#6: - Докато библиотеките живеят в 19 век

За библиотеки от 21 век

Абсолютно сте прав, че библиотеките трябва да имат електронен каталог. Трябва да имат и определен брой компютърни работни места, свързани с интернет. Трябва да имат и издания на печатната преса. Въобще много неща, за да станат центровете, които се имат предвид в цитирания текст на ЮНЕСКО.

Не мисля обаче, че можем или трябва да противопоставяме електронни на хартиени книги - това са просто различни носители, книгата си е книга. Аз съм за свободата всеки да избира на какъв носител да чете, познавам много млади хора, които не предпочитат електронния, защото им е по-трудно да четат на екран, но нямат достатъчно средства да си позволят да купят всичко, което биха желали. (Впрочем в "нормалните" държави електронните книги също струват пари, и то не много по-малко от хартиените.) Те биха вземали книги от библиотеките, ако има редовно новите книги, за които пише в медиите. Именно затова би трябвало да има библиотеки, пълни с всичко за всеки, както е в "нормалните" държави - и хартиени книги, и достъп до интернет, и вестници и списания. А дигиталните библиотеки са си нещо отделно - едното не пречи на другото. Впрочем  проверих колко души посещават в европейските държави библиотеки - оказа се, че са доста повече от нас - 60-70% от населението срещу 10% у нас. Просто има какво да вземат оттам.

Доколкото разбирам, кампанията призовава да бъдат приети международните стандарти, а те включват всичко - като се започне с хартиените книги и се стигне до квалификацията на библиотекаря, която не е маловажна.  Всичко, за да имаме библиотеки от 21 в. Затова аз съм за кампанията.

#6: - Докато библиотеките живеят в 19 век

Както обикновено- колкото по-незапознати, толкова по-категорични! Дали пишещият горните редове си е направил труда да провери имат ли или не библиотеките електронни каталози? За негово сведение да поясня, че всички регионални, голяма част от градските общински и читалищни библиотеки имат "такова животно". А то макар и "елементарно"?! струва пари. По най-груби сметки библиотечните програми излизат около 4000 лв. (говорим за професионален софтуер, а не за самоделки). Годишната такса за поддръжка - минимум 1000 лв. Е, може би за живеещите в 21 век това не са пари. За нас са - защото повечето чиновници смятат че "Хартиените библиотеки, в тоя им вид и с тоя им начин на мислене са обречени"(?!). А знаете ли колко голяма част от децата виждат книга единствено в библиотеките. Че колегите съвсем БЕЗКОРИСТНО, без да получат и стотинка правят програми и работят, за да  създават навици за четене, да ограмотяват и деца и възрастни. През лятото детските градини почиват, а библиотеките изпълняват и техните функции, без да ползват техните привилегии. Че работят с хора с проблеми, които всички останали пренебрегват! Всичко това за грандиозната заплата от 357 лева?!

Да, има и библиотеки, които се намират все още в предишния век - преди всичко читалищни и училищни. Защото - особено читалищните - се управляват от хора от улицата. Хора, които ползват субсидиите от Министерството за лична полза, а не за обогатяване и развитие на библиотеките. Къде-къде по-добре е да си спретнеш международна екскурзия, под предлог, че водиш някъде читалищни състави, отколкото да инвестираш в библиотеката.

А и 3000 посещения в Читанката - значи ли , че посетилите сайта са и прочели цяла книга там? Единици четат - защото четенето се възпитава. То е култура и начин на живот - независимо дали на хартия или на монитор. Някога са били папируси, после кожи, после ръкописи... , а книгите са останали. Между другото едно устройство за четене на електронна книга е около 400 лв. Чудно от къде да ги вземат библиотеките, за да ги набавят!

Та "напредничави" човече петицията не е за "непродаваемите тиражи на издателствата", а за АДЕКВАТНА ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА по отношение на библиотеките.

#6: - Докато библиотеките живеят в 19 век 

 Може би сте прав /а/ относно:

   -17-20 милиона, които биха се превъртели през библиотеките

   -Хартиените библиотеки

   -електронния каталог. Но

-Давате ли си сметка колко от децата и техните родители не могат да си позволят да имат собствен компютър.

-Знаете ли какви са списъците с детска художествена литература,които децата трябва да прочетат през ваканцията.

-Знаете ли каква част от заглавията в тези списъци изобщо липсват в библиотечните фондове.

-Давате ли си сметка за пораженията на компютрите върху детското здраве,че ги карате да четат литературата в ЧИТАНКА ,а не на хартиен носител.

И накрая,Хартиените библиотеки в този си вид и с този начин /като Вашия/на мислене наистина са обречени.Да му мислят малките ,нашето вече е минало .

Един от народа

#6: - Докато библиотеките живеят в 19 век 

 Изглежда , че нямате понятие от действителната огромна и мащабна работа на библиотеките и читалищата. Преценяте бегло повърхностни впечатления, и като следствие от тях, дайте да неглижираме тяхната огромна същност и значение за нацията ни. Във фондовете си , нашите библиотеки съхраняват цялото знание и са от голямо значение за всеки който има нужда от предишни издания, а не само изданията от днешния ден. Работещите в тези културни съкровищници са компютърно грамотни и работят с новите технологии, тъкато Висшият институт по библ. технологии е на много високо ниво. Но понеже нашите библиотеки са оазис на културата и толерантността в който с годините държавата е забравила да ''влезе'' , ето го и резултата! Жалкото е само, че нито здравеопазването, училищата, инвалидите и кой ли още е наред в тази държава! А още по жалко е че има хора против "хартиените" библиотеки, защото те тихо със всеки ден се превръщат в електронни, с помоща на фондацията на Бил Гейтс!