Павел Попандов:

03.2.2006 г. - Вие сте един от малцината, които се осмеляват да огласяват данни за нарушенията на Евгений Михайлов и останалите членове на борда на Киноцентъра. Защо?- Заради страха. Този прословут български страх от това, че ако някой каже нещо няма да му дадат работа, че не се знае какво ще стане, че е по-добре да се изчака. Мен не ме е страх от Евгений Михайлов, защото той не може да ми вземе биографията и обичта на хората. Има и друга важна причина - разделението в кино общността. То се получи непосредствено след десети ноември. Тогава изплува некадърното, онеправданото. Както се пееше в една песен на Недялко Йорданов - "Егати свободата, къде ми е файдата". И хората започнаха да търсят файдата. Дълги години съм работил в системата на киното и съм имал възможност да ги опозная всички тези хора от двете им страни - и в професионален аспект, и от чисто човешката, моралната страна. За мое съжаление, точно този Евгений Михайлов и от двете страни е нечитав. При него важи принципът - ако си против мен, повече няма да видиш кино. В Киноцентъра, например, в момента има цяло едно котило на Георги Дюлгеров, което винаги може да те блокира. Евгений Михайлов може да те блокира, всеки там може. - Искате да кажете, че са в състояние да спрат даден филм само, защото някои актьори или режисьори не са от "техните хора"?- Да. И става много лесно. Ти трябва да ползваш услугите на Киноцентъра, за да заснемеш филма си. Ако режисьорът не е от "техните", цените на услугите стават многократно по-високи. Причината е, че там няма единна тарифа, а варира "от-до". Ние трябва да се договаряме с Евгений Михайлов.- Това прилича на истинска мафия…- Да, жестока мафия е. - И как Евгений Михайлов се сдоби с тази власт?- След промените той се нареди на страната на демократите, заради интересите си. През 1997 г. бе назначен от Софиянски за шеф на борда на директорите на Киноцентъра, защото се задаваше една огромна приватизация. И Евгений Михайлов вече не иска да е депутат, той иска Киноцентъра. Сам си избра борда - пак хора, които са далавераджии, и започна да подготвя Киноцентъра за приватизация. В последния ден на заседанието на Министерски съвет на Иван Костов той си вкарва приватизационната програма и те я гласуват като точка "Разни". И РМД-то му е пуснато. Научавайки за това, цялата кинаджийска общественост вдигнахме страхотен шум и направихме събрание в Дома на киното. Изнесоха се факти около потресаващото разпределение на дяловете в това РМД. В списъка на хората, които имат акции, няма нито едно известно име, като изключим Радослав Спасов. Всички са я от техническия персонал, я гардеробиери. Другият момент е, че седем души взимат 4525 акции, а за всички останали остават 470. При това, всичко е извършено тайно. Стана скандал и Николай Волев бе вбесен. После на него му беше предложено да влезе в този борд и той обърна мнението си. Веднага млъкна. Интересно е да се знае и фактът, че Георги Дюлгеров бе делегиран от Съюза на филмовите дейци да наблюдава какво се случва в Киноцентъра. Той не присъства на това събрание, но в последствие се оказа, че той също е отишъл в борда на директорите, само дето Съюзът на филмовите дейци не знае. След този скандал Евгений Михайлов, Радослав Спасов, Дюлгеров, Волев и още десетина души напуснаха съюза. - И какво се случи с РМД-то?- Той обяви, че ще наддава с "Кодак" за Киноцентъра. Това е смешна работа - да се конкурираш с една толкова мощна фирма! Истината беше, че те щяха да му купят акциите, той щеше да прибере парите и това РМД да изгасне. Тогава Киноцентърът щеше да е ликвидиран и в частни ръце. С идването на царедворците се получи временна засечка. Михайлов трябваше да се нагоди към новите на власт. С подмазване обаче не стана. Божидар Абрашев уволни борда на РМД-то, заради далаверите, които се правят там. Една седмица по-късно обаче, ги върнаха обратно на постовете им, въпреки всичките им нарушения. Но съпругата на Соломон Паси е пи ар на Михайлов, е жената на Михайлов е парламентарен секретар на Соломон Паси. Аз лично се срещнах с Абрашев и му зададох въпроса - защо върнахте борда при наличните нарушения, това означава, че има натиск. Той ми отговори - "да, така е. И този натиск е от много високо място". Да не говорим, че всички от борда при встъпването си в длъжност подписват декларации, че нямат частен бизнес със сходен предмет на дейност. Две години по-късно им е направена проверка и се оказва, че имат такива действащи фирми. Това е явно закононарушение, но нищо не се случва. - Е, какво иска сега Евгений Михайлов, защо негодува срещу приватизацията според вас?- Много е важно да се отбележи, че той винаги е бил за приватизацията на Киноцентъра. В миналия парламент, когато Данаилов беше шеф на Комисията по култура, ги попита - за какво ви е тази приватизация, защо не го запазим за нас. Те му отговарят - не може, трябва да се приватизира. Прави се оценка на Бояна, която е към 50 милиона. Тя се прави на базата на 1040 декара земя. Впоследствие се изваждат 700 декара и остават около 300. Естествено, оценката пада. Друг момент е, че Михайлов съзнателно снижаваше цената на земята. Всяка година се прави преоценка на активите. При индекс от държавата за увеличаване цената на земята с 30%, Евгений Михайлов я увеличава само с един процент. Защо тогава никой не повдигна въпроса за занижената стойност на "Бояна Филм"? Причината е, че Михайлов се надяваше тайно, че тази сделка ще бъде спряна и ще се намери друг вариант, за да участва той в приватизацията. Същевременно се застрахова по друг начин. През 2004 г. със знанието на Министъра на културата Божидар Абрашев и на Агенцията по приватизация той извади от активите на дружеството лабораторията за монтаж. Тя е най-печелившото перо в Киноцентъра. Поводът за изваждането й е, че дължи около 150 000 евро на "Кодак". И за да не се дават кеш пари, той изважда лабораторията, но я прехвърля на единия от заместниците си - Александър Методиев. Той основава фирмата "Муви Хауз" и става собственик на тази огромна сграда със земята под нея. А този Методиев навремето даваше зоб на конете. Миналата година го извикаха в Италия, за да го съдят за един милион евро по повод на една италианска продукция. Замисълът обаче е, каквото и да стане, дори да се издъни приватизацията и друг да купи Бояна, те да имат лабораторията и хората да идват при тях. Само че "Ню Имидж" казаха - не, ние ще си направим наша лаборатория. И сега неговата ще стане безполезна. Затова е голямата болка сега и затова крещи. Понеже не му се получи далаверата.- Как може този човек, при всички тези факти и документи за нарушения, толкова време да е на власт?- За мен единственият отговор е следният - той си има политически чадър и предполагам, че е намерил подкупни хора от прокуратурата. По времето на НДСВ той заяви: "Аз започнах през 1997 г., когато в Бояна не се правиха никакви филми, сега правим над 50 продукции, които носят по 10 милиона долара." Ако го сметнем, това означава, че става въпрос за над 50 млн. долара - къде са тези пари. Годишно той отчита по 30, 40, до 60 000 лева печалба. И ако печели толкова, защо не покри дълга от 150 000 на лабораторията, а я извади от актива? Има и друг много важен момент - през 1997 г. Киноцентърът е преобразуван във фирма за услуги. Там вече не се произвеждат филми, а ти вземаш под наем техниката им, костюмите и т.н. Срещу това ти си плащаш. Фактически, сега "Ню Имидж" купуват тази производствена база, те купуват услуги. - Но той твърди, че продуцира български филми?- Принципът е следният - държавата отпуска някакъв бюджет за филми, кандидатства се за тях, можеш да получиш 80% от субсидията, другите пари намираш по някакви фондове или спонсори. След това отиваш при Михайлов и му казваш - трябват ми кран, камера, осветление и т.н. При което той, в зависимост от това кой е човекът, решава на каква цена ще му отстъпи тези услуги.- Защо тогава голяма част от родната кино гилдия застава зад него и против приватизацията?- Не, това са на Евгений Михайлов приказки. Защо той не направи огромна пресконференция, на която да присъстват всички от кинообщността и да се чуе какво мислят хората? А обратното, правят пресконференции по двама, трима. Дават гласност само на техните хора, не на всички от гилдията. Не всички в българското кино ги подкрепят, дори напротив. Неговите хора са много против идването на "Ню Имидж", защото тогава попадат при конкретни пазарни условия. Вече няма мои и твои хора. Той няма да им прави отстъпки за услугите. Когато Дюлгеров и Славчо Спасов снимат филмите си и са членове на борда - тогава той дефакто сключва договор сам със себе си. Парите отиват от единия джоб в другия. А те дори не излизат в отпуск. Как ще правиш филм и в същото време ще си в борда? Ще дам и друг пример с Николай Волев. Той направи "Огледалото на дявола" в БНТ. В този филм Волев е продуцент, сценарист, режисьор, режисьор по монтажа, музикален оформител и играе. Лентата е на БНТ, но за да им даде копието на филма за излъчване, чрез адвокат им поиска още 30 000 лв. Отделно бюджетът на продукцията е 960 000 лв. Представете си каква част от тях са отишли в неговия джоб. Друг пример е предаването "Понеделник осем и половина", което излъчваше Евгений Михайлов в продължение на над три години. Там не се плащаше на участниците. Бюджетът бе от 10 000 лв. на едно предаване, което означава, че той получава 40 000 лв. на месец. Реалните му разходи са 1000 лв. на предаване. Къде отиват другите девет?

в."Монитор"

Деяна Ангелова