документи съдържащи множество на брой лични данни за домакинствата в София чрез общинската фирма „Градска мобилност”. Служителите на тази фирма нямат достъп до гражданските и данъчни регистри на Столична община, и това обяснява множеството изискуеми документи, но не обяснява ангажимента на кмета за служи на своите избиратели, чрез облекчаване на административните процедури,
Погледнато от този ъгъл, кмета на Столична община е длъжен така да организира дейността по издаването на стикери, че това да става:
• Без излишна бумащина, за доказване на информация, чийто източник е самата община;
• Максимално бързо и удобно по местоположение и часово време за гражданите приемане на въпросните заявления;Това означава създаване на повече на брой пунктовете за събиране на заявления, които да създават удобства, а не затруднения. Например защо заявления не се подават в деловодствата на засегнатите общини? – отговорът е ясен да не се натоварва администрацията с посочените по горе проверки, за сметка на гражданите, които се натоварват да ровят в архивите си, да ги копират и да ги носят в двата пункта на фирмата”Градска мобилност”, където ги очаква бавно движеща се опашка от поне 10 човека;
• Създаване на възможност за подаване на заявления по интернет - гражданите вече живеят в 21 век, а общината очевидно не е напуснала милениума; Това създава представата за изостаналост и провинциалният на столицата, в сравнение с други градове в страната, където административното обслужване е възможно и по интернет.
• Предварително обявена банкова сметка на общината по която да се плати,без банкови такси за платеца ,вместо чиновника да връща хората по няколко пъти:-за някой пропуснат документ, за плащане, за получаване на стикер. Софиянци не са забравили проблемите през миналите години на действаща такса, но кмета очевидно не е взел поука от тези факти;

Краен извод:
Опашки, скандали разкарване на гражданите. Това е административният капацитет на Столичната община, представляващ пряка отговорност на кмета на столицата г-жа Фандъкова.

С уважение :Пламен Петров