СТАНОВИЩЕ
изготвено от инж. Огнян Кованджийски, инж. Анастас Андреев, Констанстин Дичев, д-р. инж. Данчо Йорданов, д-р. инж. Христо Христов
Относно: Доклад за оценка на въздействието върху околната среда (ДОВОС) на инвестиционно предложение (ИП) „Добив и преработка на подземни богатства по чл. 2, ал. 1 от ЗПБ – метални полезни изкопаеми – златосъдържащи руди от площ „Брезник“, находище „Милин камък“, землище на гр. Брезник, област Перник“
След запознаване на авторите на становището с Доклада за оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционното предложение за добив и преработка на златосъдържащи руди от находище „Милин камък“, авторът на становището констатира, че той е разработен най-подробно съгласно Нормативната уредба в Р. България (Закони, подзаконови наредби, решения и др.).
В настоящото становище съставителите ще се спрат на голяма част от компонентите (елементите), съгласно Доклада за ОВОС.
Златно-сребърното находище „Милин камък“, намиращо се в южната част на височината Бърдото, детайлно проучено в периода 2004-2011г. е оценено със значителни количества руди – общо запаси и ресурси 6149000 тона – разгледани и утвърдени от МИЕТ на 28.09.2011г. Резултатите от геоложкия доклад са съставени на базата на сондажната ядка, лабораторните химични изследвания, лабораторните технологични изследвания без инженерни изследвания за поведението на скалните разновидности в месторождението, без полупромишлени и промишлен изследвания за двата вида обогатяване и други пропуски в извършените геоложки проучвания. Тези пропуски създават предпоставки за погрешни изводи и последващо проектиране, строителство, експлоатация и ликвидация на бъдещия комплекс.
Тези данни на геоложкия доклад и доказания геоложки строеж на находището позволяват разработването му единствено подземно с прокарването на щолни, галерии, травербани, вентилационни шахти(комини). Друга алтернатива няма.
Изводите и констатациите на авторите на становището се свеждат до :
1.От лабораторно-химичните анализи на месторождението, рудата, която ще се експлоатира, добивания гравитационен и флотационен концентрат, хвоста, количествата на скалната маса от капиталните изработки и извънбортовите съдържания, разглеждана като стерилна на насипището, е видно, че всички съдържат арсен, призлизащ от арсено-пиритните минерали и др. опасни тежки метали с високо съдържание:
- Рудата от находище “Милин камък” е определена като златосъдържаща. Средното съдържание на Au е изчислено: Auср = 5,35 g/t. Анализирано е и съдържанието на Аg. Средното съдържание на Ag е изчислено: Agср = 15,90 g/t.
- От таблица 2.2.9-1. Съдържание на златосъдържащата руда от находище „Милин камък” на стр 37 от Доклада е видно съдържанието на всички елементи, съдържащи се в рудата, но трябва да се отбележи и съдържанието на арсен 0.073%,желязо 9,89 %, сяра 8,43 %, олово 0,11%, алуминий 7,31%
- Изчислени запаси и ресурси на златосъдържаща руда в находище „Милин Камък” при борт 2g/t злато възлизат на 6 149 000 тона руда (Таблица 2.1.1-1. по-горе). От тях 2 526 000 тона са в категория доказани запаси код 111 и вероятни запаси код 122.
- Микроскопски са определени следните рудни минерали: самородно злато и сребърни сулфосоли, пирит, арсеносъдържащ пирит, халкопирит, сфалерит, тенaнтит, тетраедрит, енаргит,борнит, пиротин, магнетит, хематит, марказит, илминит, халкоцит, ковелит, малахит, куприт и церозит.
- От таблица 2.2.9-1. Съдържание на златосъдържащата руда от находище „Милин камък” на стр 37 от Доклада е видно съдържанието на всички елементи, съдържащи се в рудата, но трябва да се отбележи и съдържанието на арсен 0.073%,желязо 9,89 %, сяра 8,43 %, олово 0,11%, алуминий 7,31%
- Съдържание на гравитациония концентрат в %: арсен 0,256, желязо 43.32, сяра 0,149, олово 2,286.
- Съдържание на флотационен концентрат в %: арсен 0,282, желязо 34, 98, сяра 17, 27, олово 0,386.
- Таблица 2.3.3.1-1.От съдържанието за приеманата за стерилна скална маса, която ще се отделя на насипището и хвостовия материал, отделен от обогатителни процеси при преработка на златосъдържаща руда от находище „Милин камък” се вижда остатъка от всички опасни елементи, които подлежат на окисляване, химично и микробиологично действие с активното участие на сярата от 2 - 13 %, а като елементи с високо съдържание се запазват желязо от 2-6%, арсен от 0,0069 -0,195%, алуминий от 2-2,5%.
Необосновано е твърдението на авторите на Доклада по ОВОС, че голяма част от месторожденията, проучени, експлоатирани и експлоатиращи се съдържат арсено-пиритни минерали с такова съдържание. Единствено златно-медно-пиритно месторождение е с високи съдържание на арсен, при експлоатацията на което се добиват руди и концентрат с високо съдържание на арсен, в следствие на което беше замърсена р. Тополница, нейната тераса, яз. Тополница, беше спряно питейното водоснабдяване, инвестирано от “Асарел-Медет”АД с изграждането на два кладенеца в терасата и съоръжения и инсталации за водоснабдяването на селата Поибрене и Оборище. Неизбежна е и бъдещата ситуация за р. Конска, нейната тераса до р. Струма. Недоумяваме каква е причината да не се разглежда арсена в доклада и не се оценява неговото влияние върху околната среда. Неизбежно е замърсяването на околната среда с арсен, но понеже няма други месторождения и металургия както е случая с металургичния комбинат Пирдоп и комплекса село Челопеч, които си прехвърлят вината един на друг, а единственият източник е златно-медно-пиритното месторождение Челопеч.
2. Подземен добив. За осъществяване на предвидените дейности се предвижда изграждане на минно-обогатителен комплекс, който включва:
- подземен рудник „Милин камък” за добив на златосъдържащи руди в едно с надземен рудничен комплекс, необходимото насипище за стерилни скални маси, депо за хумусни материали, водоем за управление на оборотните води и необходимата инфраструктура;
- Общата дължина на рудничното поле по линията на разпространение в посока изток-запад е S=2100 m. Във вертикална посока размерът на рудничното поле е Н = (150-200) m. За горна граница на рудничното поле се приема кота 850 m, а за долна граница – кота 700 m. Максималният размах Rmax на рудните жили в хоризонталната равнина е в границите 200 - 250 m. Налице е ясно изразена закономерност за увеличаване на размаха в източна посока. Това налага разделянето на рудничното
поле на две крила: източно и западно.
Предвижда се годишен добив на златосъдържащи руди до 300 000 t/y. За времето на експлоатация от 11 год. се равнява на 3 000 000-3 300 000 тона. Системата, за която ще се разработва месторождението изисква запълване на иззетите пространства. Няма баланс на стерилната скална маса от 300 000 м3 и освободените празни пространства при обосновката, че няма да се използва хвост. Откъде ще се вземат останалите количества скална маса за запълване? При тази система на запълване ще останат и много празни пространства от капиталните изработки и незапълнени пространства, създаващи условия за обрушване, целици и срутване на масиви. В напредналите технологии, за които се твърди, че ще се доближите се използват циментови смеси на основата на киселинно-устойчиви цименти и др. технологии.
- Два бр. вентилационни комини. Те ще бъдат източник на прахо-газови емисии при експлоатацията и при провеждне на ПВР. Годишни емисии на прах при норма за
допустима емисия (НДЕ) по Наредба 1/2005 от 20 mg/m3 във вентилационните газове е
20.0 тона, а на серни/азотни оксиди (за взривовете - чл. 13, ал. 1, дава НДЕ = 400 mg/m3) е 399.2 тона. Ще замърсяват въздуха и особено близко населените селища.
3. Насипище, на което ще се депонират 300 000 м3. на площ от 47 дка., ще създава екологични проблеми по време на строителството и експлоатацията. В него има съдържание на всички видове метали и при валежи ще се филтрират разтвори на кисели води и тежки метали във вертикална и неизвестна посока, което създава условия за замърсяване на почвата и подземните води.
4. Обогатителна фабрика. Обогатяване на добитата руда и получаване на концентрат чрез гравитационни и флотационни методи. По време на експлоатацията ще се преработват около 3 000 000 тона руда с годишна производителност от 300 000 тона и гравитационен и флотационен концентрат от 45 000-50 000 тона. Изгражда се хвостохранилище с ниско съдържание на всички видове метали, които се съдържат в месторождението, представляващи в бъдещето хилядолетие потенциален замърсител на околната среда. Разликата в природните месторождения и изкуственото месторождение от хвоста е, че е смляно до едрина под 70 микрона и ще създава условия за ветрова ерозия, хидравлична филтрация. След етапа на механичната и биологична рекултивация хвостохранилището само ще се покрие с обвивка от хумусни материали, а в него ще се подържа статично и динамично ниво на водата с химични и микробиологични процеси.
Не става ясно готовата продукция от 45 000-50 000 тона концентрати къде ще се преработва и как ще се транспортира. От Брезник до ЖП Батановци или гр. Перник с съответните площадки за ЖП транспорт и от там до металургичните заводи? Каква е причината да се подмине такъв съществен етап за реализация на крайната продукция? Вероятно българската цветна металургия няма да иска да преработва концентрат с такова химично съдържание на арсен и голям процент желязо.Химическият състав на гравитационния концентрат в % е: арсен-0,2763, желязо-43,32, сяра-0,163, олово-2,286 и др., а на флотационния концентрат е: арсен: 0,282, желязо- 34,98, сяра-17, 27, олово -0,386 и др. Вероятно по тази причина в намерението и доклада не се отбелязва нищо за пътищата на концентрата и реализацията му до Бургас и в чужбина или в България.
5. Допустимо ли е смесването на всички видове води и вкарването им в хвостохранилището и оборотното водоснабдяване:
- Руднични отпадъчни води;
- Битово - фекални отпадъчни води.
- Промишлени отпадъчни води от Обогатителната фабрика;
- Дренажни води от насипището;
- Дъждовни води
Нашето мнение е, че това е грубо нарушение на всички наредби и закони по отношение на опазването на околната среда.
6. Неясна е технологията на пробивно-взривните работи- диаметри на сондажите, дълбочина и др. параметри. Ще бъдат изразходвани по 900 кг. взрив/ денонощие. Колко пъти ще се взривява на ден и седмица? При всички случаи ще се образуват сеизмични вълни, прах и вредни газове, които ще се вентилират през двата комина и ще се отнасят в посоката на духащите ветрове, а при безветрие ще се концентрират на място и в близките селища. Неизбежно е влиянието при всяко взривяване върху жителите на Брезник.
7. Анторпогеното изменение на околната среда в рамките на концесионната площ и прилежащите й зони е характерно за всички минни обекти. За снижаване на «екологичния отпечатък» след приключване на дейността се предвижда техническа ликвидация и рекултивация на нарушени терени.
- На повърхността в концесионната площ ще останат „паметници” на минната площадка, площадката на насипището, хвостохранилището и другите надземни съоръжения. Те ще имат вид като след бомбардировки. Могат да се видят на ликвидираните мини Влайков връх, Елшица, Радка, Красен, Медет, строени, експлоатирани и ликвидирани като държавни самостоятелни и в системата на “Асарел-Медет” АД. В никакъв случай да не ни препращат в Турция, Финландия, Швейцария, Испания и др. с идеални практики, а да отидем на нашите площадки, които са на 100-120 км на гр. Брезник.
- Под повърхността на земята създаваме незавършени извънбалансови месторождения, извънбалансови месторождения от хвост с всичките опасни тежки метали и генериране на водосборни системи с кисели води. Примери на повърхността са котлованите на откритите рудници Цар Асен, Медет, Влайков връх и на закритите Радка, Елшица 1 и Елшица 2, Красен, които подържат постоянно статично и динамично ниво в долните хоризонти и не се покачва, а замърсените води се дренират встрани и вертикално неконтролируемо в зависимост от пукнатините и разломите.
8. ИП заема предимно земи от селскостопански фонд. Ще се намали площта на обработваните земеделски земи, влизащи в неговата територия.
9. Разработването и експлоатацията на рудника с концесионна площ около 2200dka и подземен добив на суровината води до създаване на изкуствени празни пространства под повърхността. Съгласно предвижданията на инвестиционното предложение, част от тях ще бъдат запълнени със стерилна скална маса и материали от хвостохранилището. Изложено е становище на Басейновата дирекция на Западно-Беломорски район, гр. Благоевград за недопустимо използване и на материали от хвостохранилището. В случая трябва да се отбележи, че въздействието върху геоложката основа при изпълнение на проектните работи ще е много голямо и необратимо. Състоянието на естествената структура на земните недра на територията на подземната част на рудничния комплекс в резултат на изземването на скалната маса и полезното й изкопаемо, въпреки запълване с материал с променена структура и състав, е негативна. При всички случаи ще е нарушено равновесието на скалния масив, което ще доведе до слягане на терена, наземна депресия и промяна на релефа. Литоложкият разрез и начина на експлоатация предполага по-малки теренни промени, но те ще бъдат факт. Като се има предвид допълнително и въздействието върху геоложката основа и при изграждането на насипище за стерилна склана маса с площ 47dka, депо за хумус и хвостохранилище с площ от 220dka и други обекти на минно-обогатителния комплекс с право се замисляме дали си заслужава в района на непосредствено до град Брезник да се изгражда нов минен обект. Не е ли по-добре бъдещите поколения да решават какво да се прави и приоритетно развива в този китен край?
10. Находището на минерални води „Брезник“ с двата водоизточника „Галерията“ и „Ловен парк“ е едно от двете находище в България (второто е при с. Горно Уйно – Кюстендил), класифицирано като тип „железни води“ . Съдържанието на желязо, достигащо до 350mg/dm3 във водата е в резултат на бурно протичащо окисление на рудните концентрации в хидротермално променени и пропилитизирани ксенонски андезитни брекчи в района. При разработване и добив на рудите, в непосредствена близост на минералното находище ще настъпи осушаване на масива и вероятността от изчезването на този ценен природен дар, който се ползва за лечение чрез пиене, е почти сигурно. Трябва да се отбележи, че двата минерални водоизточника имат абсолютни височини (коти) – 800-830м., а рудничното поле ще се разкрие и разработва на дължина 2100м. и във вертикална посока 150-200м., от кота 850м до кота 700м. С направеното специализирано хидрогеоложко проучване през 2012г. е оценено, че вероятността за негативно влияние на бъдещите миннодобивни работи върху Брезнишките минерални извори съществува по отношение на количественото състояние, но е незначителна. Идентифициран е риск с ниска степен, свързан с опасността от осушаването на водоносната зона. Предложена е мярка – проектиране на предпазен целик на кота 20-30м. под водовземната галерия за ширината на минерализираната зона. Литоложкият разрез в участъка допуска нищожен приток на атмосферни води в подземното пространство. С прокарването на нови галерии и други минни изработки, макар и затруднено, осушаването на масива е безвъзвратно и приложената мярка няма да изпълни предназначението си.
11. В района на инвестиционното предложение попадат два местни водоизточника – чешми и два регистрирани в РЗИ – Перник каптажи „Каменитец“ и „Долна Дабовица“. Идентифицираният висок риск от намаляване на дебита и пресъхване на полските чешми и каптираните извори е основателен. Предвиденото руднично водочерпене с дебит от 7.5l/s гарантира бавното, но сигурно осушаване на масива от южния склон на „Бърдото“, а и на по-голяма площ. При оценен модул от подземен отток около 0.5l/s от km2, средния подземен отток на общия водосбор до мястото на водоизточниците с площ около 2 km2 е минимален. Рискът е напълно основателен, въпреки предвидените мерки в Доклада. Горните водоизточници няма да съществуват в района, което трябва да се има предвид при вземане на решение за обекта.
12. Питейно-битовото и производствено водоснабдяване на минно-обогатителния комплекс по време на строителство и при експлоатация е съществен момент. Язовир „Красава“ е основен източник на питейни води за община Брезник. В разработката се предлага и вариант за водоснабдяване на обекта чрез водовземни съоръжения – шахтови кладенци в терасата на р. Конска. Тук алувиалните отложения с дебелина до 10 метра са представени от заглинени чакъли, конгломерати, пясъци и глини. Хидрогеоложките параметри са ниски – коефициента на водопроводимост е до 20m2/d. Съмнително е ресурсното осигуряване на необходимите количества от терасата на р. Конска с шахтовите кладенци. Водовземането от терасата на р. Конска е ресурсно неосигурено. Водни количества от порядъка на 345000 m3 годишно е невъзможно да се добиват от нея.
13. От хвостохранилището, въпреки изолация на дъното за недопускане инфилтриране на води в околната среда, изграждането на дренажни системи за подземни и оборотни води, контактен водоем, помпена станция и колекторна система за оборотни води, допускаме замърсяване подземното пространство на по-голяма площ, включително и в терасата на р. Конска, разположена на 3-4 km южно от обекта. Това е отразено и в Доклада, като се казва, че е възможно изтичане на руднични води при минно-проходческите работи и води от повърхностния отток от строителните площадки към околните дерета и от там към р. Конска. Разливът на горива и масла от строителната техника и автотранспорта също създава опасност от замърсяване на подземните води. Рискът за замърсяване на подземните и минералните води е най-голям в самия рудник. На практика е невъзможно да бъде поддържано доброто състояние на подземното водно тяло. Пряко или непряко ще се отведат замърсители в подземните води. Особено неблагоприятно и опасно ще се отрази евентуално изтичане на хвостов отпадък към околните терени и към р. Конска при повреда в хвостопровода, скъсване на стената на хвостохранилището и преливане на хвост от него. Наистина предвидени са мерки за предотвратяване на аварии, но гаранции на 100% не може да има, особено в следствие на природни бедствия.
14. Предвижда се в разработката План на мониторинг за отделните компоненти. За геоложката среда и водите се набелязват да се контролира и наблюдава състоянието на масива, дебита и качествата на подземните води, включително и минералните, количеството и качеството на оттока на суходолията „Дабовица“ и „Каменитец“ към язовир Слаковци. Това въз основа на чл. 53 от Наредба № 5/2007г. за мониторинг на водите навярно добре ще се разработи в плана за собствен мониторинг. Наблюденията на мониторинговите пунктове ще започнат регулярно по време на експлоатацията на рудното поле, но след установяване на промените по наблюдаваните показатели на практика нищо не може да се направи. Осушаването на масива, макар и забавено във време, ще доведе и отрази негативно и необратимо върху геоложката среда и водите.
Инвеститорът “Асарел Медет”АД има опит с мониторинга и процесите, които се извършват по време на проучвателните, строителните, експлоатационите и ликвидационите дейности на минни обекти. След пускането на “Асарел” през 1975 г. беше ликвидирано гравитационното водоснабдяване на и пречиствателната станция на селата Оборище и Поибрене вследствие на замърсяване на водосборника на р. Панова с тежки метали. Осушени са и целите региони на Панагюрище-вододайната зона, региона на мина Радка, мина Елшица 1 и 2 и мина Цар Асен . Замърсени са с тежки метали терасите и реките Асарелска, Панова, Марешка, Панагюрска и Мечанска Луда Яна. От непрекъснати дренажи на води от насипищата, микробиологичните инсталации, рудниците- надземни и подземни, аварийни изпускания от обогатителната фабрика и природни бедствия и дъждове са ликвидирани микроязовир за напояване и плодородни ниви и ливади. Замърсяват се с тежки метали кладенците на питейна вода на с. Попинци. Жителите на град Панагюрище и околните села вместо да пият чиста балканска питейна вода, използват кладенци от Марица, строени с водопровод и няколко помпени станции за промишлени нужди на военните заводи- “ Оптикоелектрон”.
15. Рискът от аварии. Възможни са рискове от аварии и при трите етапа на развитие на комплекса. Особено сериозни са в часта на подземните минни работи и хвостхранилището като най-рискови обекти като обръщаме особено внимание извън посочените в доклада на минологодишното земетресение в гр. Перник и Пернишка област. Най-опасни проявления на рисковете има след завършване на експлоатацията, защото обектът остава без мониторинг и обслужващ персонал, а времето на този етап е времето на съществуване на земята и не може да се прогнозира какви природни бедствия и катаклизми ще настъпят.
16. Твърдението че реализацията на инвестицията на «ТРЕЙС РИСОРСИЗ» ЕООД ще повлияе изключително положително развитието на община Брезник с разкриването на над 400 нови работни места и множество допълнителни дейности и услуги не е вярно. Инвеститорът е част от промишлената група на «АСАРЕЛ МЕДЕТ» АД, която приватизира “Асарел-Медет” за 1 300 000 долара, за който са изразходвани 1 000 000 000 долара за проучване, строителство и въвеждане в експлоатация, а в месторождение Асарел има доказани запаси от 1 500 000 т. мед, злато и сяра, стойността на които се оценява за над 20 000 000 000 долара. По същия начин са приватизирани най-големите комбинати в Европа за подземен и надземен добив Елаците и Челопеч- всяка година от комбинатите се изнася като суровина от 95 000 до 110 000 тона мед, 7 до 8 тона злато, равняващо се на над 1200 Панагюрски златни съкровища или след 90-та година са изнесени над 2 000 000 тона мед и над 150 000 кг. злато. Ликвидирано е от Цоцорков и сие частично или напълно българското производство на крайни продукти от ламарини, профили, голи проводници и телове, ел. проводници, кабели, машини, съоръжения и специално производство. Спряни са заводи, цехове и комбинати, проектирани и изградени на базата на производството на трите комбината.
Умишлено е спрян Завода за благородни редки метали-гр. Пирдоп и всичкия метал от мед, злато, редки елементи се изнася като суровина, катоди, аноди, черна мед, а концентратът от Челопеч заминава за металургичните заводи в Нигерия. Закрити са цели отрасли от производството на крайни продукти, включително и електроника и слаботокова индустрия. Прогонени са хиляди специалисти и работници в чужбина. По груби сметки над 1 200 000 до 1 500 000 са загубите на работни места, а финансовите загуби от крайни продукти са колосални. Износът на суровини и специалисти продължава. От България са имигрирали над 1 500 000 души. За какви смешни 400 работни места ще говорим?
Загубите за околната среда, живота и здравето на населението ще са в пъти по големи от приходите, които изключително ще облагодетелстват собствениците на Асарел Медет. Предвид българското законодателство и неговото престъпно приложение да раздава концесии 99% за частника и 1% за собственика, държавата, сме убедени че единствените ползи ще бъдат за инвеститора, а всички негативи ще се носят от населението на цялата община.
Основавайки се на горните констатации и изводи в становището, некоректно направените в ДОВОС умишлени пропуски и заключения и ръководейки се от принципите за очакваните замърсявания на всички компоненти на околната среда и големия риск за флората и фауната, човешкото здраве и създаване на условия за обезлюдяване на населените места съобразно действащите в страната норми за качество на околната среда, предлагаме на Висшия Експертния Екологичен Съвет да се произнесе с отрицателно решение по представения Доклад за оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение „Добив и преработка на подземни богатства по чл. 2, ал. 1 от ЗПБ – метални полезни изкопаеми – златосъдържащи руди от площ „Брезник”, находище „Милин камък”, землище на гр. Брезник, община Брезник, област Перник” с инвеститор „ТРЕЙС РИСОРСИЗ” ЕООД.
инж. Огнян Кованджийски
15 януари 2013 год. Подписи:
инж. Огнян Кованджийски
инж. Анастас Андреев
Константин Дичев
д-р инж. Данчо Йорданов
д-р инж. Христо Христов