ДОЛУ РУСКИТЕ РЪЦЕ ОТ УКРАЙНА!
Свържете се с автора на петицията
ОТКРИТО ПИСМО ДО ДЕЯН КЮРАНОВ № 4
2025-02-18 15:54:49От публичното послание на Мария Касимова-Моасе могат да бъдат цитирани още показателни фрагменти, драги Деяне, които – вече отбелязах това – звучат като пледоария в защита на идеята ти за явлението «тръмпутинци». Ето:
«От няколко дни не мога да спя от възмущение. От отчаяние, че светът стигна до това да търпи двама олигофрени с комплекси и психични отклонения да въртят света така, както си поискат. При това овъртолени в съвременни милиардерчета без капка морал и етика. От мъка, че добрата стара Европа стои и не знае как да се опази, а нейната култура и образование са основата на съвременната цивилизация. От безпомощност, че каквото и да кажеш, вече никой не слуша, а само атакува и обижда – да смаже, да унижи, да си упражни мънинката власт някъде над някого...»
«Научиха ви да вярвате, че демокрация е мръсна дума. Ами насладете се сега на демократурата и технократския тиранизъм на тези двама страховити клоуни и техните съратници! Влезте им в цирка, играйте по камшиците им! И ги оставете да ви се смеят в лицата – те вече го правят. И през огнени обръчи ще минавате, и на въже ще висите, и в сандъци ще ви пъхат, за да ви режат, спокойно.» «Освен малки по територия, вече сме и с малки сърца, с малки умове и малки души.»
«Я колко хубаво си мислим, като сме прости! Пием си белината и сме си супер!»
«Иначе зловещият цирк продължава. Аз наистина съм отчаяна и не мога да давам надежда за нищо. Това, за мен, като човек, е най-голямата болка – да нямам надежда. Нямам. Човешкият вид е абсолютно потресаващо затъпял, зъл и отвратителен. Това е. Чакаме тия две чудовища как ще ни завъртят барабанчетата, в които да тичкаме дружно. Да спим спокойно, хамстери!»
А посланието си Мария Касимова-Моасе завършва със следните думи:
«Важно е да се замислите. Само това – мислете! Това поне още е свободно. Скоро ще е само на ум.»
И това е най-уязвимата част от обръщението ѝ. Защо? Защото тази препоръка не работи. И по-точно – не работи поради твърде размитите смислови граници на глагола «мисля» (и на неговите производни). Нима злодеите по света са немислещи същества? Не! Те мислят и то – твърде интензивно. Но мислят злодейски. Нима глупавите люде по света са немислещи същества? Не! Те също мислят, но правят това глупаво (често пъти – без да забележат собствената си гламавщина). Нали така нареченията «Ефект на Дънинг–Крюгер» се отнася именно за тях.
Впрочем, може би далеч не всички знаят, че в основата на серията от научни изследвания, довели професора по психология Дейвид Дънинг и неговия студент Джъстин Крюгер до идеята за въпросния «Ефект», стои един твърде комичен случай. Той се отнася до опита на някакъв скудоумен крадец да ограби две (две!) банки в Питсбърг, САЩ, като действа открито, на дневна светлина, без никаква скриваща лицето му маска. Воден бил единствено от мисълта, че, след като е намазал главата си с лимонов сок (за който бил узнал, че се използва като невидимо мастило), той вече се е предпазил от всеки страничен поглед, ставайки също невидим.
Е, напълно аргументирано Мария Касимова-Моасе иронизира:
«Пием си белината и сме си супер!»
За по-непаметливите нека припомня: иде реч за посланието-въпрос на американския президент Тръмп по време Ковид-кризата. Тогава, според тего, щяло да бъде интересно да се провери: дали е възможно инжектиране в човешкото тяло на дезинфектанти, както и облъчването с ултравиолетови лъчи, след като вече било установено, че и по двата начина корона-вирусът умирал бързо върху нежива материя? Тази престъпна глупост предизвика вълна от предупреждения от страна на специалисти, които трябваше да спрат заплахата от поголовно ползване на белина за вътрешна употреба. В някои случаи прехласнатите по Тръмп трябваше да бъдат стреснати с изречения от рода на тези, изречени пред ЕнБиСи Нюз от д-р Вин Гупта, пулмолог:
«Идеята за инжектиране или поглъщане на какъвто и да е вид почистващ продукт в тялото е безотговорна и опасна.» «Това е често срещан метод, който хората използват, когато искат да се самоубият.»
18 февруари, 2025 г.
Илия Кожухаров
Илия Кожухаров
ОТКРИТО ПИСМО ДО ДЕЯН КЮРАНОВ № 3
2025-02-15 20:30:37Драги Деяне,
С риск да бъда обвинен в загърбване на споделената идея за обръщане към историята, ще си позволя в това поредно послание до теб да се възползвам от «злобата на деня», въплътена в наскоро разпространеното публично послание на Мария Касимова-Моасе, което звучи на много места като пледоария в защита на идеята ти за «тръмпутинците» (или «тръмпутиноидите», за да не бъде изпробван друг още по-остро звучащ вариант на твоята кръщелна сполука).
Ето какви фрагменти от въпросното послание могат да бъдат приведени като изключително ударни цитати:
«Тръмп управлява Америка като фирма. Във фирмата най-важното са парите и приходите. В нея няма социално слаби, не се предвижда да има хора с увреждания. Те изобщо не интересуват Тръмп и администрация.
Путин също не се интересува от такива хора – доказва го състоянието на държавата му. Достатъчно е да прочетете и гледате репортажи от малки градове и села, да прочетете и видите как “лекуват” в психиатрия, как в запустели сгради се заселват деца на по дванайсет-тринайсет, които проституират, взимат наркотици и крадат. (Прочетете “Моята любима страна” на Елена Костюченко, например. Прочетете и репортажите на Политковская, която Путин уби, защото му мътеше ореола.) Между другото, това го има и в САЩ, но Тръмп е зает с други неща, международни, грендландски, канадски...»
«Тръмп и администрация искат да нямаме рестрикции срещу фалшиви новини във Фейсбук в Европа. Същото иска и Путин, разбира се. Това тези хора наричат “свобода на словото”. Но ако не казваш това, което те мислят, вече не е свобода на словото, а нарочна агресия срещу тях. И започват да те преследват, да те вкарват в списъци и да те подготвят за спиране, забрана, наказание. Имаш си и титла – “чужд агент”. Освен това Путин и Тръмп НАРЕЖДАТ на Европа!»
«За Тръмп и администрация образование, възпитание, морал и култура са мръсни думи. За Путин също. И много от вас приучиха да мислите така. Защото, когато те говорят като простаци, хората започват да си позволяват същото – по-лесно е, дивашко е, първично е, плаши. За тях това е важно, защото така хората непрекъснато се дърлят и са в състояние на агресивност и страх. Това ги прави лесно управляеми. (...) Тръмп и Путин това искат и лесно го постигнаха. У нас си имат Копейкин, вече Рубльов, и отвратителната му формация. Сетете се как говорят и какви акции правят тези хора. Не, не са смели и прями – невъзпитани и нагли са. Като Тръмп и Путин. ИТН също, да.»
«Тръмп и администрация хвърлят в обществото отвратителни послания – искат чужди територии, определят къде да се преместят хора, за да превърнат земята им в Ривиера, на която те няма да живеят, дрънкат абсурди. Абсурдите, изказани веднъж на такова ниво, започват да се приемат като възможни и не толкова абсурдни. И всяко нещо, казано (...) след това, се струва на обществото съвсем меко и приемливо. (...) Сега къде сте с протестите, с университетите с будни студенти, да се възмутите как така Тръмп мести хора насам-натам, където на него му е удобно? Или имаме принципи, ама имаме и други, точно по школата “Тръмп и Путин”.»
«Тръмп и администрация не уважават нито един закон, нито едно споразумение, нито един договор, камо ли обещание. Нито в страната си, нито в международен план. Путин прави същото. Вие вярвате ли на такива съседи, колеги или приятели? А защо избирате да вярвате на такива държавници?
Путин и кохорта от васали ви хвърлиха да си говорите за джендъри. На Тръмп му дойде дюшеш, защото докато си говорите и се страхувате от това какво има съседът между краката си, с кого си ляга и дали “онова” се нарича “катерица” или не, няма да се вълнувате кой ви краде от данъците, кой ви мърси въздуха, къде мисли да ви разпредели на световната карта и дали няма да ви качи на някой влак, както преди 80 години, защото сте човешки боклук.»
«Европа не е подготвена за тази агресивна простотия. Тези хора, които я ръководят, вярваха, че дипломацията ще проработи. Да, би проработила, ама с умни хора, не с варвари и манипулатори. Не с лъжци и фабриканти на абсурди. На крадец, като му дадеш чаша вода, пак ще те окраде, нали? Това е огромната слабост на Европа – че не повярва на такива като нас, дето сме го сърбали съветското и знаем точно как проработва. На американците също им е трудно да го смелят. Горките...»
15 февруари, 2025 г.
Илия Кожухаров
Илия Кожухаров
ОТКРИТО ПИСМО ДО ДЕЯН КЮРАНОВ № 2
2025-02-14 15:44:26Драги Деяне,
Сред изредените в края на предишното ми писмо въпроси, отсъства един важен: могат ли хора, които са титулувани като интелектуалци (а някои и сами се определят по този начин) да се обединят лесно в критиката си срещу епидемични патогени, и в частност – срещу «тръмпутинизма», на който си кръстник?
(Уговорка в скоби. Лично аз се изправям далеч не за първи път пред този въпрос. През годините, все във връзка с търсенето на отговор за него, съм имал повод да споделя публично множество коментари. Тук и сега вероятно ще повторя някои от тях. Възможно е това да породи досада. В същото време, с теб не сме имали шанса да обменяме мнения по такива проблеми. Впрочем, предвид факта, че правя посланията си до теб публични, трябва да добавя, че далеч не всичко, което съм писал и говорил, е бивало прочитано от някакво голямо мнозинство хора. (А и когато това, все пак, се е случвало, далеч не всичко е бивало запомняно.) Преситеността на живота ни с огромни информационни потоци предизвиква бързото заличаване на огромна част от тях. Ето защо, даже поговорката: «Всяко чудо за три дни», отдавна вече не е в сила.)
Несъмнено, пред питането за (не)способността на интелигентните люде да се поддават на единение, както и в търсенето на сериозен отговор, всеки разумен човек би се обърнал към историята. Например, би си спомнил за гимназиалните си години, когато – ако е имал добър преподавател по литература – ще е чул нещо, да речем, за «сърдитите млади хора» в Англия от 50-те години на миналия век. По-нататък може да се е случило да попадне на театрална реализация на пиесата «Обърни се с гняв назад» на Джон Осбърн. Или да е прочел разказа на Алън Силитоу «Самотният бегач на дълго разстояние».
Какво би могло да се открие в текстове като така цитираните – в случая ограничени само до две заглавия, но с възможност за добавяне и на други?
Могат да се открият много поводи за паралели и – съответно – за паралелни изводи. Преди това обаче заслужава да поместя един цитат от днес получено писмо, имащо отношение към петицията, която инициирах на 3 декември и която към днешна дата вече е подкрепена от 837 подписа. Разбира се, мога да бъда авансово упрекнат за липсата на право за огласяване на чужд текст, без това да ми е било изрично позволено. Аз обаче ще посоча името на автора само с инициали, като ще добавя и факта, че след като не съм помолен да съблюдавам някаква конфиденциалност, приемам за допустимо да се чувствам свободен да правя с писмото всичко, което пожелая – особено, след като с акта на получаването му то е вече мое.
И така, ето пълното съдържание на въпросното послание, в което не е пропусната и една дума, за да може контекстът да бъде пълен и удобен за последващ анализ. Б. С. пише:
«Уважаеми, благородни и безспорно мъдри професор Кожухаров, Разбирам призива Ви, в светлината на подробно изредените към петицията основания. Но не считам тези основания за достатъчно коректни и оттам – водещи до този невероятен и невъзможен ужас. Не знам как иначе да нарека случващото се на север от нас. Това са едни твърде остри генерализации и преувеличени интерпретации. Сатанизирането на опонента води закономерно до принуждаването му да влезе реално в тази роля. Тоест, с омразата си ние отхранваме чудовището. Дългият път до днешната му големина и кръвожадност е близо четвъртвековен. Всички хвърлени по него камъни през годините, докато то още бе кротко и склонно към галене, бяха грешка след грешка. И след всеки един чудовището предупреждаваше с все по-силно ръмжене, че така не бива. Вие вероятно считате, че чудовището е виновно, че не си сви опашката, не заскимтя уплашено и не отиде доброволно да умре в някой ъгъл. Разбирате ли, че подобен развой не е бил никога реалистичен? Вашата петиция днес не е нищо повече. Кого призовавате чрез нея? Някъде някой голям господар, който да дойде и да върже отгледаното чудовище? Няма такъв. А чудовището няма нито една причина да вземе петицията ви за нещо различно от поредния запратен по него каъмък, един от тези с които се храни. Предполагам разбирате алегорията ми и се надявам да няма нужда да обяснявам конкретика. Колкото повече хвърляме камъни, толкова повече то ще ни се зъби, ще ни напада и ще търси как да се подсигури срещу нас. Спомнете си, все пак, нали нашата програма за него беще да умре, ако може по-бързо. Дали точно ние не сме за него кръвожадно и безпощадно чудовище?»
14 февруари, 2025 г.
Илия Кожухаров
Илия Кожухаров
ОТКРИТО ПИСМО ДО ДЕЯН КЮРАНОВ № 1
2025-02-10 19:34:53Драги Деяне,
Благодаря ти за проведения вчера разговор, в който коментирахме все по-натрапчиво просмукващия се в живота ни «тръмпутинизъм» (терминът твой). В един момент приех молбата ти да споделя мисли относно едва ли не извечните приливи на бунтовни деяния, провокирани от някакви вечни «престъпни елементи», всевъзможни «смутители на обществения ред» или дори отявлени «врагове на народа». (Надявам се, вложената ирония с употребата на кавичките да е ясна за всеки.)
Реших, че би било повече от естествено да подготвя поредица от писма до теб (колко на брой, предварително не бих могъл да кажа), които да ти изпращам при всеки сгоден случай, когато съм намерил нещо подходящо за споделяне. В добавка, отсега бих искал да те помоля да приемеш тяхното открито оповестяване, доколкото това би било повече от естествено, когато иде реч за публична личност като теб. (А в скоби, чувствай се напълно свободен да правиш нататък със съдържанието им всичко, което прецениш като подходящо.)
Днес (кой знае защо?) си спомних едно стихотворение на средновековната поетеса Кристин дьо Пизан (1363–1431), озаглавено подходящо с името РОНДО. «Въртенето в кръг», рондалното връщане към думи, изречени още в неговия първи ред, пораждането на болезнено усещане за някаква безизходица с вселенски измерения, всичко това, сякаш, може да бъде поетичен декор на целия случил се вчера разговор.
Един спомен. Като студент бях привлечен от въпросния текст на Дьо Пизан. Дори го използвах за хорова песен, която написах тогава. Но фактът, че сега се връщам отново към него, е повече от знаменателен.
Ето строфите на Дьо Пизан:
Извор на тъга, поток от мъка зла,
ручей от печал, море от скръб горчива
ме обгръщат – в тях удавено, загива
моето сърце, сломено от тегла.
Горестта се впива в мен като стрела,
ето я: вълна от Сена по-пенлива,
извор на тъга, поток от мъка зла.
Леят се над мен, тъй както е била
волята на всяка буря променлива;
все над мен – не вярвам, че ще мога жива
да се вдигна: спускат се като мъгла
извор на тъга, поток от мъка зла.
Веднага се поражда въпрос: подходящо ли е за мъже да се отдават на горестни мисли, когато имат пред себе си едно вече родило се и все повече и повече разрастващо се зло, което ти си кръстил «тръмпутинизъм»?
Породеният въпрос възбужда следващи въпроси:
Трябва ли изобщо покрусата да се определя като не-мъжко състояние на духа?
Какво може да бъде сторено, ако човек се чувства призван да се изправи срещу цели държави, разполагащи с огромни войскови легиони и кохорти от слугински медии?
Звучи ли убедително днес старозаветната притча за единобоството между Давид и Голиат?
Само финансови ли са потоците, по които «тръмпутинистите» получават своето доволство?
Колко назад в историята можем да се връщаме, за да черпим основания в опитите си да търсим решения на днешни спорове между народите и маниите на техните фюрери? (Напомняне: «мания», от старогръцки «μανία», «безумие».)
Успяваме ли да отделим истинския облик на хората от театралните маски, с които мнозина покриват далеч не само лицата си?
И така нататък.
Залавям се с написването на следващото писмо.
10 февруари, 2025 г.
Твой идеен събрат, Илия Кожухаров
Илия Кожухаров
«ДО КОГО ЩЕ БЪДЕ АДРИСЕРАНА ТАЗИ ПЕТИЦИЯ?»
2025-02-08 15:13:01През изтеклите седмици получих няколко пъти (преброими с пръстите на едната ръка) питания от рода на:
«До кого ще бъде адресирана тази Петиция?»
Или:
«Каква е нейната цел?»
Формално погледнато, поне първото питане има своите основания – особено, ако под «петиция» (и то в тясно административен план) се разбира «общо искане в писмена форма до официална власт».
На онези, които имат някакъв опит с принципите на документооборота (преди всичко в англосаксонския свят), им е известен обаче един вид адресиране, при който се използва изречението:
«ДО ОНЗИ, ЗА КОГОТО ТОВА МОЖЕ ДА СЕ ОТНАСЯ.»
(«TO WHOM IT MAY CONCERN.»)
Така, в отговор на все същия първи въпрос, би могло да се предположи, че лансираната Петиция следва да се изпрати, примерно, до: Народното събрание, Министерския съвет, Президента на Републиката, едни или други представители на съдебната власт, Представителството на Европейската комисия в България, определени дипломатически мисии, медиите (нали те също са вид власт)... И така нататък.
В най-добрия случай ще бъдат получат отговори, в които ще се казва:
«Вашият документ бе получен и надлежно архивиран под входящ № ..., след което насочен за становище към...»
В Република България обаче има една най-висша власт. И тя е властта на конституционно определения Суверен. Е, нищо не пречи настоящата Петиция да се мисли като насочена именно към Него. А в условията на интернет-комуникациите ТЯ ФАКТИЧЕСКИ ВЕЧЕ Е ПУСНАТА в това направление.
Към дата 8 февруари 2025 г., една незначителна част от този Суверен е подкрепила Петицията – само 801 души. Но в същото време нищо не пречи всеки, до когото тези редове вече са достигнали, да се опита да ги препрати към други Негови представители, които биха се почувствали като онези «WHOM», за които «IT MAY CONCERN». Нали? И нещо в заключение. При положение, че откликнете на настоящата моя покана, не се отчайвайте, ако някой ви напише в отговор, че, примерно, «Зеленски е за затвора», или че «Путин е бил принуден да предприеме своята Специална военна операция». Такива хора винаги се намират. А ние, българите, имаме собствени примери. И собствен опит на това поприще.
Илия Кожухаров
ГРАЖДАНСКА ГРУПА «АНТИТРЪМПУТИНЦИ»
2025-02-05 14:35:51Драги съмишленици,
Г-н Деян КЮРАНОВ,
политолог, съосновател на Клуба за гласност и преустройство, Екогласност, Клуб 273 и Съюза на демократичните сили,
е публикувал интригуваща ДЕКЛАРАЦИЯ, отнасяща се до формирането на ГРАЖДАНСКА ГРУПА «АНТИТРЪМПУТИНЦИ».
Нейното съдържание заслужава далеч не само прочит, а и широко разгласяване и подкрепа. Сторете необходимото!
Ето линк: https://www.peticiq.com/472116
Илия Кожухаров
ЗАЩО «ПЕТИЦИЯ»? И ПЕТИЦИЯ ДО КОГО? И ЗА КАКВО?
2025-02-04 13:44:16Вече няколко пъти (преброими с пръстите на едната ръка) получавам питания от рода на:
«До кого ще бъде адресирана тази Петиция?»
Или:
«Каква е нейната цел?»
Формално погледнато, поне първото питане има своите основания – особено, ако под «петиция» (и то в тясно административен план) се разбира «общо искане в писмена форма до официална власт».
На онези, които имат някакъв опит с принципите на документооборота (преди всичко в англосаксонския свят), им е известен един вид адресиране, при който се използва изречението:
«ДО ОНЗИ, ЗА КОГОТО ТОВА МОЖЕ ДА СЕ ОТНАСЯ.»
(«TO WHOM IT MAY CONCERN.»)
Така, в отговор на все същия първи въпрос, би могло да се предположи, че лансираната Петиция следва да се изпрати, примерно, до: Народното събрание, Министерския съвет, Президента на Републиката, едни или други представители на съдебната власт, Представителството на Европейската комисия в България, определени дипломатически мисии, медиите (нали те също са вид власт)... И така нататък.
В най-добрия случай ще бъдат получат отговори, в които ще се казва:
«Вашият документ бе получен и надлежно архивиран под входящ № ..., след което насочен за становище към...»
В Република България обаче има една най-висша власт. И тя е властта на конституционно определения Суверен. Е, нищо не пречи настоящата Петиция да се мисли като насочена именно към Него. А в условията на интернет-комуникациите ТЯ ФАКТИЧЕСКИ ВЕЧЕ Е ПУСНАТА в това направление.
Да, към днешна дата, 4 февруари 2025 г., 15:31 ч., една незначителна част от този Суверен е подкрепила Петицията – само 773 души. Но в същото време нищо не пречи всеки, до когото тези редове вече са достигнали, да се опита да ги препрати към други Негови представители, които биха се почувствали като онези «WHOM», за които «IT MAY CONCERN». Нали?
И нещо в заключение. Не се отчайвайте, ако някой ви напише в отговор, че, примерно, «Зеленски е за затвора», или че «Путин е бил принуден да предприеме своята Специална военна операция». Такива хора винаги се намират. А ние, българите, имаме собствени примери. И собствен опит на това поприще.
Илия Кожухаров
ФЕЙСБУКОВО СВАТОВНИЧЕСТВО
2025-01-31 13:07:08Фейсбук предлага щедро покани за установяване на виртуални приятелства. Прави това и с мен. Заглеждам се в лицата (когато е приложена снимка). Зачитам се и в оскъдната информация (доколкото я има).
След като изсипва стотици свои предложения за евентуални контакти, Фейсбук спира. Изправям се пред въпрос: това окончателно ли е (примерно, поради някакъв въведен лимит), или е само плод на временно забавяне (защото свободната компютърна памет се е оказала претоварена)?
След 173-ия ред от малки Фейсбук-визитки компютърът спира задълго.
Мониторът ми е голям. Във всеки ред от предложения се побират по 10 електронни визитки. Ясно. Фейсбук ми е предложил 1730 нови контакта. Но аз вече имам 4984.
Заглеждам се. Откривам, че практически всички имена са ми непознати. Забелязвам обаче, че далеч не спорадично някои са поставили върху снимките си графичен знак, който сочи, че собственикът на профила е съпричастен към днешната съдба на Украйна.
Решавам да преброя така декорираните профили. Случаите се оказват 376, или 21,73%. Голямо или малко е това число? Въпросът се заплита между другите ми мисли – така, както се е появил, без отговор.
Ще предложа на някои от тези 376 души контакт. Някои от тях може и да приемат протегнатата ми виртуална ръка. После ще им предложа да подкрепят Петицията «ДОЛУ РУСКИТЕ РЪЦЕ ОТ УКРАЙНА!». Някои от тях може и да я подкрепят.
Към края на 60-ия ден от нейното иницииране – сиреч, днес, 31 януари, 2025 г., под нея има 738 подписа. Голямо или малко е това число? И този въпрос се прилепва до предходния – така, както се е появил, без отговор.
Илия Кожухаров
АКО...
2025-01-31 09:50:49Ако живеехме на друго място и в друго време (впрочем, по някои места – и днес), може би щяхме да получаваме писма с долната картичка в тях и с изписания върху нея въпрос, който щеше да е равносилен на заповед.
Ние обаче живеем в България (или някъде из свободния свят), поради което въпросът е наистина само въпрос, а молбата (отпреди време) – само молба.
Забележка. В своята текстова част долната илюстрация представлява днешна вариация върху известния болшевишки агитационен плакат, създаден от Дмитрий Моор през юни 1920 г.
Илия Кожухаров
СКРИТА ПОДКРЕПА – ЯВНА ПОДКРЕПА
2025-01-31 07:13:55Далеч не един и двама измежду подкрепилите горната петиция са избрали опцията «скрито име». В същото време те са се възползвали от възможността да добавят коментар към своята регистрирана солидарност. Когато обаче такъв коментар е направен от останал в анонимност участник, той, коментарът, не е достъпен за страничния посетител на петицията. Практически, това води до нулев ефект, доколкото добавеното съдържание остава единствено достъпно за своя автор.
Това положение на нещата подсказва напълно естествения съвет: скритата подкрепа да се трансформира в открита. Разбира се, всеки, който е избрал първия вариант, е имал своето съображение – притеснение (или дори страх) от разкриването на името му. След размисъл обаче всяка подобна преценка може да претърпи еволюция.
Илия Кожухаров