Да_подкрепим_Илко

Quoted post


Гост

#346 Re:

2012-04-15 20:54

#345: Nadejda I semeistvo -

Г-жо, не успях да открия видеото, което искате да видите. Става въпрос за другата врата, не външната, която сте видяла. Репортажът е на бтв, но защо не успях да го открия, не мога да знам. Спомням си за датата, но може и да греша, 08.03.2012 г. Използвах различни думи при търсене, но не излезе.

Случилото се е факт , не може да върнем времето назад и да го предотвратим. Не познавам нито едно от момчетата. Болката ми е за всички несправедливи и нелепи случки с млади хора.

Повече не коментирам, не искам да повтарям едно и също нещо. Само ще ви отговоря, че за мен са важни причините за агресията, защо младите хора са толкова раздразнителни и реагират с насилие при решаване на конфликтите си.

Преди време търсейки някаква информация попаднах на сайт, където са качили разговора воден в едно радиопредаване, дискутирало се е за случая с убитото момче в Студентски град преди 5 години. Няма промяна, и тогава и сега, едно и също се "претопля", резултати няма. От там ви копирам думите на един от участниците в разговора."Харалан Александров: Когато е блокирана, когато хората се чувстват в ъгъла, когато имат усещане за пълна безизходица и за пълна безпътица, те много често прибягват до насилие, това е типичното поведение на човек в ъгъла. И отсъствието на експлозия, социална, се трансформира в имплозия – хората започват да се саморазрушават, развиват зависимости, наркотици и всички тези неща, започва насилие вътре в семейството, започва насилие между връстници. Това са все феномени на блокираното социално развитие. Връзката между политическия провал и между насилието в Студентски град е абсолютно пряка. Да се откажем да го виждаме това нещо означава, че сме или некомпетентни, или безотговорни, или и двете, както най-често се случва."

 

Отговори


Гост

#347 Re: Re:

2012-04-18 01:24:55

#346: - Re:

"В ранномодерните общества, каквото беше българското по време на социалистическия режим, образоваността имаше две цели. Едната - да те съоръжи с инструментално знание - да четеш и пишеш, да смяташ и пр., за да се впишеш в социалната или икономическата система, и другата - да те индоктринира идеологически, т. е. да ти промие мозъка възможно най-добре, за да станеш послушен и кротък поданик на държавата.

- Какъв е проблемът сега?

- В режим на преход, в какъвто живеем от 20 г., имаме недокрай пазарна, но определено плуралистична ситуация с много променящи се, конфликтуващи и оспорвани версии какво означава да си успешен човек. За този свят на съревнование, неустановеност и нарастваща несигурност, ние нямаме адекватно образование, което да подготвя младите за творческо справяне с предизвикателствата на живота. Т. е. ние имаме нещо, което образованието по инерция продължава да подготвя - по-скоро претоварени с информация, но зависими умове, а не активни, предприемачески и граждански ориентирани умове, способни да решават дилеми, да правят избор и да поемат риск. В този смисъл българското образование, което е много добро за подредено общество, каквото беше тоталитарното, спира да е добро за обществото, в което живеем. То е като остарелия Наказателен кодекс, който не е адекватен на природата на престъпленията и затова престъпленията остават ненаказани въпреки голямото желание на всяко предходно и специално на това правителство. Просто защото Наказателният ни кодекс е писан, за да бъдат наказвани престъпления на магазинери, откраднали от касата, а не олигарси и корумпирани политици, които злоупотребяват с власт и присвояват милиони от обществените поръчки. В този смисъл важно за съвременното българско образование е да обучава децата и на ЧОВЕШКИ ОТНОШЕНИЯ: как да се свързват един с друг, да си сътрудничат, да намират баланс между съревнование и сътрудничество и как да се самоуправляват като автономни морални същества. Защото ние имаме високо информирани хора, които са напълно безпомощни в социалния свят. Те или се превръщат в жертви, или се корумпират и започват да злодействат. Защото нямат морална агенция. Последното е задача на образованието." Извадка от интервю  с Харалан Александров на 24 часа.