Училището - щастливи деца, здрави учители и доволни родители!

Имаме нужда от учители-лидери, които не просто си изпяват учебния материал, а учат учениците и студентите си да развиват аналитично и критично мислене. От образование, което подготвя уверени и амбицирани млади хора. Образование, в което ролята на ученика не е пасивна или маловажна, а напротив – нужна ни е нова образователна система, която поставя в центъра учениците, техните потребности и интереси.

В същото време много е важно учебният материал да е актуален, да подготвя учениците, ако не за бъдещето, то поне - за настоящето. Да има практическа насоченост, така че децата да престанат да наизустяват отговори на въпроси, каквато е практиката сега.

Целта на образованието трябва да бъде да мотивира младите хора да повярват в себе си, в способностите си, да мечтаят смело, да участват конструктивно в дискусии, да работят в екип, да се адаптират към постоянно променящата се среда, да са креативни (съзидателни), комуникативни (общителни), да умеят да прилагат в практиката огромното количество информация, която ни залива ежедневно, да могат да заявят своето място във все още слабото ни гражданско общество. Децата трябва да се научат сами да формулират проблемите, да търсят възможните решения, да пробват, да се провалят и да пробват отново и отново - докато успеят.

Колкото по-различна искаме да бъде България след 15-20 години, толкова по-различно трябва да бъде и образованието. Но не - тогава, а - сега. И този отговор предполага различие във всички ключови аспекти - цели, методология, управление, организация, учебно съдържание (вкл. - брой учебни часове и програми), квалификация (отново като съдържание и начин на предоставяне), участие на ключовите заинтересовани страни, финансиране, оценяване.