#637: - Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re:

Ами какъв е проблемът? Високи резултати могат да се постигнат и в СМУ, нали? Също така, получени вече награди могат да се презаверят от училището, МОМН, предполагам – така както става със завършилите неомъжени студентки. След като се омъжат, дипломата им за завършено висше образование се презаверява – издава се нещо като документ, удостоверяващ, че става въпрос за едно и също лице.

В препоръката от преподавател може просто да се спомене например, че има възпитаници от същото училище, което до ....  се е наричало ......Какво лошо има в такава препоръка, ако е написана грамотно? Много се задълбавате в неща, които едва ли са от съществено значение.

#640: - Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re:

Явно не си се интересувал много и даваш необусновано мнение. За чуждите университети е мн важно от какво училище идваш. Ако си от престижно училище знаят, че оценките отговарят на на високо ниво, като си от обикновенно училище , за което нищо незнаят и ще си рисков студент така да се каже. За пример ще дам СМГ. Преди Warwick (университет в Англия, Ковънтри) трудно са приемали български студенти доколкото знам. Приет е бил преди няколко години златният медалист Алесандър Даскалов, които на първата година е направил повече кредити отколкото теоретично е било възможно, и от тогава приямат много повече студенти от СМГ и от България като цяло.

Тоест ако си учил в престижно училище и се бориш за място с някои друг от по-малко престижно училище, то ще приемат теб.

И  за пример, защо е важно къде учиш ще дам статия на New York Times - цитат :

“Colleges are reaching out to a broader range of people around the world today,” says William R. Fitzsimmons, Harvard’s dean of undergraduate admissions. “They go to Africa and China. If you want first-class mathematicians, try looking in Bulgaria.”

http://www.nytimes.com/2011/10/02/opinion/sunday/meet-the-new-super-people.html?pagewanted=all

И не съм съгласен, че в чужбина нямало много университети, които да си заслужават....