"А защо младите да не научат, че: през омразните ви 45 години, България от държава на дървеното рало се превърна в развита индустриално-аграрна страна; на 09,09,1944 г. единственият асфалт в нея бе този от Варна до двореца Евксиноград; това което ентусиазирания народ построи през тези 45 год. все още не могат да продадат самозваните демократи; през годините от 1941-1944 г. без съд и присъда са убити 9140 партизани и 20070 ятаци, изгорени са 2139 къщи, осъдени и екзекутирани 1590 и преминали през концлагерите 31642 души, разнасяни са главите на убити партизани по мегданите на градове и села; раздадени са 26 милиона лева за награди на убийците в т.число и на убийците на децата от Ястребино; от окупираните от българската армия Македония и Беломорска Тракия по нареждане на фашистка Германия са изпратени в Хитлеристките лагери на смъртта хиляди евреи. Защо да не научат, че България бе сателит на фашистка Германия и че София бе бомбардирана и разрушена от Американски самолети защото бе съюзник на Третия Райх- на Хитлер. Народният съд бе създаден по разпореждане на Международния трибунал на Четирите велики сили и че бяха осъдени главорезите и виновниците за националната катастрофа, която причиниха на България. Непризнаващите съществуването на фашизъм в България изопачават историята и величаят Борис ІІІ и именуват улици на негово и на жена му имена. Браво на израелското правителство, че осъзна истината и не откри паметника на Борис ІІІ в Тел Авив."

Много добре казано, още да научат за мизерията на българите преди 1944. Моите родители, баба и дядо са ми разказвали как повечето българи са живели през този период. Глад, липса на лекарска помощ, единят ми вуйчо е умрял на 6 год защото баба не е имала пари за лекарства. Мама не е успяла да получи добро образование, защото малкото пари, които са имали са отишли за образованието на двата и по-малки братя, а тя е била до 6 клас отличничка, дори и зряла жена се страхуваше от думата 'лихвар'. самата тя ми е казвала, че сме щастливи да живеем в такъв социален ред и държава, а не като тях. За съжаление повечето, да не кажем всички, които пишат не са живели по това време преди 1943 год или са били деца и много неща не знаят, а и никога не са живели в глад и ужасна мизерия. Да се помолим за душите им....