Не забравяйте, че поради някакъв сантимент и очакване на положителна ответствена реакция ние първи признахме независимостта на Р. Македония. Самият акт на това признаване, според мен бе един компромис с историческата действителност и с паметта на множество отдали живота си за своята Родина-България. Нямаме друга съседна държава, която така открито да води антибългарска пропаганда и дръзко и нагло да фалшифицира нашата история и културно наследство, религия-храмве, гробовеи братски могили, както и да провежда жестока, терорстична асимилационна политика спрямо тези, които отстояват българското си самосъзнание. Подкрепям изложените аргументи в петицията, да се разработи национална стратегия за отношението ни спрямо Р. Македония и защита правата на нашите граждани там и се вмени в задължение на правителство, в частност Външно министерство в провеждането и, под контрол на Народното събрание. Всяко отклонение от тази стратегия да се третира като национално предателство и да ангажира наказателнат отговорност от виновните длъжностни лица, пък било те и членове на правителството, премиер, президент, депутат. Само така и с подписването на двустранни договори и споразумение за сътрдничество и добросъседство мога да бъдат до известна стпен гаранции, че Р. Македония ще промени, макар и бано, и мъчително отношението си към Р. България и нейните граждани. От друга страна приемането им в ЕС и отпадане на граничния режим ще допринесе за свободното предвижване на хората и тяхното самоопределение като националност и дай Боже да подобри търговско-културния ни обмен и "затопляне" на отношенията ни, които на ниво "трудови хора" са добри. При посещение в Охрид и контакти с техни бизнесмени в областта на туризма позицията им бе - "ние няма какво да делим, всичко лошо го правят политиците" и за съжаление това е горчивата истина и плод от непоследователната ни политика и позиция.

#6: -

О, няма проблем в признаването - това беше нещо нормално. Не зависеше от България да има самостоятелна Република Македония или да няма, но беше задължително България да окаже подкрепа в момент, когато Вардарска Македония трябваше да се откъсне поне в някаква степен от сърбизма и югославизма.

Проблемът дойде след това - българската политика претърпя крах. Сръбските тайни служби и македонистката пропаганда реализираха своя огромен потенциал и превърнаха антибългаризма в постоянно състояние, а политиката на София се градеше на лични инициативи, а не на силата на една държавна машина, която знае какво иска и как да го постигне. Ако имахме нормална политика на защита на българското в РМ, сега най-вероятно нямаше да се налага да поставяме условия - просто щяхме да сме си свършили работата. Сега вече нямаме избор. Политиката ни следва да минава през условия -  ако искаме не само да защитим българското в РМ, но и българското в самата България.

#6: - За жал, денешните таканаречени “Балгари“ сте вие кои сте пренадоени со фалсификувана историја - за вашиот вештачки “балгарски произход“. Македонците нема што да крадат од бугарската историја затоа што тие не си се сметаат за сроден народ со азијатскиот народ-Бугарите, кои скоро и не постојат во денешната Балгарија, освем во некои од “малцинствата“ (турското, Гагаузите и сл.)