ПЕТИЦИЯ СРЕЩУ СВОЕВОЛИЯТА В КАСТРАЦИОНЕН ЦЕНТЪР – ГР. МОНТАНА

Зaлoвeни и cлeд тoвa бeзcлeднo изчeзнaли бeздoмни ĸyчeтa в ĸacтpaциoнeн цeнтъp в гр. Moнтaнa.

Kъдe ca ĸyчeтaтa?!

Зaщo нe ca oпиcaни ниĸъдe?!

Защо не искат да дават информация за тях?!

Петицията е за уволнение на шайката жестоки и некомпетенти лица, работещи в кастрационния център, които проявяват жестокост и насилие спрямо бездомните кучета в Монтана.

Нека първо изброим хората, срещу които е насочена петицията:

В ОБЩИНСКИЯ КАСТРАЦИОНЕН ЦЕНТЪР РАБОТИ ЕДМОНД КИРИЛОВ, КОЙТО Е С ПРЯК НАЧАЛНИК ЕМИЛ ТАФРАДЖИЙСКИ. ТАФРАДЖИЙСКИ СЕ ВОДИ УПРАВИТЕЛ НА ЦЕНТЪРА ЗА КАСТРАЦИИ. ЕДМОНД КИРИЛОВ Е РАБОТИЛ ПРЕДИ ПРИЕМАНЕТО НА ЗЗЖ И ВЪВ БИВШИЯ ИЗОЛАТОР ЗА БЕЗДОМНИ КУЧЕТА,КЪДЕТО ЖИВОТНИТЕ ПОГОЛОВНО СА БИЛИ ИЗБИВАНИ.

Едмонд Кирилов и Тафраджийски, изгониха от приюта д-р Л.Христов, който имаше сключен договор да кастрира. Д-р Христов неведнъж сигнализира в тогавашното РВМС за техни безобразия и затова договорът му беше прекратен преждевременно. Имаше информация, че кучета, вкарани в приюта, се убиват с лопати и тояги, като след това труповете им се изхвърлят директно в река, която минава близо до приюта. Д-р Христов не издържа на жестокостта и съдизма на групата, управляващи центъра, на тяхното безцеремонно и нагло поведение. Виждали сме с очите си как третират кучета при залавянето им, чували сме как ги унижават и ги удрят, преди да ги вкарат в буса. Хвърлят ги  като парчета месо, не като живи същества! Подиграват се с доброволците и ги наричат с обидни имена.

Този кошмар трябва да спре!!! Подавани са множество жалби, но те потъват в  неизвестност и мълчание. Никой не поема отговорност и гаврата с живота на беззащитни и невинни същества продължава.

Кучетата биват дебнати рано сутрин, за да няма свидетели, тъй като много доброволци и организация за защита на животните следят дейността на кастрационния център. Има вече заснети видеоклипове и записи, които са изпратени до Господари на ефира.

Факт е, че това място има потенциал не само за кастрационен център, каквото твърдят, че е, а и за един хубав малък приют, но тези хора бягат от работа и отговорност. Когато им бе споменато, че би могло с труда на доброволци, центъра да се превърнев хубав приют, един от тях отговори: "Да бе и да ни се увеличи още работата". Това са хора, които не обичат животните и проявяват съдистично и цинично отношение към тях, към доброволците и към поверената им длъжност. Тези хора не заслужават общинските пари, нито уважението на града, където има много други кадърни и съвестни хора, които с радост биха се грижили за животните, дори безвъзмездно. Защо се харчат общински пари за хора, неуважаващи поста, на които са поставени??!

Ето и конкретни случай:

На 13-ти Май (петък) 2016 година, по обяд бяха хванати три кучета - две женски,които са кастрирани и от 3 години живеят на центъра,и едно мъжко,което наскоро се появи,некастрирано. Причината, поради която са прибрани - "агресивно поведение към хората". ЛЪЖА! ОГРОМНА ЛЪЖА!!! От както се появиха тези кучета, всеки човек им се радва, а те отвръщат с много любов и внимание. Новото куче също се приспособи към малката им група. Те на никого не пречиха. Бяха много кротки, по цял ден само лежаха на слънце и обръщаха внимание на хората, само когато някой ги погали. Кучетата бяха добре обгрижвани, имаше жена която всеки ден ги хранеше, често ги обезпаразитяваше и дори изсушаваше,когато са мокри след дъжд. За тях може да се каже, че бяха най-обичаните бездомни кучета. С насилие, пред очите на десетки хора, трите кучета бяха прибрани и откарани в кастрационния център, или както е известен на нас  защитниците на бездомни животни в Монтана - концалагера за бездомни кучета. Почти веднага след като бяха откарани в центъра, нашия адвокат, помагащ ни с делата за защита на бездомните животни, отиде за проверка как са кучетата. Те са били упоени и още не са били излезли от упойка. Тъй като 14-ти Май беше работен ден, адвокатът е казал на работниците, че ще дойде на другия ден да посети кучетата. За съжаление на следващия ден, когато адвоката отиде да провери, тях вече ги нямаше. Отговорът на работниците е винаги един и същ: “Не знаем къде са,питайте Тафраджийски!” Опитвахме се да се свържем с шефа на кастрационния център Емил Тафраджийски, но опитите ни се оказаха напразни. Много хора му звъняха и продължаваме да му звъним. Само един път вдигна телефона, при което след като чу за какво го търсим, просто ни затвори. Винаги е пиян!!!

От приюта бяха прибрали женско куче. Мина се месец, а нея не я бяха върнали. Открихме я захвърлена в пустош с още няколко кастрирани кучета. Поискахме обяснение, не ни удостоиха с отговор.

Краят на 2015 година ходихме в кастрационния център с 4 жени от дружеството ни и д-р Гарванска. Пристигнахме там. Управителят Емил Тафраджийски чакаше отвън, нервен със запалена цигара, заедно с тримата си служители, които също бяха нервни и със запалени цигари. Той както винаги, очевидно пиян! Още не бяхме излезли от колата и той започна да повтаря: "Без карти и документи не може да влизате!" Изрева в лицето ни, че нямаме право да влизаме вътре. А в правилника на кастрационния център пише:

Точка 16: Работно време и връзки с обществеността. 16.1. Приютът трябва да е отворен за свободен достъп 4 часа в делничните дни,както и 6 часа поне в един от почивните дни (събота,неделя,празнични дни).

Имаше караници, викане, заплашване от Емил, че ще чупи глави, защото него никой не може да го докосне, а той може всичко! Накрая пусна д-р Гарванска и една от жените. Стигна се до полиция, за да пусне и нас доброволците, които искахме да проверим за кучето Роска и нейните 2 приятелчета, дали са там (преди два дни ги бяха заловили). Дойде полицията. Половин час чукаха на вратата и накрая им отвориха. Тафраджийски заяви "О, вие вече сте органите на реда,влизайте". Полицаите отидоха да прочетат правилника, за да видят, дали може да влезем. Дойдоха и ни пуснаха. Емил ни записа имената, като посетители - в някакъв тефтер. Влязохме в залата с клетки. Имаше кучета. Не видяхме да имат хранаи вода, имаше само празни купи. Роска и приятелчетата й ги нямаше. Д-р Гарванска провери в документите на центъра и видя, че не са записани, а те са ги заловили, има свидетели!!!

На 6 Февруари 2017 година кучето Лиско, едно много дружелюбно куче, бе заловено от служителите на кастрационния център. Има двама свитедели. На втория ден от залавянето, доброволци отидоха до кастрационния център, за да проверят за кучето и да го измъкнат от там. Управителя Емил Тафраджийски отново се е държал грубо с една от доброволките. Казал й е: “ Ти си луда, няма да те пусна, стой отвън!” Пуснал е само две доброволки. В клетките не е имало кучета, нито Лиско, само два Голдън Ретривъра и току що две докарани излизащи от упойка кучета. Обяснението на Тафраджийски е, че не са хващали такова куче и че дори не го е виждал никога! Всички знаем, че Лиско обитаваше центъра на града, да не говорим, че се разхождаше и пред общината, там където Емил редовно седи и целия град го знаеше! Лиско изчезна точно в понеделник, когато е имало свидетели как го залавят, като оттогава не се е появявал! От тук нататък може само да гадаем какво се е случило с Лиско... Още една невинна душа, за която няма справедливост!

Емил Тафраджийски винаги се държи грубо и цинично с хората, винаги е пиян по време на работа. Не желае да дава обяснение на никого и злоупотребява с властта, която му е дадена.

С тази петиция искаме да се уволни/смени управителя Емил Тафраджийски, както и служителите в кастрационен център Монтана. Искаме мястото да стане приют + център за кастрации, за да може там да се настаняват кучета, които ще се лекуват и които ще седят временно, докато им намерим дом!

Ние доброволците от гр.Монтана искаме да съдействаме за изграждането на Европейски стандарт за приют, където да няма място за неправомерни действия от страна на  незаслужаващи титлата доктор хора, които тъпкат достойнството на животните и загрижени за тях  граждани.

С тази петиция молим за незабавното напускане от поста управител - Емил Тафраджийски. Нека не бъдем глухи и неми, в името на хуманното отношение към животните и тяхното право на живот!

Прилагам снимки на безследно изчезналите кучета, за които се грижеха доброволците в град Монтана!

Цветелина Борованска,Беатрис Петкова,Габриела Петкова    Свържете се с автора на петицията