Не на връщането на цигарения дим в заведенията

Пуша от 15 годишна. По кутия, понякога и повече на ден. Чувствам се разкошно, пийвайки чаша вино или бира, приказвайки си с приятели, да запаля една цигара. Само пушач може да ме разбере. Това е моя избор и никой няма право да ме съди за него. Купувам си цигари, плащам данъци и осигуровки и въпреки всичко получавам мизерни здравни услуги. Не сме ние, с нашите ракови заболявания, виновни за калпавото здравеопазване. Поне не повече от тези, които пият, които не спортуват, които водят безразборен сексуален живот, които работят по 14-15 часа... Мога да изреждам още много. Но има неща, което всички могат да разберат, независимо дали са пушачи или не. Като това да излезеш в петък вечер и когато се прибереш да не изгаряш от желание въпреки късния час и мърморещите съседи да пуснеш веднага пералнята, за да отмиеш от дрехите, а и от себе си смрадта. Като това да виждаш всъщност събеседника си, докато разговаряш с него, а не да ти пречи гъстия димен облак. Като това да танцуваш до полуда и да се задъхаш от самия танц, а не от дима, бълван навсякъде около теб. Като това сутрин нито очите ти, нито гърлото ти да драска и боли. Като това да се заприказваш със случайни, често интересни хора пред заведението, когато помолиш за огънче или просто си седиш и "дишаш свеж въздух". Само 6 месеца след забраната аз, със закърнялото ми обоняние на дългогодишен пушач, правя намръщена физиономия, когато влезна в заведение, в което се пуши. Всички си казваме "Ех, колко е хубаво в Германия, Австрия, Англия, колко е чисто и свежо".. И продължаваме да си хвърляме фасовете през колата, докато планираме почивката си в Сърбия, защото там се пушело?!?!
И нека си го признаем честно - при минус 10 градуса навън колко цигари ще изпушите за една вечер навън, в сравнение с времето, когато се пушеше вътре?
Аз съм пушач. И съм твърдо ЗА пълната забрана.