Новородените бебета да не бъдат отделяни от майките им в болниците.

#16: -  

 Да, вероятно е въпрос на решение на управлението на болницата, да ли бебето ти ще е отделено или не. Моето бебе е на 10 месеца- от момента в който се роди го измиха и поставиха под лампа в стаят,а в която и аз лежах тези 2 часа. След което и него, и мен ни преведоха заедно в болнична стая, и така до момента на изписването. Прекрасно е да си бъдеш с детенцето непрекъснато, а не само по време на кърмене. При нужда, разбира се имаше персонал (прекрасен), който можеше да поеме денонощно детенцето и да го обгрижва.

#42: Първанов -  

 Пълни глупости,,ама глупост на глупостта господине.... не зная изобщо в какъв свят живеете,може би Вашият болен мозък е бомбандиран за да кажете тази простотия...

Никой не отрича, че най доброто за бебето и замайкатае да бъдатзаядно. Това е право но изадължение на майката. Искам коментиращите, които говорят колколоши са лекарите и акушерките и как отделят бебетата от майките даотговорят на въпроса- какво да правиперсонала ако майкатанеискабебетодае принея??? Тогава какво???   Стигас товаобобщаване за всичко в България. Трябва да се говориконкретно и с имена, защотовпротивен случайвсичко си есамобезсмислено говорене...

#42: Първанов -  

 Първанов, явно нито сте бил по света нито сте раждал, иначе нямаше да се изкажете толкова неподготвен! Ако пък стр е лекар гинеколог предлагам да напуснете. Все повече майки раждат в чужбина и то Най вече заради некадърен, незаинтересован и ужасен персонал в родилните отделения! Радвам се да прочета че тук/там има надежда нещата да се оправят, но явно ще трябва време и кураж от народа да настоява за нови закони и за спазването им. Имах късмета да раждам в Англия, 2 пъти със съпруга ми до мен и с невероятни акушерки, и за тях те просто СК върлеха работата, но я вършеха невероятно добре без да се оплакват че са изморени и т.н и също така никой не ми каза че не съм добре и те трябва да се грижат за бебетата ми! Напротив, дават съвет и кураж колкото се може фа сме по-близо и ако имаме нужда от помощ, персонала е там за да помогне! 

В същотото време лекар Гинеколог от Габровската болница, запитан за нещо елементарно - неговият надменен отговор беше - " системите по другите държави не ги коментирам" 

а истината е че всяка една акушерка тук върши много повече работа. По най нормалниа начин и би го сложила него, а и много други рака наречени а/гинеколози в джоба, защото за много от тях е по-важно да си напълнят джоба отколкото да обърнат внимание! Въобще ми се повръща като знам как се отнасят към мнозинството родилки! 

Дано само по-новото поколение лекари-гинеколози да изкарват практика в европейски държави. 

#42: Първанов -  

 Боже, ми то това ако беше вярно, човечеството щеше да се самозатрие. Сори, ама природата няма как да измисли такива хормони, че майката да иска да убива бебето си като го роди.

#83: ан -  

Твърдите, че не бива да се приема общовалидно правило заради безкрайно редките изключения, в които майките може да не искат бебетата си? Има, разбира се, случаи на изоставяне на бебетата по ред причини и за майката е по-добре да не си вижда детето изобщо. Има случаи, в които раждането е тежко и майката не е в състояние да си вземе детето. Има решение и в двата случая. В първия се намесват социалните и настаняват детето в едно от прекрасните семейства на www.kidscarecharity.co.uk . Във втория случай се взимат придружители. Така като пиша, мисля, че и при най-лекото раждане сме толкова изтощени, че придружител трябва да има на всяка цена - такъв, който болницата да не спира в чакалнята, а да създаде удобства за него. 

 Видях петицията във ФБ. Ще изложа моити мотиви защо не бих я подписала.

На първо място ми се губи мотивацията. Не считам, че принципни постановки следва да се извеждат от поведението на една или друга акушерка. Обратното, би следвало принципите да са ориентир и под тях да подвеждаме нечие поведение.

Неотделянето на бебето от майката звучи добре, но не съвсем. Защото се губи индивидуалният подход. Аз родих в частна клиника. Изключително доволна съм от раждането си. Денят преди раждането /вече преносвах/ ми казаха, че тоновете на бебето не са добри и имат съмнения за вътреутробно страдание. Цяла нощ не мигнах. На сутринта лекарите предизвикаха раждането, спуквайки мехура и включвайки система окситоцин. Всичко мина успешно. Донесоха ми бебето час след събуждането от упойката /за да бъда зашита/. До вечерта бях зверски изморена. Вече 36 часа без сън... В 8 часа попитах кога взимат бебетата. Отговориха ми, че ги взимали в 10. Дойдоха по-рано обаче. Аз имах отчаяна нужда от сън. А присъствието на дъщеря ми, макар и най-прекрасното и ценно нещо в живота ми, не ми даваше сили да мигна. Затова се радвам на 3-те нощи спокойствие. Успях да възстановя силите си. Знаете, че с прибирането вкъщи 5 часа на ден /общо/ са цяло щастие.

Така че..., аз бих преименувала тази петиция. Не бебетата да са с майките си, не автоматично.

А майките да имат право да избират кога и за колко дълго да са с бебетата си. Така подходът е индивидуален.

Защото майките заслужават доверие. 

Не е нормално новороденото да е отделено от майка си. И майката и бебето ще са много по спокойни, ако са заедно. За мен няма смислен довод или каквато и да е причина новороденото да се отделя от майка си.

#17: -  

 При постъпване в болницата ти връчват за подпис декларация за информирано съгласие. Нима мислиш, че те оставят мило да я прочетеш, да коментираш, да НЕ подпишеш? С тази декларация се съгласяваш да правят с теб каквото си решат и да не носят отговорност.