Protiv Naredbi MON

За незапознатите: действащите в момента учебни планове и програми произтичат от приетите стандарти през 2000 година, които трябваше да действат 4 години и да се усъвършенстват, но действат 15 вече. А това е фатално много време за образователната система, която претърпя жесток срив. Повечето възможности за истинско модернизиране, каквото беше нужно, бяха пропуснати - изключенията са при информатиката, философията, при отделни сполучливи учебници и помагала. Беше свален материал по науките биология, химия, физика надолу, едновременно с това се детайлизира излишно много, така че да отчужди децата от фундаменталните науки. В 3-те задължителни часа по български език и литература в 11. и 12.клас трябваше да се разгледат почти 100 текста за матура. Е, няма такава матура в света - учениците бяха подтикнати да намразят литературата, а родителите получиха основание да трупат недоволство, че не се работи върху грамотността. Предопределената езикова неграмотност се превърна във функционална, защо ли? Учителите станаха фокус на обвинения в некадърност, вместо вниманието да бъде насочено към чиновниците, направили условията за работа в училищата кошмарни. Часовете за езици в езиковите в 8.клас бяха намалени от 22 задължителни на 18. А и учебните планове на езиковите бяха почти уеднаквени с тези на всяко друго училище с интензивно обучение по чужд език. Това са само част от дефектите, видими резултати от онази реформа. Страшното е, че старите учебни планове, с които се удари едно дъно, са по-добри от публикуваните нови. Представяте ли си тези скудоумия да траят също 15 години? Видимите резултати ще бъдат доубиване на доброто обществено образование, което все още оцеляваше в старите езикови, в математическите и природоматематическите, училищата по изкуства и в някои други. Задава се повсеместна уравниловка на нечастните училища, въпреки заклинанията за свободен избор. Всичко това е заложено в  новия Закон, приет преди месец, чиито последици започваме да търпим - рамкови планове, стандарти, учебни програми, публикувани на парче, за да не може да се анализира цялата картина, като междувременно текат и изтичат сроковете за "обществено обсъждане". Престъплението е в това, че в този закон проличава стратегията качеството да се концентрира само в частните училища - настоящи и бъдещи - те ще бъдат и държавно субсидирани от 2017 от същия бюджет за образование, на който чакат общинските училища и който се формира от данъците на всички. Но разбира се, не всички ще могат да си позволят частно образование. И за каква конкуренция между частно и нечастно образование може да става дума, след като частните ще прибират и субсидии, и ще си определят свои такси, и ще могат да въвеждат свободни програми и свои учебни планове, докато клетите общински изнемогват, задушавани в примката на спуснатия централно/свише "рамков план" и ще се гетоизират все повече.

Ето защо трябва да се реагира сега!