ЗА ИЗЛИЗАНЕ ОТ ВАЛУТНИЯТ БОРД И ПРЕМАХВАНЕ НА БАНКИРАНЕТО С ЧАСТИЧНИ РЕЗЕРВИ

Тази стабилността на валутния борд не означава и автоматична стабилност на банковата ни система,

тъй като всеки издаден от банките кредит е създал депозит на същата стойност в банковата система. Общата стойност на тези депозити надвишава десетки пъти “истинските" левове, които бордът е издал според наличния си евров резерв. Затова банките поддържат резерв от “истински" левове в случай на поискване за теглене на депозити, който резерв обаче не покрива всички депозити от “неистински" левове - няма банка, която да оперира със 100% резерви.

Процесът на изтеглянето на левове от банковите сметки фактически превръща “неистинските" левове в "истински". Ето защо, когато някой клиент поиска да изтегли левове от банковата си сметка в кеш, банката се нуждае от “истински" левове, чието количество, ако надвишава поддържаните от нея резерви от “истински" левове, може да получи единствено от борда, предоставяйки му евро. БНБ също не може да предостави тези “истински" левове, тъй като сега тя не е централна банка в истинския смисъл на думата и не може да създава националната валута без нужното количество евро, т.е. не може да функционира като заемодател от последна инстанция. Такъв заемодател, поради фиксирането на лева за еврото, може да бъде единствено Европейската централна банка – издателят на еврото, което не е вързано за злато или някаква друга валута. Ясно е, че ако болшинството от депозиторите пожелаят да изтеглят левовете от сметките си, това би било невъзможно без банките да могат да се снабдят с нужното финансиране в евро. То може да дойде единствено от заеми отвън. Затова банките се нуждаят от доверието на клиентите си и от недопускане на паника и масово теглене.