В подкрепа на "писмото срещу Ирина Бокова" на Евгений Михайлов

В продължение на 8 години от президентстването на Г. Първанов съм посветил част от гражданската си активност на осветляване и „остъкляване“ на неговата дейност чрез заявления по Закона за достъп до обществена информация ЗДОИ. За този период те са 16, а водените от мен дела за отказ от предоставяне на информация - 9. В края на неговия мандат написах в електронен вариант книгата „Рекордите на президента Пър(а)ванов“. Една от главите е „Аферата Бокова“ - мое проучване на излъчване на кандидатурата на Бокова за ГС на ЮНЕСКО, всички мероприятия по представяне, пътувания с Първанов по света, всички изразходвани български пари и т.н. - всичко подкрепено с многобройни документи. От тях става очевидно и доказана основнатароля на Първанов, Станишев и Калфин (като Мин. на ВР) и Орешарски (Мин. на финансите).Когато в края на април прочетох публикуваните от Бивол материали с разкрития за Бокова написах на 3 май подробно писмо до сайта, но тъй и не получих от тях никакъв !! хабер. Писал съм и до НС - също без внимание. Случващото се с канди-датурата на Бокова за ГС на ООН е продължение на една мръсна и срамна за българската демократична общност афера и престъпна дейност на хора от една престъпна партия, която познавам лично в продължение на вече 80 години! Понеже разбрах, че не мога да подпиша настоящата Петиция 100 пъти, затова я подписвам по 1000 пъти с всяка от двете си ръце!! Прилагам кратък откъс от цитираната по-горе глава 8 „АФЕРАТА БОКОВА“ от книгата ми „Рекордите на президента „Пър(а)ванов“. Давам публично моя имейл, по който ще изпратя всички материали и документи на всеки, който пожелае това.
8. АФЕРАТА БОКОВА
В началото на 2009 г. започнаха да излизат в публичното пространство съобщения за набиращата скорост лобистка кампания за издигане кандидатурата на г-жа Ирина Бокова за поста Генерален директор на ЮНЕСКО – Организация за образование, наука и култура на ООН. На 22 септември 2009 г. тя беше избрана на този пост. След избора бяха публикувани много коментари, от които ясно личеше, че нашето общество отново е разделено на два противни лагера – “за” и “против” избора на Бокова. В приложенията представям като примери три медийни публикации от различни медии (D65), (D66), (D67). Изострянето на конфронтацията в нашето общество беше естествено следствие от няколко обстоятелства:
 противоречивата личност на Ирина Бокова – както поради родова и лична партийна принадлежност и свързване с най-мрачните години от нашата нова история, така и поради видимите скромни професионални възможности и резултати от нейната дипломатическа дейност;
 нестихващите (поне за определен период!) мераци и свръхамбиции на една партия да властва на всяка цена (без да умее да управлява!) и липса на скромност и примиреност да се оттегля от държавната сцена като интелигентно признава по този начин многото и тежки грешки, последвани от многократни национални фалити и катастрофи. Всичко това са симптоми на едно тежко вродено заболяване – реваншизъм с присъщата му отмъстителност, грубост и неинтелигентност;
 вродената способност на тази същата партия да избира на ръководни постове по цялата партийна и държавна йерархия “най-достойните” свои членове, които по дефиниция са винаги “много компетентни”, “с голям опит” и най-важното – незаменими! Много интересно е да се отбележи, че тези професионални рамбовци са се оказвали (и продължават да се оказват!) в почти 100% от случаите най-неподходящите за заемания пост, завършващи с пълни провали за тях и предизвикване на катастрофи – от местни до национални. И то многократни, и то в относително кратки периоди от време – в рамките на един човешки живот!. Типичен пример в това отношение е Георги Първанов, а пример от последния момент – издигането на г-н Ивайло Калфин за кандидат-президент. Моята прогноза (на основа на статистика в продължение на повече от 60 години с “издигането” от “Партията” (така се пишеше!) на високите държавни и партийни постове на много компетентни и кадърни кадри и почти във всички случаи техния провал и отстраняване “поради преминаване на друга работа”!) беше, че “най-демократичната” партия след “демократични” вътрешни избори ще избере най-неподходящата личност за кандидат-президент. След този партийно-демократичен избор бях силно удовлетворен и вътрешно безкрайно благодарен на тази партия, че тя не изневери на столетната си традициа и с това предопредели сбъдването на многогодишната мечта на демократично мислещите български граждани, понасяли стоически и срамували се 10 години от своя президент;
 вродената способност на тази същата партия да поставя на дневен ред в обществото въпроси и да издига личности, които имат като моментално следствие разделянето на обществото на две противостоящи подмножества;
 пълната непрозрачност на процедурите около предварителното обсъждане и последвалото решение за издигане на кандидатурата на Бокова;
 търсенето не на неутрална авторитетна, а не силно партийна личност; липсата на широка обществена дискусия;
 пълното единомислие и еднопартийност между Президент и Министър-председател с техен верен съратник и пряк изпълнител Министър на външните работи;
 чувството на недосегаемост на властта по това време и самочувствието й, че може да разполага с парите на данъкоплатците безконтролно в името на “най-заветната мечта за всеки българин – за Генерален директор на ЮНЕСКО да бъде избрана най-достойната дъщеря на България – Ирина Бокова”. Голяма гордост за всеки българин ще бъде (и вече две години е!) първата жена на този пост да бъде българка! Ако някой не се гордее с този избор той не е родолюбец и само търси какви кусури да връзва и с какво да се заяжда.

Внимателното запознаване с “изчерпателната информация” по сайтовете на Президента и Правителсвото и масмедиите относно издигането кандидатурата на г-жа Бокова за Гендиректор на ЮНЕСКО създаваше впечатление, че това е приоритетна задача на президента Първанов и министър-председателя Станишев и за нея се изразходват недопустимо голямо количество човешки, материални и финансови ресурси и всичко това не фигурира в “изчерпателната информация”. За да науча тези подробности подадох през февруари 2010 г. до Президента Заявление за достъп до информация (Д68), с което поисках да ми бъдат предоставени: копие от документа, с който е взето решение за издигане на кандидатурата на г-жа Бокова; списък на турнетата на Президента в чужбина и негови публични прояви у нас, на които той е представял и/или водил г-жа Бокова и на които е лобирал с публични изказвания или лични разговори в подкрепа на нейната кандидатура с копия от тези изказвания; справка за финансовите разходи за всички тези прояви и техния източник, а също така за други финансови разходи за лобистката кампания – командировки, пътни разходи, печатни и медийни материали, презентации.
...
С уважение:
доц. д-р инж. Вилям Попов