Искам да гласувам! Срещу недопустимите изменения на Изборния кодекс

#29: -  

НЕ МНОГО, МАЛКО ЗДРАВ РАЗУМ ТРЯБВА

Цяла сутрин слушам глупости по повод промените в Изборния кодекс.
Но когато чух и Велизар Енчев да рони сълзи над демокрацията и да говори за едноличен режим у нас като в Северна Корея, ми дойде в повече.

Хайде да видим - какви големи промени се гласуваха дотук?

1. Участието в избори става задължително. Мотивите на законодателя – да се прочистят избирателните списъци от “мъртвите души”, с които години наред се твърди, че се злоупотребява, както и да се намали влиянието на контролирания и купения вот.

Контрааргумент - промените са противоконституционни, "не може правото да се превръща в задължение”.

Нарушение на конституцията? Нищо подобно!
Само който не познава Конституцията ни може да изрече такава глупост! Правото може да бъде задължение, може и да не бъде!
От всички наши права, които са описани в Конституцията ни и като задължения, избрах тези два случая:

"Чл. 36.
(1) Изучаването и ползването на българския език е право и задължение на българските граждани.
Чл. 53.
(1) Всеки има право на образование.
(2) Училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително"

Е? Може ли правото да бъде и задължение? Може!
Едно от изискванията за даване на българско гражданство на чужденци е да научат български език! Задължение им е, като искат да имат и правата на български граждани.
Правото, но и задължението на децата да ходят на училище до 16 годишна възраст лишаване от права и свободи, комунизъм и диктатура ли е? Естествено, че не е!

2. Избирателни секции ще бъдат разкривани само в българските посолства и консулства в чужбина. Мотиви на законодателя – да бъдат под контрола на българските власти, защото има много сигнали за злоупотреби, а и да се спестят средства.

Контрааргумент – българите в чужбина били лишавани от право да гласуват!
Мога да се съглася, че някои ще бъдат затруднени, но затруднението не е отнемане на ПРАВОТО да гласуват!

Според опозицията излиза, че България е ДЛЪЖНА да улеснява българите по цял свят, колкото и да струва това на българите, останали в България – най-бедната страна в ЕС.
Ами емигрантите ни са напуснали България, защото по една или друга причина не им е била удобна! Намерили са си пристан другаде, редно ли е да имат претенции да разходваме пари от нашия скромен бюджет за тяхно улеснение някъде си по света?
Ние можем да използваме тези средства, за да подобрим нещата тук.
Емигрантите затрудняват държавата ни, като не си плащат данъците и осигуровките тук. Поддържат не нашите пенсионна, здравна и социална системи, а чужди! И ние трябвало да се грижим за тези, които ни затрудняват? Всъщност това искане не противопоставя ли удобствата на българите в България с удобствата на българите по света? Извинете, но кое трябва да е на първо място?
Когато стане дума за пари, най-често се използва мантрата “емигрантите изпращат пари на роднините си, които ги харчат в България и така подкрепят икономиката й” - за което живеещите тук българи едва ли не трябвало да им бъдат благодарни.
Само че това е задължение на всеки български гражданин по закон!
Вижте какво пише в Семейния кодекс, който е в сила от 01.10.2009 г.:

Чл. 124. (5) Пълнолетните деца са длъжни да се грижат за своите възрастни или болни родители.

Тъй че, мили ни емигранти, бъдете така добри да не се поддавате на тъпите политически мантри на опозицията. Не много, съвсем малко здрав разум трябва.
Най-добре е да си дойдете в родината, тук ще ви е най-удобно да гласувате. Ако сте заминали по времето, когато имаше безработица, сега имаме недостиг на квалифицирани кадри. Елате да си направим заедно държавата по-хубава и по-богата.

А и, надявам се, разбрахте, че от България не можеш да избягаш.
Носиш я в себе си и си я обичаш, както обичаш майка си - не защото е хубава или богата, а защото си е твоя.