Закон за борба със скитничеството и просията:
• Постановление № 258 на МС от 17 декември 1958г. за уреждане на въпросите за циганското население.
• Разпореждане № 2071 на МС от 02 ноември 1961г. за откриване на училища интернати и пансиони за деца циганчета.
• Разпореждане № 7 на МС от 26 януари 1979г. за по-нататъшното подобряване на работата сред българските цигани.

Жилищата през 9-ти септември 1944г., в своето огромно множество, са били коптори, стени от керпич, а покривите от ръждясала ламарина, картони, захвърляни мушами. 
В една, и по-рядко в две стаички са живели по 5-6-7 човека. Всичко разградено, липсва дворно пространство и обитателите от единствената стайна врата направо са стъпвали на улицата. Такава е била картината за над 70% от циганите и най–вече на живущите в градовете; от това може да се съди за бита им.
В повечето случаи, циганските махали от 1945г. са извън регулация. Още от 1944г. са отправяни молби за разрешение за закооно строителство, но такова не е било давано.
Факт е, че повечето от циганските махали са били извън регулаця, за там не са предвиждали в бюжета на общините средства за канализаця, водоснабдяване, и други подобреня.
Имала е открита и не по-малко скрита дискриминация, на политическото, както и на адпинистративното ръководство, които още с постановлението на МС № 258 от 1958г. са се противопоставили и са били против разсредоточаването на циганите по райони и по жилищни комплекси. 
Запазвайки циганските махали, автоматично се запазило и нарицателното ,,цигански училища”. Още от 1945г. не имало разбиране, че докато има цигански махали, ще има и циганските училища, обобособените още от онова време на БКП управление циганските махали и циганските училища остават наследство на властта след нея. Управляващите на БКП и 45-годишното управление наруши собственото си постановление на МС №258 от 1958г. което гласи следното решение, че … при благоустрояване на селищата и други случаи да се избягва съсредоточаването на циганите в една махала то е да се прави възможното да се съсредоточава по всички квартали на градската част. С това си решение тогавашното правителство, лично тогавашния премиер Антон Югов, в големите окръжни съвети, и градски съвети – София, Стара Загора, Варна, се постъпват точно обратно на това постановление № 258 от 1958г. Ликвидираха се обособените цигански махали на едно място, но постройха пак цигански махали на друго място,но по-далече от българското население, та по- малко да са обект на внимание на наши и чуждестрани туристи. Създадоха се новите цигански мохали кадето циганите се капсулираха още по-плътно.
А уж генерално от 1945г. се води политика за приобщаването на тази циганска общност. Приобщаването е двустранен процес не може циганите да подават ръка и често от другата страна се държат студено. Циганите протягат ръка за приобщаване към българи но те не са склонни да я приемат! Знае се, че една протегната ръка за ръкостискане не може да се ръкостиска ако от другата страна не си протегнат и своята.
Липсата на научно обособен метод и подход в една сложна област, какъвто е циганския въпрос в България, партийния елит още от управлението на Георги Димитров, подхождат и разглеждат и вземат решения, изхождаики от личните си впечатленя, добити при контакт с цигани.
А най- ярките впечатления и най-често от онова, което в детските си години родителите или близките възпитават като стереотип, и още по-крещящото и ярко от онова, което се определяло и продължава да се определя и от широкото обществено мнение за моралните норми за битието на циганите-скитащо, просещо, мързеливо, крадливо и лажливо, даи им само да правят деца.
Исхождащи от предрасъдаците си още от 1945г. управлението на Георги Димитров, и 45 годишното управление на БКП и бившия първи Тодор Живков, е обречена на неуспех и реално приобщаване на циганите в България. 
По време на 45 годишното управление на БКП не бе реализирана от най-важните идеи на соцализама
- да се намали обществената дистанция между българските граждани и циганите, приобщаването на циганите към соцалния и културен живот на българите и и техния бит и култура.
Най-важната задача е бил проблема с обособените цигански махали още от 1958г. с постановление № 258 на МС въпреки подобреня като включване на някои цигански махали, в градоустройствения план, то тези махали да бъдат в чертите на града.
Голямия въпрос още от управлението на Георги Димитров, през далечната 1945г. за разсредоточаването хората от циганските махали, за ликвидирането на копторите в циганските махали.

Закони постановленя и решеня след 1989г. до ден днешен за равноправно интегриране на ромите в българското общество.

С Постановление на Министерски съвет от 22.04.1999 г. правителството на ОДС прие Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество.
На 02.02.2005 г., при управлението на Правителството на НДСВ, бе подписан меморандум за „Десетилетие на ромското включване 2005-2015 г”. Основните приоритети, изведени в него са: образование, трудова заетост, жилищна политика и здравеопазване.

Изпуснатото време
През целия период, започнал от 9 септември 1944 г: от правителството на Георги Димитров; през дългогодишното управление на БКП, начело с Тодор Живков; падането на неговия тоталитарен режим през 1989 г., та до ден днешен, правителствата на България не са положили усилия, за да създадат минимално необходимите условия на тези граждани на държавата, които са с ромски произход и се самоопределят като роми и които са пълноправни и пълноценни български граждани, за съжаление само по документи. 
Ромите не са равнопоставени с останалите български граждани, много често техният личен избор да бъдат равноправни в обществото е силно ограничен и оттам чувството им за отговорност към тази държава и спазването на правилата на обществото, реда и законите на страната са силно накърнени, което ги поставя в един омъгьосан кръг.
Със сигурност това тяхно позициониране днес в българското общество е заложена като бомба със закъснител още от времето на тоталитарния режим, когато създаването на гета и сегрегирани училища и детски градини беше мълчаливо провеждана държавна политика. Така наречените квартални, училища и детски градини не бяха наричани ромски, защото в тях се говори и преподава на ромски, а защото в тях учат деца от ромски произход.
Тези български граждани, които определят себе си за роми, които по нищо не се различават от останалите граждани, са административно дискриминирани и дискредитирани и обречени да не са социално съществуващи, да не са реални потребители на обществени блага, да не са конкурентноспособни на пазара на труда.
Последиците от това са, че те няма как да се чувстват, да се самоопределят и да бъдат определяни като неразделна част от българския народ, те няма как да бъдат съпричастни към актуалния дневен ред на обществото и да бъдат отговорни за спазване на неговите правила и норми, защото биват отблъсквани от него. Това, от своя страна води до неизбежния резултат ромите да са най-мразените хора в тази страна със своя начин на живот, култура, бит и традиции още от поколения насам. 
Поради факта, че са принудени да живеят изолирано и отделено от основната част на населението, че по дефиниция те трябва да обитават отделна обособена част от българските градове и села (така наречените гета), различна от тази, обитавана от мнозинството, в българските роми не е изградено съзнанието им за гражданство и съпричастност към българската държава. Но как да има такова изградено съзнание, след като поколения наред тези общности са били изкуствено и насилствено принуждавани да се капсулират и сепарират от мнозинството, само заради самия ромски произход, което ги е довело до чувството за безотговорност и незадълженост към държавата. Как могат те да бъдат накарани да носят отговорност и да поемат задължения като всички останали граждани на тази страна, след като като никога не са имали равни с тях права и още от 1944 г. са живели отделно, учели отделно, сами са си създавали правила и ред за регулиране на вътрешно-бщностните си отношения и от този инстинкт, който са добили и чувството за самосъхранение ги е накарало да живеят на едно място, да са задружни и когато става въпрос за произхода им винаги да се чувстват отблъснати и да мислят, че българското общество ги дискриминира поради това че ето виждаш ли, аз съм ром и ме отблъскват и ме мразят. 
И в наши дни ромите продължават да си създават свои правила за живеене и традиции, по-голямата от които са в разрез с действащото законодателство на РБ и от тази си позиция изхождам за това изгубено време, което е следващата съществена последица от трайно провежданата от всички правителства на България от 1944 г. до момента сегрегациона политика, която ги кара да се приемат за асоциалния, извън и над законите на страната, извън институциите на държавата, вън от нейния дневен ред, израстък и паразит на държавата и държавността.
През последните над 2 десетилетия, след 1989 г., бяха създадени политически партии, голяма част от които противоконституционни, които определят себе си като ромски партии и които се опитват да дефинират и канализират на тези български граждани, превръщайки го в етнически вот и допълнително разединявайки и противопоставяйки българските роми помежду им, което не носи нищо добро за тях. Това от друга страна допринесе за формирането на допълнително негативно отношение на българското общество не към отделните „ромски партии”, а към държавата като цяло, което стигна до нетърпимост, непоносимост и омраза. Защитната реакция на тези организации на държавата беше създаването на нови ксенофобски противоконституционни партии, които демонстрират отявлена нагласа против ромите, което води до затвърдяване на сепарирането и капсулирането на ромите и формира нови видове омраза и страх у тях: че ако излязат от гетото и живеят с останалата част от населението, може да им се случи нещо лошо. Обратната страна на явлението е страхът на българите, че ако ромите заживеят с тях, те ще им навредят, децата им не могат да учат заедно и има опасност да се получат смесени двойки, което ще доведе до нови негативи.

Малък процент на интегрирани 
Малкият процент на интегрирани се дължи на това че още от 1944 г., та до ден днешен е приет подхода, тези Български граждани от ромски произхот да бъдат асимилирани, а не асоцирани .
Ромите на свой ред имат много малък процент представителност не заради това, че няма интегрирани и образовани и така наречена интелигенция (напротив има - и то не малък процент на фона на това, че по неофицални данни са 1 000 000 000 и също по неофициални данни са с висше 3,700; с полу-висше ;4,200 - студенти; 5,700 - със средно 55, 000 ; с основно - 100, 000), а защото в голямата си част тях ги е срам от произхода си и не искат да се идентифицират като роми и да имат нещо общо с тази етническа група и още повече - тези, които вече са се образовали и са излезли от гетото не само, че не са се върнали в гетото, за да помагнат с образованието си и придобитите знания в съответните дисциплини в процеса на образованието си и личния пример като образовани. И основателно, че не се забелязват тези грамотни и вече интегрирани от тази си констатация процентът на интегрирани в очите на българското общество е съвсем малък и правилно, като констатация от страна на мнозинството и то поради това, че от толкова много години насам тази общност няма своя представителност и оттам и малкия брой интегрирани, но поради това, че държавната политика спрямо тези свои граждани от ромски произход е още от 1944г до наши дни правителствата без изключение все още намат ясен подход за интеграцията, какъв подход да предприемат за интеграцията, като асимилация или асоциация ,а в същото време подхода от 1944г до наши дни е, че политиката на всички правителства без изключение спрямо своите български граждани от ромски произход е сегрегацонна, и асоциална и абдикирала. В допълнение към това българските партии си създадоха свои сателитни партии,след 1989г. които определят етническия вот на тези български граждани, от ромски произход, разделяйки ги да си имат ромски партии и също така да бъдат сегрегирани. Същите тези партийни лидери на така наречените ромски на партите умишлено са потискали и продължават да потискат интелигенцията на гражданите от ромски произход, за да изпъкват те и да представят само себе си пред обществото за най-успелите в обществото и умните и способни български граждани от ромски произход, затуй и в очите на обществото е малък процентът на интегрираните.

Негативно отношение
От 1944 г.и след 1989г. и до ден днешен стои проблемът с интеграцията стои като огромна язва в обществото. Разбирането е, че за ромите има спецални отношения и толериране, те са защитени от редица правозащитни организаци и че са също така и превилегировани в едно или друго отношение - само заради това, че са роми и че има не малко финансови средства за тях, отпускани от външни донори, насърчаващи тяхната социална интеграция и и лчиностна реализация. Другото негативно отношение на българското общесто се базира върху разбирането, че ромите живеят на гърба на българското обществото, че те са едно лъжливо и крадливо племе, което няма място при нас. Стереотипите „циганска работа” и „вари го печи го - циганина си е циганин”, които водят до поставянето им под един общ знаменател – негативизъм, омраза и отритване от обществото.
Оттук следва лошият страничен ефект на взаимното непознаване между българите и ромите, липсата на соцален контакт между тях, съчетани обаче и с липсата на държавна воля и ясни подходи и механизми за създаване на нормални човешки отношения между ромите и българите. Този факт, дори не е осъзнат като належащ проблем днес, а от неговото неглижиране имат полза цели слоеве от българското общество, които споделят разбирането, че колкото по разделени, маргинилизирани и асоциални са ромите, толкова по-лесни са те за управление и манипулиране. 
Представяне на позитивното 
За съжаление днес добрите примери и практики са много малко. Като такива могат да бъдат определени празниците, които ромите празнуват заедно с българите - 14-ти януари, 6-ти май и 15-ти август. Борбата на българските роми за извоюване на правото да празнуват тези дати е продължила десетилетия. Още при правителството на Георги Димитров българските граждани от ромски произход са имали свои народни представители, които са успели да се преборят и да спасят от гонения на чисто религозна ромите поради това, че празниците в България са били разделение на източно православни и езически и 14-ти януари, 6-ти май и 15-ти август са били причислени към втората група. Този народен представител от ромски произходи негласно е договорил с тогавашния министър председател Георги Димитров тези дати да бъдат обявени за празници на ромите - Василица, Хедерлези и Богородица, които да могат свободно да бъдат празнувани от ромите. По този начин е била дадена възможност и на българските граждани да ги почитат и отпразнуват заедно с ромите.

Медиите за процеса на интеграцията 
Още от 1944 г. ,и до днес, за състоянието на онези български граждани, които определят себе си за роми винаги в българското общество е имало една неосведоменост и информационно затъмнение. Отношението на медиите и медийната политика като цяло спрямо ромите винаги е била откъслечна, инцидентна и непоследователна. Техните теми и проблеми или са били изцяло неглижирани, или са били отразявани на парче, еднократно, по конкретен повод. 
Днес на медиите липсват какъвто и да било подход на отразяване на ромски въпроси и проблеми, който да допринася за тяхната интеграция и приобщаване към българското общество. Изключителна рядкост са излъчването на истории за роми, които са направили нещо добро и които с личен пример биха могли да стимулират своите събратя да ги последват – например да ходят на училище, да разберат, че ученето е път към интеграцията им, към намирането на работа и към равноправна реализация в обществото като цяло.