Открито писмо до г-н Премиера по важен национален въпрос

Учител съм в с 30 години трудов стаж. Детската градина, в която работя,е в центъра на циганско гето. Персоналът е също от гетото. С години наред не съм видяла детски играчки, закупени за ДГ. Всичко сами си купуваме с лични средства или носим от децата си и внуците вкъщи, че дори и умалели дрехи.Детските книжки станаха толкова скъпи, че не можем да си позволим лукса да ги купуваме дори само като нагледно средство.Работим с мателиали от преди 20-30 години.Половината от учителките са претърпели операции от ракови заболявания.Да не говорим за психическото изхабяване,почти всички учителки са със стаж 36 г.и са на възраст 58-60 г.Да не говорим как се влиза в гетото и как се излиза вечер след 19 ч., всички сме нападани и обирани.Лично аз претърпях трайна травма след побой и обир и вече психически не издържам, вечер трябва някой да ме прибира от работа, за да превъзмогна стреса.Къде да търся работа на тази възраст? С увеличение възрастта за пенсия застаря и тази на персонала и никой не напуска, за да има вакантни места в другите ДГ.Помощният персонал нарочно говори на турски и е ад да научим децата им на български, дори се принуждаваме да им учим езика, за да разберем какво си говорят с родителите и децата, което често е в ущърб на нашата репутация като учители и унижение. Те направо се гаврят с нас и никой не е в състояние да им наложи да говорят български, веднага го коментират като расова дискриминация.Трудът на учителките в условията на тези учебни заведения е принизен до нулата, а те са просто героини в наше време.Дори инспекторите не смеят по вечерно време да влязат в гетото, какво останало млади хора да дойдат там на работа. За каква интеграция на малцинствата говорим, влезте и вижте по какви вонящи сокаци ходим на работа и какви унижения търпим, и на какво ни стават дрехите и обувките само за седмица.Досрамя ме като разбрах, че чистачка в МЕТРО получава 700 лв., а аз съм с 530 лв.На 57 г. съм и преди месец получих херния от постоянно вдигане на малките деца, след операцията не мога повече да упражнявам тази професия, защото вече трябва да си пазя живота. А кой ще ми даде хилядите левове, които дадох по доктори, докато си чакам обезщетението от НОИ?! Що за безобразие към личността на българския учител?Искате да ни пенсионирате на 63 г., С бастун и памперси ли ще ходим на работа?Срамота е!