#22: -

Да направя едно уточнение, което, както виждам, е необходимо - подписалите петицията не са нито организатори, нито докладчици на конференцията. И аз самият нито съм я организирал, нито съм изнасял доклад, нито съм присъствал. Така че въпросите по отношение на организацията на конференцията - кой е бил поканен и кой не и т.н. - следва да бъдат отправени към организаторите. А според организаторите опоненти  измежду преподавателите в СУ са били поканени, но не са пожелали да присъстват. Опитите им да опонират пост фактум включваха в себе си доста митове, които са аргументирано развенчани било във вече публикуваната литература, било в рамките на самата конференция. Основната част от външниядълг например е натрупана през 80-те години и проектите на Людмила Живкова нямат отношение към това.

Твърдите, че участниците не са били учени от СУ, но самата програма на конференцията Ви опровергава:

Първо заседание
10.45 – 11.00 - Евгения Живкова – „За майка ми като личност и като ръководителка на българската култура”
11.00 – 11.15 – Светлин Русев – „За Людмила Живкова”
11.15 – 11.30 – Любомир Левчев – „Людмила Живкова, с която работих”
Лъчезар Еленков – Людмила Живкова и международните писателски срещи.
11.30 – 11.45 – акад. Васил Гюзелев – „Няколко думи за Людмила Живкова”
11.45 – 12.00 – проф. Петер Бахмайер „Людмила Живкова и Австрия”
12.00 – 12.20 – чл. кор. Васил Проданов – „Людмила Живкова в контекста на културните и идеологически промени в България през 70-те години”
12.20 – 12.40 – проф. д-р Вера Ганчева – „Участието на България в глобалния културен полилог - идея и политическо действие”
12.40 – 13.00 – проф. д-р Евгения Калинова – „Предпоставки и последици на културната политика на Людмила Живкова”

Обедна почивка: 13.00 – 14.00 ч. – коктейл

Следобедно заседание:

14.00 – 14.15 – Кирил Аврамов – „Глобалните проекти на Л. Живкова”
14.15 – 14.30 – Александър Абаджиев – „Големите международни проекти на Людмила Живкова през 70-те години”
14.30 – 14.45 – Гергина Тончева – Людмила Живкова за средното образование и връзката му с движението "Знаме на мира"
14.45 – 15.00 – Марга Куцарова – „Людмила Живкова и Святослав Рьорих – сътрудничество, устремено към бъдещето“
15.00 – 15.15 – Димитър Гунчев – „Людмила Живкова и „Знаме на мира””
15.15 – 15.30 – проф. д-р Щефан Трьобст – „Людмила Живкова през погледа на Радио „Свободна Европа”
15.30 – 15.45 – проф. Татяна Волокитина – „Съветски дипломатически документи за България през 50-те и 60-те години”
15.45 – 16.00 – д-р Виолина Атанасова – „Людмила Живкова и амбициозните български проекти в Индия”
16.00 – 16.15 – Кирил Чуканов – „Отбелязването на 1300 години България в двете германски държави”
16.15 – 16.30 – д-р Евгений Кандиларов – „Людмила Живкова и Япония”
16.30 – 16.45 – Ваня Михайлова – „Неуморният мечтател Николай Константинович Рьорих – идеал за многостранно развитие на личността”
16.30 – 16.45 – Константина Сталева – „Асамблея „Знаме на мира" в културната политика на България”
16.45 – 17.00 – доц. д-р Илияна Марчева – „Людмила Живкова в женското десетилетие на ООН”
17.00 – 17.15 – д-р Николай Поппетров – „Другата представа: Бележки за рецепцията на личността и делото на Людмила Живкова в историческо време”
17.15 – 17.30 – доц. д-р Наталия Христова – „Българското „политическо семейство”. 70-те години на ХХ в.”
17.30 – 17.45 – проф. д-р Искра Баева – „Людмила Живкова в контекста на Източна Европа”
Дискусия: 17.45 – 18.30 ч.

От 25 участници мнозинството - 13 души или 52%, отбелязни от мен по-горе с получер шрифт - са с научни степени и звания - учени от БАН, СУ и чуждестранни научни институции. А ако към тях прибавим и докторантите, като К. Сталева, М. Куцарова и др., които няма как да са съратници на Людмила Живкова ("другарка" за Вас и госпожа за Джими Картър и Индира Ганди), понеже принадлежат към друго поколение, ще излезе, че към 3/4 от участниците са именно учени. Конспиративната теория, че участващите учени са пазели събитието в тайна, е твърде наивна.

Що се отнася до останалите, те са сред сътрудниците на Людмила Живкова. Естествено, не следва да очакваме отношението им да е безпристрастно, но спомените и оценките им са от безспорен интерес за историците, което е било и причината да бъдат поканени.

По времето на социализма вестниците може и да са могли да дезинформират някого. Сега е невъзможно - всеки може да види действията на агитката на запис в интернет. Дори десният депутат д-р Михайлов, психиатър по образование, определи действията на протестиращите като истерични.

За мен обаче остава неясно нещо друго. Също от интернет може лесно да се намери информацията, че ядрото на агитката са същите хора, които по-рано са протестирали в подкрепа на т.нар. пънк група Pussy Riot. Това е и причината да ги нарека по-горе "протестутска агитка", тъй като са фенове на трите руски протестутки. (Като протестутки ги определи проф. Лев Вершинин, понастоящем живеещ в Испания, самата дума е от едно стихотворение на руската поетеса Юнна Мориц.) Е, добре - как е възможно хора, подкрепили една акция от троцкистки тип - гавра с чувствата на вярващите, извършена в православен храм - да бъдат приемани насериозно като борци с комунизма и самите те да смятат себе си за такива?! И да смятат, че се борят с комунизма, като хулят не другиго, а Людмила Живкова, която има безспорни заслуги за спасяването от разрушение и светотатствени преустройства редица православни храмове у нас, в това число и столичната базилика "Св. София".