Митрополит Николай - пред църковен съд

Много пъти със семейството ми сме посещавали Батак, този многострадален свещен наш град. Подписвахме се в подписка църквата "Св. Неделя" да остане исторически паметник – безрезултатно. Това мощно въздействие, което тя оказваше на всеки посещаващ я, изчезна след този кич, който беше внесен в нея по разпореждане на Николай / не заслужава да бъде титулуван като митрополит/. Допълнително научихме от служители в църквата "Успение Богородично", пак в Батак, от служители в една от църквите на гр. Велинград, че по негово разпореждане всички църковни касички са запечатани, в което се убедихме и лично, от негови служители и само те имат право да ги отварят и прибират всичките дарения. Бяхме възмутени от подобни разпореждания, проверихме в София, никъде не видяхме подобно нещо. Нашите провинциални църкви не са богати, нямат и много спонсори с големи възможности и приходите от даренията все пак някак са им помагали. Оттогава, може да не звучи красиво, но в църкви на Пловдивска епархия дарения не правим. Някой ще каже, всичко това е дребно, да, но то красноречиво говори за дадената личност.
Вероятно всеки е срещал по пътя си духовни лица, които те грабват със своята задушевност, благост, доброжелателност. Но тази физиономия на ярост, ненавист, самодоволство от заеманото високо положение, която видяхме от кадрите в църквата в Асеновград, надмина всички възможни представи. Особено възмутително беше унижението, на което той подложи о. Тодор. Мястото на подобни служители, па макар и митрополити, не е в Църквата.
Подкрепяме безрезервно петицията на тези смели инициатори и вярваме в: "Глас народен, глас Божий!"