За продължаване на трудовия договор на чл. кор. Емил Хорозов

Една от най-пагубните "реформени" стъпки, които се предприеха у нас през 90-те години в научната сфера, беше изборите на ръководства на институтите и ВУЗ да се извъшват "демократично". Иначе казано, изборът на директор и ректор, т.е. на "баш майстора", зависи не главно от научните, мениджърските и моралните му качества, а предимно от небезкористната и недотам професионална преценка на "чираците" и "калфите", които са мнозинство. Така се утвърди и днес навсякъде доминира ПОСРЕДСТВЕНОСТТА. В резултат институтите и ВУЗ-овете, по скромната ми преценка, не надхвърлят равнището на занаятчийски организации. Продукцията им вместо само по КАЧЕСТВО (защото науката е добиване единствено на ново качество), се оценява предимно количествено. Като прибавим ролята и на неограничената мандатност на Председателя на БАН, а сега и на ректорите, чието порочно начало сложи безскупулния г-н Ив. Юхновски, се получава, от една страна, придобиване на феодална власт, а от друга, почти пълна безконтролност и безотговорност за решенията на едноличните и "колективните" ръководства. Днес всички сме се уверили от горчив опит, че решенията им най-често са функция предимно на интересите на несменяемите шефове. В тази загниваща среда кадърните учени не просто не могат да виреят и да работят пълноценно. Ако не са хора на шефовете, те трудно се домогват до участие в проекти, които според печалната ни масова традиция са обикновено "официално", a priori "приватизирани" от властващите. А ако са в по-напреднала възраст, са и първи прокуждани.
Жалко за решението на Академичния съвет на СУ относно такъв учен и морална личност като проф. Хорозов. То обаче си е логично според типично нашенската "научна" традиция.