Сега е ред на БСП да загуби......и не казвайте, че не сте предупредени

Всички загубиха от войната срещу пушачите | Никой ли не предвиди, че в резултат на

забраните маса заети хора ще се излеят на пазара на труда | 18.12.2012

РАДОМИР ЧОЛАКОВ

СПЕЦИАЛИЗИРАН БЮЛЕТИН НА ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ „КРОСС”

СПОСОБНОСТТА ни да вземаме решения, от които всички губят, е безгранична. Така и с

войната срещу пушенето. Която след заплахата на премиера, че ще подава оставка, ако

забраната отпадне, изглежда, приключи. С победа на непушачите. Е, и? Някой спечели ли

всъщност? Или всички загубиха? Дайте да смятаме.

Непушачите печелят и ще влизат в заведения без дим. Те и преди си влизаха в заведенията

в отделенията за непушачи. Сега влизат и в другите половинки, от които пушачите излязоха.

Това е тя, голямата победа на непушачите. Че изгониха приятелите си на улицата. Че

позволиха да бъдат употребени в поставянето на демаркационна линия, разсичаща

обществото през средата. На добри и лоши хора, по нелеп критерий.

Ще има и други разделителни линии, нали знаете? Вече сред непушачите. По друг нелеп

критерий. Например на тези с висок холестерол и на тези с нисък. То тепърва се започва.

Накрая и непушачите ще загубят. Стратегически вече загубиха. Следващите ограничения

със здравни аргументи ще са за тях.

Пушачите загубиха. Част от свободата си. Дали са спечелили нещо не е ясно. Никой не им

обеща, че ако спрат да пушат, няма да умрат от рак. Както впрочем и на непушачите.

Не разбрахме колко ще спести обществото от лечение на болести, предизвикани от

пушенето. Колко точно пари ще икономиса здравната каса? В други страни поне се хвърляха

някакви цифри на публиката, за да я убедят, че ще се спестят пари. Тук и това не

направихме. Ще се спести и толкоз. Хайде да засечем точно колко средства харчи НЗОК за

лечение на рак днес и да повторим този разговор след пет години. Искате ли?

Ресторантският сектор и хранително-вкусовата промишленост са тоталните губещи. Нямам

предвид собствениците, те ще се оправят. Загубиха сервитьорите, загубиха готвачите,

миячите на чинии, музикантите, ако щете. След тях доставчиците на храни и техните

работници. Хиляди и хиляди малки хора. Поредните хиляди и хиляди малки хора, които

губят. Работата си. Хляба си. Без алтернатива. Без полезен изход. Безсмислено.

Когато се въвежда закон, трябва да се изчислят ефектите от прилагането му. Това е основен

принцип на управлението. Да приемем, че забраната на пушенето ще има положителен

ефект върху здравето на населението и ще спаднат разходите на здравната каса. Неясно с

колко, но приемаме, че ще спаднат (след пет години ще проверим). Обаче толкова ли никой

не предвиди, че сега и веднага маса заети хора ще се излеят на свободния пазар на труда?

Искам да знам, когато Министерството на здравеопазването е планирало тоталната забрана,

дали г-жа Атанасова е звъннала на г-н Младенов и му е казала: „Тотьо, мисля да ти пратя

няколко хиляди безработни. Стягай социалните мрежи и готви бързо програми за

преквалификация на сервитьорки в медицински сестри, че и без това са кът."

Дали двамата са звъннали на Дянков и са му казали: „Дянков, стягай пари, че ще ни трябват

за трудовата борса и за курсове за медицински сестри! Може и за преквалификация на

готвачи в работници в зелената икономика."

Когато едно правителство мисли за даден сектор, то няма друга тема за мислене освен за

работата на хората в този сектор. За труда. Най боли, когато осъзнаеш, че на никого вече не

му пука за хората и за техния труд. Изобщо не му пука. Нека, когато милитантните непушачи,

министърката на здравето и другите министри седнат в полупразните заведения и с

тържествуващи погледи огледат резултата от спечелената война, си помислят, ако им е

останала капка човещина, за бедните сервитьорки, на които са отнели скромните

съществувания.

Без да им предложат нищо друго. Без да им е пукало, че поредните няколко хиляди млади

хора ще напуснат България.