Декларация към НС за обсъждане на проектозакона за образованието

Не само не трябва да се закриват помощните училища, а трябва да се направят по европейски стандарт. Запозната съм с холандските програми, с които работят в Бургас. Прекрасни програми, децата усвояват знания, работят с желание. Какво става с децата, които уж се интегрират в масовото училище. Нищо. Не постигат минимума знания, защото не могат. Какво правят ресурсните учители – нищо, пишат си дейности. По два – три часа седмично трябва да се занимават с едно дете, обаче когато в класа има две деца, за това време уж работят с двете. И как ги обучават, като пречат на останалите в класа. Представяте ли си двама учители да обясняват едно и също нещо – единият по-високо, а другият шепнешком обяснява. През другото време, когато трябва да работят индивидуално с децата, те са във фитнеса – пак отбелязват дейност. Не казвам, че всички ресурсни учители са еднакви, но не виждам някаква полза от тях в масовото училище. Трябва да работят в специална среда, да бъде пригодено за децата, а самите те, трябва да усвояват това, което ще им е нужно в живота. Освен това учителите не са подготвени за тези деца, колкото и обучителни семинари да посещават, те си оставят неподготвени. И как иначе, след като олигофрено-педагозите учат с години, а другите – няколко часа. Тук говоря за деца, които са с лека степен. Макар че се полагат рехабилитатори, не се осигуряват. Липсват и психолозите, които да работят с тях. В така наречените помощни училища, когато на едно дете му омръзне да се занимава с една дейност, то може да се насочи към нещо друго, а в клас, това не е възможно. Те се уморяват много бързо, вниманието им е твърде неустойчиво. И какво искаме от тези деца – да пишат съчинения, да търсят лице на фигура, обем на призма или пирамида, да решават квадратни уравнения. И за какво са им всички тези неща, къде в живота ще им бъдат нужни. Не знам какво препоръчват о ЕК, но това, което се прави в България е безумие. А какво ще кажете за деца, които са с тежка форма на олигофрения, деца дауни, и други тежки случаи. Какво правят в масовото училище? Какво полезно ще научат . Нищо. Тежко е за децата и за техните родители, но трябва да се разбере, че те нямат място в масовото училище. Поне не в нашето. Системата ни е сбъркана и няма полза за тях.
Мога да пиша с часове. Но истината е една – ще бълват все повече неграмотни, след като не могат да остават да повтарят докато научат минимума. Кога ще се научат да четат, пишат, смятат – когато отидат в пети клас ли? И тогава ли по програма трябва да се учат да сричат, да учат таблицата, да пишат елементарни преразкази и съчинения. Искам министъра за един месец да бъде учител в четвърти клас, в който има поне 4-5 деца, които не могат да четат гладко, пишат с грешки, не знаят таблицата, а след това с тях да премине в пети клас и да започне да учи с тези ученици действия с дроби, да се опита да направи анализ на една приказка, след като няма да може да я прочете поне до половината, да ги накара да напишат преразказ в сегашно време, след като не знаят какво е това.
И понеже това ще си остане докато завършат образованието си, някои от тях ще отидат по някаква случайност в университетите, където според министъра трябва да се учи задължително български език, защото повечето студенти били неграмотни. Ама как няма да са неграмотни, нали вие ги направихте такива, Господин Министър, вие и другите преди вас, специалистите, които работят с Вас и си нямат най- малка представа от работата в училище. Срам ме е, че съм българка, срам ме е, че живея в такава държава, в която се толерира незнанието и неграмотността. Обърнете внимание и на неразбираемите учебници, върху които се трепят българските ученици, учебници, които са напълнили джобовете на много автори, които не разбират от нищо, въпреки че имат степени.