Митрополит Михаил Доростолски и Червенски за «Праведник на народите»

Предложение за провъзгласяване на митрополит Михаил Доростолски и Червенски за «Праведник на народите»

Уважаеми членове на комисията към Яд Вашем,
С дълбока почит и убеждение бихме искали да предложим Негово Високопреосвещенство православния български митрополит Михаил Доростолски и Червенски (в света: Димитър Тодоров Чавдаров, родом от гр. Калофер, 1884-1961) за удостояване със званието «Праведник на народите» за неговата изключителна човечност, смелост и отдаденост на спасяването на близо 48 565 евреи в Царство България по време на Холокоста.
Увод: Историческата рамка и същността на подвига
Времето на Втората световна война бе белязано от едно от най-ужасяващите престъпления срещу човечеството – Холокоста. В този период на мрак и морален упадък България, благодарение на своите духовни и светски водачи, показа светлина и човечност, спасявайки до един всичките си български евреи от депортация в лагерите на смъртта. Сред тези водачи бе митрополит Михаил Доростолски и Червенски, чиято роля бе дълбоко осмислена в светлината на православната вяра и Христовото учение.
Както отбелязва Сам Йофе в своята книга, издадена през 2024 г.: «Малцина са наясно, че България е единствената страна под прякото влияние на нацистка Германия, в която броят на еврейското население се увеличава (б.р. до 49 172 души) по време на Втората световна война. Това уникално явление заслужава специално внимание, тъй като е пряко свързано с търсенето на решения за „вечния” проблем на антисемитизма. Историческите изследвания са от стойност само когато извлечените уроци от миналото могат да бъдат приложени за реални ползи в настоящето.» Книгата впечатлява със своето съдържание, включващо множество оригинални документи и фотографии, които допринасят за дълбочината и достоверността на изложението.
Настоящото предложение има за цел да изложи основанията за провъзгласяването на митрополит Михаил за «Праведник на народите» – почетно звание, което се присъжда от мемориала «Яд Вашем» на личности, рискували живота си за спасяването на евреи по време на Холокоста.

I. Богословски и морален контекст на действията на митрополит Михаил
Православната вяра учи, че всеки човек е създаден по образ и подобие Божие (Бит. 1:26-27). Христовото учение за любовта към ближния, изразено в думите: «Обичай ближния си като себе си» (Мат. 22:39), бе основополагащ принцип, който вдъхнови българските архиереи в тяхната съпротива срещу злото.
Митрополит Михаил, заедно с останалите архиереи от Светия Синод, се противопостави открито на антисемитската политика, ръководен не само от дълбоката си вяра, но и от осъзнаването на отговорността на Църквата като пазител на Божията правда. Неговата позиция бе категорична и несъкрушима: човеколюбието и защитата на невинните са неотменими дълг и свидетелство за присъствието на Христос в света.
Защитата на човешкото достойнство от Българската православна църква в спасяването на българските евреи е не само ярък израз на християнската добродетел, но и свидетелство за дълбочината и мощта на Православната вяра. Тези действия са живо потвърждение за моралната отговорност на Църквата да се противопоставя категорично на беззаконието и насилието, стоейки на страната на истината и справедливостта. Те се явяват светъл ориентир за бъдещите поколения, доказвайки, че в моменти на най-голямо изпитание Божията любов и състрадание са неизменни и непобедими принципи, способни да победят всяка форма на несправедливост. В тях е живото свидетелство, че вярата в Христос е не само вяра в спасението, но и сила, която създава пътя към истинската човечност и морал.
Във всяко послание за този исторически подвиг неизменно трябва да звучат имената на достойните архиереи от Светия Синод, които със своето безстрашно свидетелство за истината и вярата в Христовото учение станаха жив пример за духовно мъжество и човеколюбие. Това са: Видинският митрополит Неофит – Наместник-председател на Светия Синод, Софийският митрополит Стефан, Доростолският и Червенски митрополит Михаил, Врачанският митрополит Паисий, Неврокопският митрополит Борис, Търновският митрополит Софроний, Варненският и Преславски митрополит Йосиф, Пловдивският митрополит Кирил, Ловчанският митрополит Филарет, Сливенският митрополит Евлогий и Старозагорският митрополит Климент.
Вечна и блажена да бъде паметта им! Делото им свидетелства за силата на православната вяра, която призовава всеки от нас да бъде не само носител на Божията любов, но и защитник на достойнството и правдата, дарени на всяко човешко същество като образ и подобие Божие. Нека вярата, която ги укрепи в тези тежки времена, бъде светлина за нас, за да можем и ние да бъдем свидете-ли на Христовата истина и светлина за света.

II. Конкретни действия на митрополит Михаил
1. Позиция срещу Закона за защита на нацията (1940 г.)
Митрополит Михаил бе сред тези духовници, които се противопоставиха на приетия антисемитски закон. Той ясно заяви, че дискриминацията на религиозна или етническа основа противоречи на Божията воля.
2. Позиция срещу политиката на геноцид (1942 г.)
Преди време израелският посланик Емануел Зисман заяви, че при проучване на български архиви е попаднал на протокол от заседание на Светия синод на БПЦ от 1942 г., на което 11 архиереи са решили да се обявяват срещу политиката на геноцид срещу българските граждани от малцинствата. Според Зисман това е първият случай висши духовници да приемат решение, противоречащо на църковните канони за ненамеса в светския живот. (…)
3. Подкрепа за протестите през март 1943 г.
Когато започнаха подготовките за депортирането на евреите от България, митрополит Михаил се включи активно в усилията за тяхното спасяване. С дръзновение и молитва той подкрепи протестите, отправи писма и апели към правителството и публично осъди несправедливостта.
4. Защита на живота с риск за собствената си сигурност.
Митрополит Михаил, заедно с митрополитите Стефан и Кирил, изправи Църквата срещу политическия натиск, рискувайки своето положение и безопасност. Той не се поколеба да изрази своята позиция, въпреки заплахите, идващи както от вътрешни, така и от външни фактори.

III. Ролята на Православната вяра в светлината на юдейското учение
Дълбокото духовно основание на действията на митрополит Михаил може да бъде разбрано и в контекста на юдейската вяра. В юдаизма понятието «Цадик» (праведник) е централно – това е човек, който служи като посредник между Бога и света, като чрез своите дела помага за изкуплението на човечеството. Действията на митрополит Михаил могат да бъдат разгледани именно като израз на това разбиране – той бе човек, който чрез своята вяра и морална смелост спаси стотици от унищожение.
Всяка година, на 10 март, обикновено си спомняме имената на някои от митрополитите, които с особена ревност и мъдрост се проявиха в святото дело за спасяването на българските евреи през 1943 г. Днес обаче сме длъжни да почетем паметта на всички достойни архиереи, членове на Светия Синод на Българската екзархия, които в трудни и изпитателни времена останаха верни на духа на Евангелието. Те се събраха «в името Христово» (Мат. 18:20), а Бог беше сред тях, благославяйки делото им. Светият животворящ Дух ги вдъхновяваше и просветляваше решенията им, показвайки пътя на истината и милосърдието.
Тези наши доблестни духовни отци са: Видинският митрополит Неофит - Наместник-председател на Светия Синод, Софийският митрополит Стефан, До-ростолският и Червенски митрополит Михаил, Врачанският митрополит Паисий, Неврокопският митрополит Борис, Търновският митрополит Софроний, Варненският и Преславски митрополит Йосиф, Пловдивският митрополит Кирил, Ловчанският митрополит Филарет, Сливенският митрополит Евлогий и Старозагорският митрополит Климент.
Вечна и блажена да бъде паметта им! Нека тяхното дело остане светъл маяк, вдъхновяващ всеки един от нас в борбата срещу ксенофобията, антисемитизма и всяка форма на човеконенавистничество. Времето, в което те живяха, ги постави пред изпитание – да изберат между страх и смелост, между мълчание и гласност. С вяра в Христос и непоколебимост пред лицето на злото, те показаха, че Божията правда и човешката добродетел са неразделни.
Тяхната вяра е и наша вяра. Тяхната сила е и наша сила. Техните убеждения са и наши убеждения. Българската православна църква, опираща се на вековна-та традиция на светото Православие, винаги е възпитавала своя народ в духа на любов към ближния, толерантност и солидарност. От времето, когато България прие светлината на християнството, до днес, църквата ни остава пазител на истината, морала и човечността. И, доколкото зависи от нас, така ще бъде тук, во веки веков.
С дълбока почит и благодарност призоваваме: Бог да прости и упокои душите на тези блаженопочивши наши архипастири, които със своята смелост и любов защитиха достойнството на Българската православна църква и опазиха честта на нашата Родина.
Бог да пази България!

IV. Прецеденти и процедура за номинация на «Праведник на народите»
1. Прецеденти за подобни номинации
Личности като Оскар Шиндлер и Раул Валенберг са признати за «Праведници на народите» за своите действия в защита на евреи. За разлика от тях, митрополит Михаил действаше не в качеството си на държавен служител или богат филантроп, а като духовен водач, мотивиран от дълбоката си православна вяра.
Митрополитите Стефан Софийски и Кирил Пловдивски бяха удостоени с високото звание «Праведници на народите» на 12 март 2002 г. на тържествена церемония в Йерусалим, Израел. Това почетно звание, присъждано от мемориала «Яд Вашем», е израз на признателност към онези неевреи, които, водени от любовта към ближния и готовността за саможертва, са рискували живота си, за да спасят евреи от ужасите на Холокоста.
Имената на екзарх Стефан и патриарх Кирил бяха вписани завинаги в Градината на праведниците в Йерусалим – свещено място, което свидетелства за силата на човешкия дух и Божията благодат в тъмните мигове на историята. Признанието на тези двама изтъкнати архиереи надхвърля рамките на обикно-вената историческа оценка – то е акт на утвърждаване на духовния подвиг и свидетелство за дълбоката истина, че православната вяра и любовта към Бога не могат да бъдат безучастни към страданията на човека.
Според традицията, почетните звания на екзарх Стефан и патриарх Кирил са били връчени на техните наследници Мария Попова и доц. Кирил Марков. На церемонията тогава са присъствали и представители на Българската православна църква, включително петима владици от Светия Синод, както и над 200 български евреи, живеещи в Израел. Това присъствие не само подчерта значимостта на събитието, но и засвидетелства силната връзка между еврейската и православната общност, изградена върху основите на взаимната любов и уважение.
Признанието на митрополитите Стефан и Кирил е ясен знак, че техният подвиг не е само исторически факт, но и светъл пример за изпълнение на Христовата заповед: «Никой няма по-голяма любов от тая, да положи душата си за своите приятели» (Йоан 15:13). В светлината на това боговдъхновено свидетелство, те са икона на съвременните праведници, които чрез своите действия засвидетелстват истинността на Христовото Евангелие.
Възпоменателното отличие се присъжда посмъртно от международния институт «Яд Вашем». Имената на екзарх Стефан и патриарх Кирил, двама от 11-членния състав на Светия Синод в периода 1940–1943 г., са вписани в специал-ни плочи в Градината на праведниците в Йерусалим. Напомняме, че до момента едва двадесет са българите, получили това признание към 1 януари 2022 г.
2. Процедура за номинация
Мемориалът «Яд Вашем» приема предложения за провъзгласяване на «Праведници на народите» от частни лица, институции или организации. Необходими са:
• Свидетелски показания или документални доказателства, потвърждаващи действията на номинирания.
• Исторически документи, които ясно показват мотивите и риска, поет от номинирания.
Предложението следва да бъде адресирано до Отдела за праведници на народите към мемориала «Яд Вашем» в Йерусалим. В случая на митрополит Миха-ил, подкрепа може да бъде потърсена от Българската православна църква, Държавната агенция «Архиви» и еврейската общност в България.
На 10 март всяка година българската държава и общественост отбелязват де-ня, в който през 1943 г., в най-мрачните часове на Втората световна война, когато съдбата на народите и изходът от войната бяха далеч от ясни, нашият народ с обединени усилия предотврати депортирането на своите сънародници от еврейски произход към нацистките лагери на смъртта.
Ролята на Българската православна църква в това историческо събитие остава не само незабравима, но и дълбоко призната – както от еврейската общност, така и от всички, които търсят примери за човечност, любов и смелост. За Църквата, обаче, не е нужно да изтъква своите заслуги, защото действията ѝ в този труден исторически момент не са били изключение, а органично следствие от следването на повелите на Православната вяра – вяра, която е любов, милосърдие и истина.
Когато в нощта на 9 срещу 10 март 1943 г. митрополит Стефан настоява за среща с държавното ръководство, за да изрази категоричното несъгласие на Църквата с планираната депортация, а митрополит Кирил влиза при затворените евреи в Пловдив, заявявайки, че ще тръгне с тях, ако бъдат отведени – тези действия не са просто израз на гражданска позиция. Те са плод на един цялостен и системен духовен живот, утвърден от Светия Синод, основан на твърдото убеждение, че всяко човешко същество носи образа Божий и е равноценно пред Твореца.
Православната църква никога не е допускала антисемитизъм или омраза, независимо дали по расови, верски или други признаци. В своите действия тя е отстоявала не само правдата, но и християнското учение, че всички хора са братя и сестри в Христа. Още при приемането на антисемитския Закон за защита на нацията през 1940 г., гласът на Църквата ясно прозвучава в протоколите на Светия Синод:
«Българската православна църква, която провежда сред нашия народ спасителната истина и заповед на нашия Спасител, че всички сме синове на един небесен Баща, не може да не обърне внимание на отговорните фактори, че тоя законопроект съдържа разпоредби, които не могат да се смятат за справедливи… В тоя оправдан стремеж да се пазим от опасности не бива да се допускат неправди и насилия против другите.»
Тази позиция на Църквата не е теоретична, а дълбоко практическа. В своето становище от същата година архиереите категорично заявяват:
«Ние сме християни и като архиереи на св. Българска църква не можем да не стоим на почвата на св. Евангелие и Христовото учение за равноценност на всички човеци пред Господа, без оглед на произход, раса и култура. Следователно, трябва да се застъпим за евреите.»
Тази последователност на Църквата намира своето най-силно проявление в дните около 10 март 1943 г., когато благодарение на нейната твърда позиция и духовно лидерство нито един евреин, живеещ на територията на каноничния диоцез на Българската Екзархия, не е изпратен в лагерите на смъртта.
Това спасително дело не би било възможно без вярата на българския народ. Един народ, който е въцърковен, воден от своите митрополити и укрепен от евангелските принципи на любов и правда. Силата на българския народ да се противопостави на злото не е била само политическа или морална – тя е духов-на. Това е силата на православния народ, който, укрепен в Христовата истина, е разбрал, че «няма любов по-голяма от тая да положиш душата си за приятелите си» (Йоан 15:13).
Днес, когато отбелязваме този велик ден, трябва да си спомним, че спасението на еврейската общност през 1943 г. е не само исторически факт, но и свидетелство за силата на Православната вяра. В мразовитите дни на онази зима, народът и неговите архиереи демонстрираха, че единството в Христовата любов побеждава всяко зло. Нека този пример ни служи като вдъхновение да бъдем верни на нашата вяра и ценности – да бъдем «светлината на света» и «солта на земята», както Господ ни е заповядал.

V. Въздигане на подвига за вечна памет
Митрополит Михаил Доростолски и Червенски е пример за това как вярата и моралът могат да надделеят над страха и несправедливостта. Неговият живот и дело са вдъхновение за бъдещите поколения и светло свидетелство за общите ценности на юдаизма и християнството – милосърдие, правда и любов към ближния.
Настояваме с покорност и благоговение пред Господа това предложение да бъде разгледано с необходимата сериозност, за да може подвигът на митрополит Михаил да бъде признат не само в рамките на България, но и по света, като пример за светлина в мрака на човешката история.
Българската православна църква и държавните институции са призвани да от-правят това предложение с достойнство и молитва, като подчертаят историчес-ката истина и духовния смисъл на делото му.
Да бъде вечна паметта му!
Значение на делото му: пример на вяра, любов и човеколюбие
Действията на митрополит Михаил са пример за изключителна смелост и хуманност. В период, когато страхът и преследването доминират, той избира да действа в съответствие със своята съвест и християнски принципи, дори с риск за собствения си живот.

Призив: Спомен за архиереите на Българската екзархия
Настоящото предложение се основава на исторически свидетелства, включително документи и разкази на очевидци, които потвърждават заслугите на митрополит Михаил за спасяването на еврейски животи. Неговото дело заслужава международно признание и вписване в списъка на «Праведниците на народите» като израз на почит към неговата морална сила и принос към човечеството.

Княжески Дом БОГОРИДИ    Свържете се с автора на петицията