В защита на академичната автономия на СУ и срещу използването...

#28: - Предлагам бригада-ленински съботник всеки ден. Отговорник - Златев. Цел - паметник неръкотворен на Люса Аристотел-Чалмата. Може върху НДК. Може и на друго място - на Черни връх например, да огрява по света и у нас. И който не е съгласен - да му се реже езика! По комсомолски, другари! По-смело, по-весело, по-напористо!

Неръкотворният паметник вече е факт. И заслугата за това не е моя. В текста на петицията се съдържа информация за това, как Людмила Живкова е оценявана в чужбина от авторитетни международни институции (ООН, ЮНЕСКО и др.) и от хора, които няма как да сас се облагодетелствали от нея. Но ето и други:

"Със своята дейност Людмила Живкова решително и твърдо изведе културата на водещо място в живота на страната, в значителна степен смекчи натиска на идеологическите догми върху тази сфера и даде възможност за по-свободно развитие на творческия потенциал на народа. Тя насочи стремежите и силите на всички работници на културата, науката и образованието към реализацията на мащабни програми за всенародно естетическо възпитание. Стремейки се да внесе Прекрасното в живота на народа, Людмила Живкова повлия върху формирането на мирогледа на цяло поколение българи."

Из "Културната мисия на Людмила Живкова"-

статия от руското списание "Восход" (гр. Новосибирск), бр. 11/2011 г.

"Тя беше само на 39 години и се намираше в разцвета на силите си. Тя проблясна като огнен метеор върху тъмния небосклон на своята Родина, като светъл знак на грядущата нова епоха. Във висините не съществува забвение. И колкото и да се стараят тук, долу, да я обрекат на забрава, нищо няма да се получи. Такива като нея са незабравими."

Акад. Людмила Шапошникова (историк, индолог и писател, почетен доктор на СУ "Св. Климент Охридски"), в статията "Людмила Живкова - държавник и подвижник", публикувана през 2002 г. в руското списание "Культура и время".

Върху високата оценка на делото на Людмила Живкова в Индия няма да се спирам подробно - тя е общоизвестна.

Колкото до ръкотворен паметник на Людмила Живкова в България - всяко нещо с времето си. И паметник ще има, и музей за нея ще има, и нови международни научни конференции - и по света, и у нас. Колкото и това да не се харесва на протестутската агитка.