Да_подкрепим_Илко

#276: гост варна -

Мен това ме притеснява, неговата реакция след излизането му от ареста. Който е живял в общежитие и преди години, когато имаше ред и правила, заключени врати , недопускане на чужди хора и ред други, знае, че има ситуации, през които трябва да премине, това са житейски правила, през които рано или късно минаваме, за да се научим на толерантност, все пак делим един дом, едни тревоги и преживявания. Това са предизвикателства, с които трябва да се справим. Не е лесно да се разбираш с всеки, но може да положиш усилия и току виж нещата да се получат. Не живеем сами, трябва да се научим да се разбираме и помагаме, така се зараждат приятелствата. Все още поддържам такива от студентските си години. Отнесох се. Държането на момчето пред камерите. Дали е арогантно, агресивно или породено от страх. Точно страх, той е непрекъснато питал следователите, дали ще отиде в затвора, страхувал се е от затвора. Видял е какво е арест и е преживял провала си на база всичките си амбиции и мечти за нещо голямо в живота. Ето тук е проблема, момчето е поставено в някаква екстремна ситуация, с която не може да се справи, не знаем какво е станало, не знаем какви са неговите действия. Но знаем резултата. Не може да върнем времето назад и да разсъждаваме върху това кой какво е направил и защо не е направил друго. Но може да предотвратим следващи подобни инциденти. Като разберем причините и си направим своите изводи. Но макар и да има смекчаващи обстоятелства около обвинения за убийството, не трябва младите хора да остават с впечатлението, че убийството е ненаказуемо, че имат право да раздават сами правосъдие. Все пак наказанието винаги е имало за цел да превъзпита нарушителя. Затова се надявам за справедливо наказание, което да даде ясно послание към всички подрастващи за работеща правораздавателна система, за държавност, за правила и ред, допустимост на деянията, правилна преценка и реакция.