Тъй като тук се обсъжда второбрачието на презвитерата ми се иска да коментирам. Болшинството миряни в БПЦ дори не са наясно, че по канон както презвитерът, така и презвитерата следва да встъпят в този свой единствен позволен брак девствени, без предбрачно блудство с други или дори помежду им. Също така, презвитер означава "старец", в Новия Завет се указва, че презвитерът трябва да е мъж на една единствена жена, да има добри и послушни деца. Това логично предполага встъпване в свещенство в една по-зряла възраст, след години траен и успешен брак.

По икономия и преценка на митрополита всяко едно от горните изисквания може и да не се спази, което е напълно легитимно.

Според мен най-важното в момента е да се въведе предмет вероучение. Така след 25 години ще имаме едни просветени миряни, които познават вярата и правилата ѝ добре, включително гореизложеното. Това би било предпоставка за набиране на качествено духовенство, което отговаря по-добре на каноничните изисквания.

В съседна Гърция младите често си стоят девствени докато намерят брачен партньор. В България нравите са силно "деградирали".

Второбрачието в църквата се счита за грях, макар и позволен. В миналото е било нещо срамно. Дори и днес не се прави пълният чин на венчавката за второбрачните.

С всичко това не изключвам възможността второбрачни да могат да бъдат добри презвитер или презвитера. Митрополитът има право да взима решения за икономии като той поема отговорността. Все пак, желателно е каноните да се спазват.

#142: -  

 Тъй, благодаря за урока по канонично право с няколко библейски мисли за пипер.

Обаче, споменавайки мимоходом проблема с второбрачието на Паралинговата попадия, аз не съм смятал да отварям дискусия за проблема второбрачие, а само да укажа на една много вероятна причина свещ. Емил да е верен до смърт на Николай и в мотивите си да се води не от истината, ами или от интерес, или от лично пристрастие, защото в БПЦ не са един или двама владиците, които ще постъпят с него като митр. Арсений, ако са му началници или даже по-лошо, като митр. Йоаникий с някои негови свещеници. Не коментирам правилно ли е това или не в съвременен контекст, само поставям под въпрос искреността му в защитаването на Николай така яростно. А в случая с митр. Арсений всъщност упорството му да не го ръкополага за презвитер може да е реакция за измамата било, а не фанатично гледане на каноните.

Емил Паралингов наистина е ръкоположен от дядо Кирил за свещеник, но в централна енория сетне го настанява Николай, нещо, което не би могъл и да сънува по времето на Арсений, откъдето сетне, благодарение на интригите на Емил, са изгонени стари, уважавани и достойни свещеници. 

А освен това, вашето твърдение, господине вероятно богослов, силно ме плаши - вие казвате, че в момента най-важното било да се въведе вероучението, което след 15-ина години щяло да оправи всичко. Това, в контекста на коментираните събития, имате ли представа на един нормален човек колко страшно звучи? Това нормалният човек го чува като уверение, че никой от нас няма никакво намерение да действа или говори срещу чудовищните престъпления, извършвани най-вече от клира в Църквата, съвсем по комисарски и партийному - целта, в случая уж светлото всенародно духовно бъдеще, оправдава средствата - лицемерието пред мерзостта. И как тогава очаквате да остави децата си в ръцете на същите тези клирици, които му обясняват, че нищичко няма значение истински, освен това да докопат детенцето му, за да го възпитават в една такава чудовищна вместо-етика?!