#1: -

Наистина ли е толкова възмутително, че водещият Николай Бареков в едно предаване с оскъдни зрители е скъсал вестник „Труд” в ефир и го е нарекъл парцал? След като той го направи миналата седмица, последваха драматични коментари от политици, журналисти, учудване, изненада и т.н. Ама какво се правят всички на изненадани? Къде бяха довчера?

Бареков е емблематичен образ на най-отвратителното в българската журналистика. Години наред никой от онези, които сега са изненадани, не каза, че той извращава професията.

Години наред от националната телевизия бТВ той безскрупулно се занимаваше с политически интриги и пиар услуги. Тогава нито в. “Труд”, нито някой от неговия калибър не се осмели да напише за Барековите издевателства с професията и със зрителите.

Главни негови клиенти, любимци и обслужвани бяха тогавашният президент Първанов и сегашният премиер Борисов, тогава кмет на София.

Бареков превърна сутрешния блок на бТВ в студио на Борисов. Той се появяваше там с повод и без повод, включваше се едва ли не всеки ден по телефона, водещият му нагласяше теми и подходящи събеседници, с които Борисов да си прокара политическите игри.
Това не беше тайна за никого.

След едно гостуване на Първанов като президент в сутрешния блок на бТВ в. “Уикенд” излезе със заглавие “Ще забременее ли Бареков след интервюто с Първанов?”. Да, по онова време „Уикенд” и ТВ7, със сегашния си водещ, още не бяха в приятелски отношения. По подобен начин Бареков интервюира и Васил Божков – Черепа, предпочел да се появи точно в неговото предаване и да си задоволи нуждите от пиар представяне. Бареков демонстрира близост с т.нар. олигарси и от локално, и от национално значение, очевидно им е полезен.

Бареков се ожени в кабинета на кмета Борисов, бракосъчетан лично от него. 2 години по-късно направи църковна сватба в Пловдив, която се превърна в светското събитие на годината и напълни всички медии. Камбаните на всички църкви в града по нареждане на местния митрополит и ортодоксален хардлайнер Николай биха в един и същи час. Подобна традиция се изпълнява само за царски особи, изчурулика възторжено сайтът на бТВ тогава.

Сред гостите се беше събрал целият политически елит – и от управляващата Тройна коалиция, и от опозицията. Вестниците, включително „Труд” и „24 часа”, се разлигавиха в репортажи от събитието, на което пели Весна Змиянац и други фолк звезди. Целувки и подаръци от депутати, министри, главни редакторки и т.н.

Тогавашният президент Първанов изпрати на Бареков подарък инкрустирана със сребро икона.
Никой ли тогава не се усети, че с Дудука, както ядно наричаха раздразнените зрители Бареков по форумите в интернет, нещо не е наред?

Политиците обичаха Дудука (и много от тях още го обичат). Удобен е. Могат да седнат спокойно срещу него и да си изрецитират важните “послания”, без да им бъде зададен нито един неудобен въпрос. На своите – като Борисов – Дудука сладко припява с глас меден загорски. Дори когато се прави на настъпателен, въпросите му са леко закачливи, като на водеща от предаване за домакини.

Стана така, че сутрешният блок с Бареков в бТВ се наложи като лице на политическата журналистика у нас. Самата бТВ претендираше за това и няколко вестника като „Труд” и „24 часа” припяваха на президентско-Бойко-Борисовата му песен. Всъщност това се оказа не лицето, а задникът на политическата журналистика. И сега той се е навря в очите на същите тези вестници.

Логично изхвърлиха Бареков от бТВ, но нелогичното беше, че от телевизията не дадоха официално обяснение. Но се чу от политици, че той търгува с влияние и предлага сделки. За всички в медийните среди това беше ясно. Бареков веднага се прегърна с Делян Пеевски и направи клюкарски сайт и стана шеф и водещ в свързаната с него ТВ7.

Неговият жест със скъсването на ”Труд” е знаков. Това е нещо като боен зов за започваща битка. Каквото прави Бареков, това Борисов го мисли. Той е изразител на неговите идеи. Подтичва преди него да очертае посоката на удара. Така беше, когато заплаши, че ще реже гуми и ще подпали тракторите на протестиращите зърнопроизводители. Сега скъсването на вестника посочва друг враг – издателите му Любомир Павлов и Огнян Донев. Срещу тях е обявена война от групата на Пеевски, зад която седи премиерът Борисов и издържаната от държавата Корпоративна търговска банка.

По всички етажи на държавната администрация започва война със „Софарма” – главен източник на капиталите на Донев и Павлов.

Двамата може да не са цвете, може да се спори какви издатели са, но на фона на останалите вестници и издатели те се превърнаха в опозиционни фигури, които са принудени да защитават свободата на словото.

Войната срещу тях е по много прости причини – очевидно са станали неудобни, че не обслужват достатъчно правителството и лично Борисов. Премиерът иска да му прислужват безпрекословно, вестниците да се превърнат в лайномети, които да цапат непрекъснато враговете на Борисов. Точно такива са вестниците на Пеевски. Тези на Павлов–Донев също прислужваха, но недостатъчно и Борисов ги разлюби. Той иска повече. Иска всички.

За пръв път ли се случва това? За пръв път ли Бареков прави политически интриги?

Не, разбира се. Дори номерът с вестника не е оригинален. Преди него го направи друга водеща от ТВ7 – Люба Кулезич. Тя захвърли в ефир вестник „Галерия” и също го нарече парцал. Това стана преди две години, още преди тя да се появи в „меродавната” ТВ7, обслужваща властта.

Интересно, но тогава нито един вестник не реагира. Защо? Защо се направиха на ощипани? Защото „Галерия” се свързва с Алексей Петров? Дай да не защитаваме този вестник, да се оправят там. Ама сега що вдигате врява, като се случва същото? И този път ще се намери някой да каже, че сега пък това е вестникът на Любомир Павлов. Докато не остане нито един вестник, който да не е под контрол.

И още нещо се случи, което вестниците премълчаха, а беше скандално. На главната редакторка на „Галерия” Кристина Патрашкова в СДРВ й направиха криминална регистрация по абсолютно измислен повод. Тя не се състои само в унизителното взимане на отпечатъци и снимки в профил и анфас като наркодилър. С такава регистрация във всеки един момент полицията може да те задържи за 72 часа, може да те спре на границата да не заминеш за чужбина и др.

Да регистрираш един журналист като престъпник по несъстоятелни причини е скандал, за който в една Франция например ще скочат всички медии, независимо от какъв цвят и на кого са приближени. Тук – мълчание.

Защо „Труд” и „24 часа” замълчаха тогава? На кого ще плачат сега, като ги късат по телевизията и ги погнат пък тях? А може би ще е по-удобно да клекнат пред Борисов като в славните времена на одиозните главни редактори Тошев и Гочева.

Източник: ГЛАСОВЕ