ДА СПАСИМ СЕЛСКОСТОПАНСКА АКАДЕМИЯ!


Гост

/ #34 Re: Re:

2015-09-28 13:44

#33: Румяна Василева - Re:  

 Вместо да се занимаваме с важните за деня проблеми на научното обслужване на земеделието ни, а именно защо нашите сортове се изместват от чужди и то далеч по скъпи, защо не можем да задоволим пазара с родно българско ноу-хау, защо се пренебрегват качествата на нашите научни продукти, а се предпочитат количествените и прехвалени чужди продукти, защо на трапезата ни липсват родните растителни и животински продукти и т.н.,  защото когато загубим това което сме имали тогава осъзнаваме, колко ценно е било то. Защо не обсъждаме мизерните си заплати, защо не обсъждаме липсата на мотивация за младите, а и за старите кадри, защо не обсъждаме обурудване и апаратура, машини и липсата на кадри за тях при тези заплати, как е при нашите колеги от съседните ни държави и така мога да изредя още толкова важни неща.  За пореден път важните теми се изместват от "важните реформи", които водят до обезличаване на институти и ОС, а не до развитие, а последиците са за тези които сме превърнати в "опитни мишки", които на инат пак оцеляват.    А именно в ССА се намира малкото останало "произведено в България", което дразни чуждите интереси прокарвани доста умело и от  наши политици и управници. Оправданието че пазара и конкуренцията са водещи в нашата "лъжлива демокрация" е  по-скоро за наивници. Водещо трябва да е човешкия фактор, с неговия интелект и опит, който да твори, да се обучава, да се образова, да произвежда, да води сносен живот, да бъде полезен и на обществото и на себе си и на семейството си. Институтите и опитните станции освен научни организации имат и социална функция, която също трябва да се отстоява. Останали сме толкова малко, че и дори да не ни реформират, по естествения път на живота сами ще се самозакрием. Трябват условия за работа, за мотивация на млади кадри, за разкриване на работни места, а не на реформи, които нищо не решават и създават проблеми. Ще получим ли заплатите на унивирситетските преподаватели като минат институтите към тях? Едва ли.  Такава е истината, а човек струва толкова, колкото истини може да признае.