За свободно колекциониране и свободна нумизматика

До

член-кор. Вежди Рашидов – 

министър на културата на 

Република България

 

Уважаеми г-н Министър,

Във връзка с назначената от Вас работна група (зап. № РД09-156 / 24.03.2016 г.) за изготвяне на проект на закон за изменение и допълнение на действащия Закон за културното наследство в Република България, отправяме към Вас, Вашите заместници и съветници, следната – 

 

П Е Т И Ц И Я 

Ние, долуподписаните български граждани, с реални избирателни права, имайки различни интереси, занятие, работа, съдба и местоживеене, сме обединени от едно общо хоби, цел и научни интереси – събирането, изучаването, опазването и съхранението за бъдещите поколения на старите монети и монетовидни паметници, намирани на територията на Република България.  Затова НИЕ смятаме следното:    

 

МОТИВИ

Както е известно в цял свят, монетите са масови парични знаци за всекидневно ползване и разплащане, а не някакви си безценни и мъртви "движими културни ценности" (ДКЦ). В течение на човешката история, вече над 2700 години, монетите са били винаги отсичани в хиляди, а често пъти – в стотици-хиляден тираж от съответните държави или владетели-издатели, като законни средства за разплащане, за търговия и обмен, като израз на държавен суверенитет и пропаганда. Още от времето на Александър III Велики (336-323 г. пр. Христа) технологията на изработването на матриците за сечене на монети е манифактурна – серийна и механизирана, а при самото им отсичане са използвани различни технологии, които във времето са се усъвършенствали. Както и днес, паричните знаци в Древността и Средновековието са били в активно обръщение у хората дълги години, понякога цели десетилетия, пропътувайки огромни разстояния, преминали през хиляди собственици. През това време те са били значително износвани, изтривани, повреждани, сиреч загубвали всякакъв вид на „уникални“, „неповторими“ и „безценни“ произведения. На всеки грамотен човек е известно, че най-редките типове и ценни древни монети и монетовидни паметници се броят на пръстите на двете ръце (а включването им в един нарочен списък е най-простата задача за всеки експерт-нумизмат).   

При съставянето и крайната редакция на действащия ЗКН през 2007-2008, законодателят бе просто подведен за истинското значение и стойността на подобни предмети – монетите и монетовидните паметници. Недобронамерени лица (бидейки в явен конфликт на интереси) и редица фалшиви „експерти“ в комисиите към НС проповядваха, че това са „безценни паметници“ на културата, и наложиха пълна забрана за частно притежание на всички предмети, датиращи от преди 1800 година, и на всички монети, отсечени преди тези чрез т.нар. „машинно сечене“. Очевиден абсурд, с най-отрицателни и дълготрайни вредни последствия.        

В резултат на рестриктивните мерки по новия ЗКН, от общо съществуващите в България докъм 1990 г. над 110,000 дребни колекционери (т.е. монети, марки, книги, картини, етнография, ордени и подобни), едва около 150 частни колекции (от тях - не повече от 70 нумизматични!) бяха обявени и регистрирани през 2009-2010 г. по реда на закона и наредбата към него. Десетки хиляди други колекции, малки или по-големи, изградени до 2009, във времена на свободен режим на колекциониране, изведнъж се оказаха незаконни, защото трябваше да се регистрират за броени месеци (или в поставен от невежи чиновници срок), физически невъзможно заради усложнената процедура и липсата на капацитет на музеите, срещу заплащане на крупни суми, които хората нито са имали възможност да отделят в момента, нито виждаха смисъл в такава допълнителна финансова тегоба. В следствие на тази и подобни причини голяма част от тези частни колекции бяха просто прибрани, укрити от собствениците им, твърдо решени да не минават през тромавата, скъпа и неефективна процедура на идентификация и регистрация на „ДКЦ“, изискуема от ЗКН. В земята или укрити другаде се оказаха стотици хиляди предмети, антики, монети, пластика и други предмети – иначе неразделна част от националния културен патримониум. След влизането в сила на ЗКН се увеличи многократно износа на монети и монетовидни предмети зад граница, осъществяван от гореспоменатите НЕДОБРОСЪВЕСТНИ ПОДСТРЕКАТЕЛИ на тези законови мерки, и разбира се, от разочаровани от законодателството в РБ добросъвестни граждани, притежаващи вече, по силата на заварени юридически обстоятелства съществували преди 2009 г., забранените от ЗКН предмети. Така те се оказаха ЗАГУБЕНИ, неизползваеми, не-налични, поради недомислието и непригодността на тези текстове на ЗКН. Цели глави и страници от нашата национална история и археология бяха набързо изтрити, унищожени, с това безумно действие. А това е несъмнен провал на закона, неговите създатели и редактори, провал, който е коствал несъмнено и големи средства похарчени от държавния бюджет.

Редица от старите почтени български колекционери, събирали съвестно и съхранявали дълги години стотици предмети и монети, дарявали редовно на музеините колекции, сега по силата на ЗКН бяха превърнати в най-долни престъпници, преследвани, обиждани и тормозени от органите на реда, разкарвани по съдилища и съдени като углавни криминали, а колекциите им – конфискувани. Тези, които едно време получаваха обществени награди и насърчения за дарителската и обществено-полезна си дейност, се оказаха мигом престъпници. Масовите рестриктивни мерки на органите срещу колекционерите-нумизмати по ЗКН насърчиха най-лошите и отрицателни явления – криминализиране, разцвет на черната търговия, на незаконния износ извън България. Днес старите връзки и добра комуникация между музейните работници–уредници, археолози и колекционерите на монети са напълно прекъснати, липсват.   

Допълнително, съществуващите у нас „регистрирани“ по реда на ЗКН частни колекции реално са „мъртви“, неактивни сбирки, защото на собствениците им (наречени в закона с абсурдния термин „държатели“!) не е позволено да придобиват нови експонати, да разменят помежду си, да продават дубликатите си, и прочие. Така те нямат никаква мотивация за тяхното попълване, обогатяване или обнародването им. Тези хора също така загубиха и желанието си да сътрудничат с националните и регионални музеи, да работят заедно, и един ден – да им дарят колекциите си.

Излишно е да припомняме, че от векове в (почти!) всички европейски държави, членки на ЕС, както и в САЩ, Канада, Австралия, дори в Русия, нумизматиката е нещо най-нормално и напълно естествено, законно човешко хоби, отдушник на стреса от работата на хората. Такива граждани, обикновено с престижни и високо-платени професии, се гордеят с колекциите и придобивките си, организират се огромни годишни изложби, нумизматични панаири и търгове, от които печелят всички. Не е тайна, че редица частни и държавни банки (напр. Deutsche Bank, UBS Zurich, и мн. други), богати застрахователни дружества и инвестиционни фондове по света събират с години и натрупват свои собствени нумизматични сбирки и експонати, с цел инвестиция за бъдещото.     

Вместо българската държава (в лицето на М-во на финансите, НАП и общините) да печели, да се облагодетелства от това историческо богатство – от такси и данъци за законно организирани търгове и международни аукциони на монети и антиквариат, от дарения на частни колекции и стари сбирки към музеите, тя изведнъж се оказа лишена, ограбена от него. А самите предмети и стари монети – поради ограниченията на ЗКН, системно се укриват или просто – незаконно напускат пределите на България. Защото, всеки един ден от 1 април 2009 г. насам се ликвидират части от нашето вековно културно наследство и нумизматични паметници. И то завинаги. 

Нашият граждански ПРИЗИВ и изрично НАСТОЯВАНЕ е:

Поради горните (и редица други) причини, всички НИЕ, долуподписаните български граждани, сме убедени и най-твърдо настояваме, че нумизматиката просто трябва да бъде извадена, напълно изключена, от разпоредбите на ревизирания закон ЗКН, както и съответно и от Наказателния кодекс на РБ (специално член 278, ал. 6). Притежаването и колекционирането на ВСИЧКИ ВИДОВЕ СТАРИ МОНЕТИ И МОНЕТОВИДНИ ПАМЕТНИЦИ от целия исторически диапазон на монетосечене (или от VII-и век преди Хр. до НАШИ ДНИ) – трябва да бъде свободно и напълно разрешено, без задължителни регистрации – за ВСИЧКИ български граждани, без ограничения.

Естествено, настоявяме също така, наши избрани представители да бъдат незабавно включени в назначената от Вас работна група (зап.№ РД09-156 / 24.03.2016) за изготвяне на проекто-закон за изменение и допълнение на действащия Закон за културното наследство в РБ.

За да могат и нашите деца и внуци, и бъдещите поколения българи, един ден да се наслаждават свободно на това общочовешко богатство – в Родината си, а не в чужбина!  

 

29 юни 2016 г.                                                                                  С уважение:

                                               Инициативен комитет за гражданска иницатива „За свободна нумизматика“