Ресурсните центрове да останат специализирани обслужващи звена към МОМН

(това настояват и от НАРУ – Националната асоциация на ресурсните учители)!

Според проектозакона се цели децентрализация на ресурсното подпомагане - прехвърля се като дейност към новосъздаващи се центрове за личностно развитие.

Така с влизането в сила на новия закон съществуващите вече близо 6 години ресурсни центрове ще бъдат закрити или преструктурирани. В тях  работят ресурсни учители, психолози, логопеди, слуховоречеви рехабилитатори с деца, които имат нужда от допълнителна помощ, за да преодолеят трудността да се включат в обществото и за да развият своя потенциал.

Ресурсните центрове до този момент са били на централизирано държавно финансиране и по области са функционирали като второстепенни разпоредители на държавни средства.

Държавата се опитва да промени нещо, което работи и което е доказало, че работи в последните години.

На първо място прави впечатление фактът, че т.нар "центрове за личностно развитие" се прехвърлят като отговорност за разкриването им на местни власти - решението на кметовете и общинските съветници.

Член 190, ал. 2 дава възможност да се събират такси от родителите за дейностите в Центровете за личностно развитие – според Закона за местните данъци и такси. Остава съмнението, че родители могат да бъдат принудени да плащат както такса за народни танци, така и за това психолог да работи с едно дете с аутизъм, например, или за помощта на логопеда.

Според чл. 186 тези центрове ще осъществяват допълнителна подкрепа за личностно развитие, която включва както работа с деца със специфични образователни потребности (СОП), деца с хронични заболявания, с деца в риск, но и с деца с изявени дарби.

Специалната грижа за децата и хората с увреждания е записана и в Конституцията на България (чл. 51, ал. 3).

(Виж публикацията в Inews.bg : Грижи ли се проектозаконът за образованието за децата с увреждания?

Мария Димитрова    Свържете се с автора на петицията