СТАНОВИЩЕ
От инж.Огнян Манов

Относно: Общественото обсъждане на Доклад по оценка на въздействието върху околната среда заедно с приложенията към него за инвестиционно предложение "Добив и преработка на подземни богатства по чл.2,ал.1 от Закон за подземните богатства-метални полезни изкопаеми-златосъдържащи руди от площ Брезник, находище "Милин камък", землище на г.Брезник,община Брезник,област Перник
Няма жител на г.Брезник и селищната система,който да не се радва и да не бъде доволен от направените предложения за инвестиции,които ще повишат жизненото равнище на част от населението и ще дадът възможност за реализиране на някои проекти в сферата на просветата,инженерно-техническите комуникации и други области в града и селищната система. За всичко това обаче трябва да се знае на каква цена ще бъде.
Не стана ясно защо инвеститорът,провеждайки своето събрание счете,че всички брезничани са с индекс "хранчета" /използвам думата,като сигнатура за невежество,неграмотност и глупост/, като въведоха списъците за участие на събранието,което означаваше "който не присъства няма да бъде назначен на работа" . Ето защо след четвъртото клакьорско изказване тези брезничани,които разбраха измамата, напуснаха залата.
Изслушах внимателно "Доклада", но отново,както при първото запознаване докладчикът не ни даде представа какво ще прави с произведените над 300 хил.т. сяра, манган- 29 хил.т., магнезий- 14хил.т., 360 хил.т. желязна руда, 4хил.т. цинк, 2,5хил.т. хлор, 4хил.т.олово, 3хил.т.арсен и още други 20 химически елемента,които остават или в хвостохранилището или в насипището завеки веков.
Бих искал да се обърна към предложения ни курсов проект / възникналите нерешени въпроси и проблеми при разработката не позволява този проект да се нарече идеен/.
Ще се спра само на някои подобекта на курсовия проект.
1. Подобект Хвостохранилище - това е хидротехническо съоръжение,което ще се изгради върху 200 дек или 200хил.кв.м.. То трябва да поеме отпадъчен продукт във вид на кална маса и вода в размер на 3мил.куб.Питейният язовир е с обем 2,8мил.куб.
Посочената технология,за която се говори,че е нова технология е разработена през 70-те години на миналия век. Какво показва анализа в едногодишен и десет годишен разрез. За да се създаде концентрат,от който да се извлече 15т.злато и над 100т.сребро е необходимо ежегодно да се преработва 360хил.т.руда, от които 50-60т. е концентрат за преработка на злато и сребро, а от останалата част от рудата 40% или 120хил.т. руда отива в хвостохранилището и 180хил.т. отиват в насипището. За да се извърши този процес са необходими по курсов проект 350хил.куб.вода., като 40% от нея отива в хвостохранилището или 140 хил.куб., а останалата част е оборотна. Всичко това в така изграденото хвостохранилище за една година ще попаднат приблизително 250-270хил.т. остатъчен промишлен продукт. Трябва да отбележим обаче,че курсовият проект за изграждането на хвостохранилището има правилна насока. То ще представлява една вана,в която ще бъде изградена мембрана за хидроизолация и няма да позволява просмукване извън него на крайно отровния продукт съхраняващ се в хвостохранилището. Но това е единственото хубаво. Нека отворим метерологичната карта на Брезнишкия район и добавим естественият приток на води,който ще се влее в хвостохранилището. Съгласно 100 годишният анализ при 200хил.кв.м. площ на хранилището и почти двойно повече от прилежащите скатове в хвостохранилището ще поподнат около 200-250хил.куб.дъждовна и снегова вода.Това показва,че помишленият остатъчен продукт и естествените води за една година са в обем на 500-600хил.куб. Това значи,че хвостохранилището ще бъде запълнено за 5-6 години.
Какво правим в следващите години....
2. Ще бъде обособен терен наречен Насипище.
По курсовия проект,на Насипището също ще бъде направена хидроизолационна мембрана,която да не пропуска складираните отровни концентрати в подпочените води,а ще бъдат насочени в изградени хидроизолирани канали,които ще ги отвеждат в хвостохранилището. Прокрадва се мисълта,че след приключване на разработката при тампонирането на рудника ще се използва и Насипището.
Според мен това е безумие . Не, това е престъпление. Защото ние запазваме подпочвените води по време на експлоатацията,а след това този конгломерат от 27 химически елемента го връщаме отново в рудника, в същинската част на подпочвените и изворни води.
3. Да допуснем,че все пак неразума надделее и насипището се върне в рудника във вид на тампон. Но да се тампонира докрай за мината са необходими още 1,5мил.т. материал,който е останал в хвостохранилището. Въпросите са: от коя кариера ще се доставя недостигащия материал и каква е транспортната схема, тъй като междуградските пътища около Брезник не са конструирани да издържат на силни натоварвания.
4. Абсолютно не е изяснено какво става с хвостохранилището след завършване на обекта. Има сериозна опасност от преливане от естествените води и сериозно замърсяване на околната среда,защото всяка година по 250хил.куб. дъждовна и снегова вода няма къде да отиде.
5. Нищо конкретно не се казва за необходимата промишлена вода. Съобщено беше,че някой си, някъде е намерил необходимото количество, а то е 15-18л в сек. Петдест годишният опит в Брезник и околията показва,че такива водоизточници няма. Направените сондажи през 1985г. от моста на разклона Гърло - Конска по поречието на река Конска до свързващия път Ноевци-Брезник в размер на 18 броя на дълбочина 40-50 метра, показаха от 1 до 3 л/сек,но със значително съдържание на манган. Това значи,че цялата тежест ще падне на питейния язовир.
6. Отново поставям въпроса за двете свлачища в Брезник - Могилица и по улица Разцвет. Отклоненията по ул.Разцвет за миналата година са 2см.
Няма да се спирам върху шума, запрашяването,ежедневните взривове, затова че не е посочена транспортна схема за извозване на концентрираният продукт и много други пропуски,които са предмет на специалистите.
Искам да се спра на това,какво ще спечели Брезник от тази инвестиция.
Ще използвам само данни от курсовия проект.
Инвеститорът обещава 1000 лв.месечна заплата. Ако умножим необходимите работници (500) по посочената заплата за 12 месеца по 10 години ще получим фонда, който ще изплати работодателят. Същият фонд да го умножим с 1,5 /което представлява данък обществено осигуряване,здравно осигуряване и други данъци и такси/ и прибавим към всичко това така силно рекламираните 1,5 мил.лв за развитие на община Брезник ще се получи една обща сума от около 85 мил.лв., нека да са 100 мил,лв.
Каква е реализацията на продукта от този обект.
Като се умножи 15т.злато по нейната стойност и се добави стойността на среброто, общият обем на получените приходи за инвеститора се равняват на 1,6-1,8 милиарда лева. Фактически Брезник ще получи едва 6% от общата стойност. От тази сума,която получава Брезник, 75% е фонд осигуровки.
Какво представляват 1,5 мил.лв.,които ще се осигуряват от печалбата на предприятието. Всеизвестна истина е,че едни от най-рентабилните предприятия това са, които се занимават с добив на злато,сребро,брилянти и др. Рентабилността се движи от 40 до 60%. В нашия случай отчисленията за града се равняват на 2-3% от рентабилността на този обект. Практиката в Канада,САЩ,Бразилия,ЮАР, показва че този вид отчисления за населените места варира от 25-40%. Нека не се учудваме защо западни фирми ще инвестират в България и други такива страни,защото знаят че сме пълни с "хранчета".
Това е което ще получи Брезник за развитие от тази инвестиция- 2-3 %, харесва ли ви ???
Нека не забравяме,че златната карта на Брезник се отваря няколко пъти.
През 1983-84-85 година се направиха дълбочинни сондажи в същите райони. Ръководството на геолозите,извършващи тези сондажи,запозна ръководството на града в края на 1985г. с резултатите. Резултатите не се отличават от сегашните. Единствената разлика е в тяхната препоръка. Поради силна обремененост от голямото количество на сяра и тежките химически елементи е нецелесъобразно разработването на обекта.Тогава геолозите не са били по-неграмотни.Навярно са били по-отговорни и по-честни към себе си,обществото и природата.
Искам да попитам имаме ли право ние,настоящото поколение, да унищожаваме нещо,което не принадлежи само на нас,а принадлежи и на поколенията след нас.


инж.Ог,Манов