#7: гост -

Здравейте,  Брезник е обявен още през 1963 година за курортен град с министерско постановление. Извора в момента не е взет на концесия, хора от страната си точат бутилки и консумират вода в определени дози на ден. Относно минералната вода, ето информация от сайта на община Брезник http://www.breznik.info :

Местността “Бърдото” е прочута с “желязната” минерална вода, която извира от южната страна на хълма в местността “Лесков дол”. С богатия си минерален химичен състав и ценните си физико-химически  и физиологически свойства, железният минерален извор в гр. Брезник притежава лечебни свойства, които са привличали вниманието на болни и здрави хора още в далечното минало. Затова са допринесли и външните свойства на водата – жълтеникаво-ръждива със стипчив вкус.

Високите лечебни свойства и въздействието на Брезнишката минерална вода са били познати на населението от града и околностите му и тя е била широко използвана с лечебна и предпазна цел за укрепване и възстановяване на здравето. Била е издигната в култ и е наречена “Светата вода”.

Исторически бележки за минералната вода датират от освобождението ни от османско робство. За нея са писали Михал Юркевич /1879 – 1904/, В. Попов /1890 – 1891/, Г. Златарски /1902/.

През 1903, 1905 и 1906 година редица лекари изследват минералната вода. За нея пишат проф. д-р Т. Петров, проф. д-р Ст. Велинов, проф. Михов и много други.

През 1927, 1937 и 1938  инж. химикът Ас. Азманов прави нови химични анализи на водата и изтъква ценния й химически състав и физикохимически свойства.

През периода 1937 – 1940 г. се пишат редица статии и се изнасят доклади за нейните лечебни свойства от проф. Ватев, д-р Дайски, проф. Велинов, който я и прилага при лекуване на анемично болни при клинична обстановка. Със съдействието на д-р Дайски се извършва и химически анализ в гр. Вроцлав /Полша/, в централния балнеологичен институт под ръководството на главния асистент д-р Дьоркендьорфер, който потвърждава високите лечебни свойства на водата.

През 1928 г. дирекция “Природни богатства” при Министерство на търговията за първи път каптира водата и я отвежда в чешма.

През 1929 г. по инициатива на местните жители се прави малък циментов открит басейн.

Започват редица научноизследователски проучвания с Брезнишката минерална вода – експериментални с животни, и клинични с хора.

В същото време в районната болница в Брезник, по приложение на водата върху анемиите, заболявания на храносмилателния тракт /язвена болест, гастрити, колити/ работят и местните лекари, които получават много добри резултати, изнесени на научни конференции и сесии.

През 1962 г. Брезник е утвърден официално като курорт и е издадена инструкция за начина на употреба на желязната минерална вода за лечение чрез пиене.

Състав. Свойства.

Брезнишката минерална вода принадлежи към сулфатно-железните води и в сравнение с други води, които съдържат много повече желязо, има изразен метален и стипчив вкус. Водата се влияе от външни условия и по специално от въздуха /кислорода/, от излагането на светлина /ултравиолетовите лъчи/. Ето защо, за да се запази в бутилиран вид, е необходимо да се стабилизира с витамин “С” или винена киселина. Тъй като тя е богата на желязо, лекото й утаяване не е пречка за приемането й и не намалява лечебната й стойност. Въпреки че запазва свойствата си чрез стабилизиране, най-добър лечебен ефект се получава при ползването й по възможност в прясно състояние направо от извора.

Последните изследвания са показали, че Брезнишката минерална вода съдържа 23 вида съставки – най-много сред нашите минерални води, които й придават още по-голяма стойност и ценност като лечебна минерална вода и разширяват показанията й за лечение и профилактика извън нейното известно и утвърдено действие като антианемично средство.

Приложение:

Въз основа на общата характеристика на Брезнишката минерална вода като природно желязно терапевтично средство и на биологичните и фармакологичните действия на посочените химически съставки и свойства, както и на дългите наблюдения и на обширните научни проучвания, проведени чрез многобройните експерименти  и клинични изследвания, с положителност могат да се изброят следните показания за лечение: лечение на анемии; заболявания на храносмилателния тракт; заболявания на имунната система; кожни заболявания и др.

Състояние:

Имайки предвид големите лечебни и профилактични стойности на Брезнишката минерална вода, винаги се е споделяло мнението за крайната необходимост от построяването на съоръжения и използването на този безценен дар.

За да съхрани това богатство за поколенията общинската администрация набеляза мерки и предприе необходимите възстановителни строителни и други мероприятия. Реализиран е  проект  “Желязна минерална вода”.

#8: гост - Re:

Благодаря за
бързия отговор, независимо, че в него не получих отговор на няколко вече
поставени въпроса. Например какъв е дебита на „Желязната вода“. Първият гост от
форума твърди, че „почти“ я“няма“!?

С интерес
прочетох допълнителните материали, както се порових и в нета по поставените
въпроси в петицията. Направи ми впечатление, че в петицията се твърди, че „желязната
вода“ помага за редица болести, отново ще ги изброя, като акцентирам върху
раковите заболявания: анемия, стомашно-чревни, чернодробни и кожни заболявания,
онкологични заболявания и псориазис, докато в публикуваните допълнителни материали
от сайта на община Брезник се споменават само анемии;
заболявания на храносмилателния тракт; заболявания на имунната система; кожни
заболявания и др. Бих се радвал, ако някой посочи и съвременни медицински
изследвани (не от 1929 или от 1962 г.), както и неопровержими доказателства за
нейното лечебно действие във вид на сертификат или друг научен медицински документ.
Това е необходимо, за да се прецени, дали лечебните свойства на водата принадлежат
към „научната медицина“ или ще се отнесат към „алтернативната медицина“.

Ровейки се из
информацията за „Желязната вода“ установих, че тя извира от „стари римски
галерии“ (http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4653931),
т. е. водата е с рудничен произход. До колкото разбирам, в Брезник се планира строежа
на рудник и се твърди, че ще „отрови“ града. Не мога да разбера, как една
руднична вода от стар рудник е „лековита“, а излизащата от един съвременен
рудник е „отровна“.

Мисля си и за
хората от града, които очакват работни места. По този въпрос само ще припомня
народната поговорка „Сития на гладния вяра не хваща“.

Накрая бих искал
да помоля и други участници във форума да потърсят допълнителни данни, за да се
попълни информацията. В противен случай, ще се прояви синдрома „референдум за
АЕЦ“, при който групи експерти заемат противоположни позиции, а неспециалистите
се чудят на кого да вярват.