#126: - Re:

От преживения развиващ се социализмо-комунизъм си спомням най-отчетливо липсата на личен живот. Животът на всеки беше обсебен от Партията. Всеки съсед беше другаря с дописката до ОФ организацията за това какви волности си е позволил съседа отдолу . Съседа отдолу гледаше пък другия съсед отдолу, този най-долу пък следеше съседа отдясно, онзи пък съседката отсреща.  Колело да си купиш беше тема за месеци щото колелата ‘Балкан’-че бяха с дебели връзки от завода в Ловеч. А пък кола да докараш пред блока предизвикваше вопъл на смесица от възторг (че изобщо е станало възможно)  и завист и мъст (че някой е успял да скрие някакви доходи от Партията, я от наем, я от производство на пластмасови мартеници тайно в мазето) , я от продадени долари на черно пред Магурата. Спомням си найлоновите торбички с реклама на Milka или Toblerone от Кореком, които бяха повод за завист от съученици , които торбички се носеха по 3-4месеца докато се скъсат на парцаляци. Спомням си мрачните бакалии с 2 вида сирене –краве  и овче, двата вида хляб ‘Добруджа’ и ‘Стара Загора’ за които съм обикалял фурните на по 10 пресечки една от друга щото народа купуваше по 4-5 хляба,  щото  с това се тъпчеха широките народни маси. Кренвиши, кренвирши, кренвирши (може би емблемата на тошовия социализъм трябва да е кренвирш) , нямащи нищо общо дори с гедерманските кренвирши в дълга консерва рядко пускани в социалистическите Хранителни Стоки. Салами тип ‘Кучешка Радост’ които и тогавашните кучета отминаваха с презрение. Блажно-прашни бутилки с мътно олио и продран етикет, вафли,вафли, вафли (може би втората кулинарна емблема на социализма). В Плод и Зеленчук-а - увехнали марули въргалящи се в мръсни щайги като увехнала партийна другарка , спаружени краставици като оная работа на областния партиен секретар. Портокали и банани ? – По стълпотворението тип македонско въстание край така наречените показни магазини можеше да надушиш ,че идва Нова Година. Духът на Коледа беше вопълът ‘ Пуснаха Банани!!!’ И цялата социндустрия и бюрокрация спираше работа и хукваше с торбите ръгайки с лакти другарите и другарките до магазина , където вече имаше въведен ред и строго законодателство да не се взимат повече от 2 кила южни плодове. Никой нямаше право на лукса да получи повече банани и портокали, които да изтъргува частично за нещо друго , като например чукче и алтернаторна капачка за ЗАЗа от близкия магазин с празни рафтове кой знае защо наречен ‘Мототехника’ Та оттогава портокалите винаги ми създават асоциации за социалистическа еуфория ,суета, екзалтирано тичане напред назад  и другарско-новогодишни псевдопразници. Тогава за Коледа естествено не се говореше. На децата им се промиваха главиците с Дядо им Мраз –съветския другар отговаряш за приятните изненади контрапункт на милиционера отговарящ за неприятните изненади. Радостта все пак беше радост, че все пак накрая на годината ще получиш някакъв боклучав подарък от евтина ,матирана, убита пластмаса, който още 20 деца около теб в блока също щяха да получат, ама това беше избора- самосвал или някаква ракета идеологически подкована с червена петолъчка. Да получиш книга за подарък, някое произведение на Жул Верн или Майн Рид  беше огромна радост (струващо мръзнене по опашки с часове). Макар че, за подарък книга битуваше и спотаеното разочарование преминаващо в безразличие когато някой съученик ти подари някой партизанска псевдогероична фантасмагория от типа Овчарчето Калитко или нещо друго на Партиздат. Спомням си гадната атмосфера в социалистическото училище и сутрешните забележки: Абе ти пак си неподстриган бе...Това да не ти е Америка да ми идваш с това киче...  И пак си с дънки... Изчезвай да се преобличаш и утре да дойдеш с родител’.  Спомням си как учителите по мое време бяха най-върлия проводник на комунистическото промиване на мозъци ,как се  престараваха  с издевателствата върху мислещите непокорни ученици, как чинно изпълняваха партийната линия и дори правеха много повече отколкото изискваше партийния секретар на училището. Комунистическата система мачкаше учителите, те пък си избиваха комплексите върху учениците превръщайки ги по свой образ и подобие в същите утрепани и немислещи поданици.  На 14 години  вече слушах BBC Лондон на български в 18.30 ч, Свободна Европа в 22.30 , а през седмицата връщайки се от училище на обед търсех емисиите на Deutche Welle за да разбера какво се случва в действителност напрягайки слух мислено подтискайки бученето и извиванията на заглушаващия сигнал , с който другарите се опитаха да потиснат свободното слово идващо от Запад. Майка ми идваше в стаята и казваше : Намали малко звука че се чува при съседите , а не знам какви са и  дали няма да ни обядят ’ . Приятелите ни се събираха пак с тази цел да се слушат чуждите емисии.  Баща ми купуваше само списание ’Космос’ (дори и това издание  беше орган на ДКМС) и вестник ‘Орбита’ където се промъкваха факти от научно-техническия прогрес на Запад та поне разбирах, че другаде хората се развиват ,  а не си обсъждат как млекарката Маня е челничка в млеконадоя и е изпълнила петилетката 4г и 10 месеца по-рано , а пък стругарят Володя е струговал дръжки за метли без да даде една пръчка брак в социалистическото производство в резултат на което му дали преходното червено знаме в социалистическото съревнование, монтирано на една от неговите безукорни дръжки...

Абе има какво още да си спомним, а вие хора говорете с децата си за този период защото някой ден някой чичко ще ги подмами за една червена фанелка да ви разправят в къщи как всичко имало при социализма..