#113: енорияши от храм "Св.Петка" гр.Пловдив - Re: Re: Re: Re: Re: Хора!!!!! 

Господа енориаши от храма "Света Петка",  аз съм присъствал нееднократно на службите, водени от поп Еленко и като човек несъвсем бос в православието и богословието, мога да ви уверя, че нищо съществено не научавате от мнозинството от изброените ви "проповедници". Ако не повтарят, при това недоразбрали и некадърно, чутите две-три клишета от Николай, често говорят абсолютни глупости...

На някои от тях съм им го казвал даже открито, казвал съм на поп Емил Паралингов например, дето си беше пуснал брада едва ли не до пояс, за да прилича на митрополита си, че не му отива да го имитира, говорейки патетично, понеже сам той има говорен дефект - леко зафъфля и му се получава смешно, обаче не си взе бележка.

Това, че е бил под запрещение Емил да служи от покойния митрополит Арсений, зная лично от отец Димитър Амбарев, познавал семейството му и него от млад, а  от една от няколкото си бивши съпруги, познаваща и майка му, и сестра му, и жена му, знам и че през това време (докато е бил под запрещение да служи), се е занимавал само с епархийска духовно просветна дейност - публицистика, като още си почесва отвреме-навреме старата краста, публикувайки материали тук-таме. От бивш епархийски съветник пък зная, че е имало опит за подвеждане на митр. Арсений с документите за жена му, успешен при дядо Кирил, който го е ръкопложил за свещеник, но излязал наяве при Арсений, затова до смъртта на Арсений е бил само дякон.

От Александра Карамихалева от пиара на синода пък научих преди време, че е и автор на някои от свещеническите декларации, дето сегиз-тогиз пловдивският клир подписва под строй на нарочни свещенически конференции... Ако не знаете, старата традиция свещениците да се събират на конференции и срещи, които във Варна по времето на дядо Кирил протичаха в изнасяне на проповед на някой от тях пред останалите и градивна критика с дискусия къде са й слабите или силните места, в Пловдив се провежда като партиен форум, на който пловдивските свещеници отиват, за да подписват декларации и обръщения към врагове или критици на мУтрополита си. В една такава, с автор именно Паралингов, по повод архонтските скандали, епизодичен герой бях самият аз, заедно с Горан Благоев и проф. Иван Желев впрочем, заради мой лежерен коментар в един форум в интернет - представете си за каква мания за величие на "засегнатия" говорим значи!

Споменавам тая декларация не случайно, щото тя стана повод пък поп Еленко да ми посегне да ме удря лично насред храма "Света Петка"... В началото идвах точно там да се черкувам, при вас, докато след една литургия попът ви не реши да "разговаря" с мен. Обсъдихме първо митрополита ви - Еленко твърдеше, че бил с "червена диплома от БФ София" и направо гениален богослов, аз казах, че ако ще да е и с червена шапчица, пак е полуобразован като богослов и че има, според мене, ментални проблеми. Еленко иронически-патетично попита откъде знам, че има ментални проблеми - дали съм бил психиатър, а аз му казах съвсем безхитростно, че не съм, но мога да се изказвам по тези въпроси, щото съм спал с няколко психоложки... По едно време ми писна от разговора, за който разговор /поискан от него/ трябваше да чакам впрочем този невъзпитан поп около 40 минути да си сменя пищималите и ребром попитах: "Архонтът ви Манджуков, кажи ми, отче, е ли или не е олигарх и съмнителен бизнесмен, за да приключим дебата си?!", Еленко театрално викна, че разговорът с мене бил приключил и стана рязко да си върви. Докато беше насредата на храма, аз не издържах на тази обида, неуспявайки да я преглътна, викнах - "Я се върни тука, лицемерецо, за да си довършим разговора!". Това вбеси Еленко и дотърча обратно, като ръката му се вдигна към лицето ми и потреперваше в импулс да ме удари, обаче не посмя.

Следващият път, когато Еленко бягаше и крещеше след среща с мене, бе след месеци, точно след случката, когато онеправда черешаря от Асеновград. Срещнах го пред кафенето "Авеню" до храма ви, подадох му два лева с думите - "Заповядай, попе, два лева, за да купиш череши на чаветата!"... Еленко запретна расата си и хукна да подтичва към храма, попържайки нещо пътьом.

Та това, искам да ви кажа, са "духовниците ви" -  за възпитанието, образованието и дребните им сметчици на тези, които са ви повели на праведната ви, според вас, война в защита на митрополита ви. Те няма как да се държат нормално и достойно, защото началникът им е параноик.

А да не говорим пък как още в началото, като дойдох в Пловдив, на празника Петдесятница в храм "Свети Дух", ако се не лъжа, щях да ям бой, тоя път съвсем без нищо, честна дума, от сборната команда на тримата плюс един му охранители и свещениците и то точно, след като Николай лично ме причасти. След отпуста излязох да пуша и да се бъзикам с един човек незлобно, за който после разбрах, че е четвъртият му пазач, шеф на тримата. Доколкото си спомням, безхитростно го попитах защо на Николай постлаха червен килим, като влезе в храма - защото имитираше Руския Патриарх, който наскоро бе посетил Пловдив или защото са му твърде скъпи обувките... През това време мутрата с митра вътре нещо паранояса, та на влизане обратно, в шпалир край мене се бяха строили, гледайки ме лошо, цялата охрана, заедно с поповете, беше страшно и забавно, като в стар уестърн-филм сред Филибето.

Та няма как да сте енория или епархия значи, е изводът ми финален, след като епископът ви е мутра, а поповете натегачи, подмазвачи и при нужда - биячи. Чао.