Петиция към Президента на Република България Росен Плевнелиев

Българските евреи са спасени от Учителя Петър Дънов
Още в началото на 1942 г., председателят на Софийската еврейска община – равин Даниел Цион, отива при Учителя Дънов да обсъди надвисващата над евреите заплаха от Третия Райх. Двамата разговарят няколко часа, след които равинът получава обещание от Учителя, че нито един евреин от България няма да бъде депортиран. След това Даниел Цион сяда и записва този разговор под заглавие „Откровение от Бога.“ Напечатва го на пишеща машина в над 200 екземпляра и го предоставя на всички български манастири, както и лично на цар Борис.
По-късно, в началото на март 1943г. Българският парламент, въпреки протестите на 42-ма депутати, водени от председателя на НС Димитър Пешев, гласува указа за депортирането на първите 20.000 евреи в „Треблинка”. Датата на арестите и заминаването е определена за нощта срещу 10 март 1943г. Под указа е и подписа на цар Борис. Евреите, по заповед на вътрешният министър Петър Габровски, един от най-яростните привърженици на депортирането, е определено да бъдат придружавани от д-р Методи Константинов, човек добре познаващ условията в Полша и завършил международни отношения там.
Д-р Методи Константинов обаче е и един от най-близките ученици на Петър Дънов. Получавайки заповедта от министър Габровски на 6 март, той веднага се отправя към кв. „Изгрев” и съобщава на Петър Дънов за намерението на правителството да депортира евреите. Когато прочита заповедта Учителят безкомпромисно заявява: „Не разрешавам пред лицето на Бога да се извърши това престъпление!“
След това нарежда да бъде извикан Любомил Лулчев, съветник на цар Борис и негов ученик. Наредено му е да намери царя и да му съобщи, че ако той допусне само един евреин от България да бъде депортиран в Полша, от него, семейството му и царското съсловие нищо няма да остане. Оказва се обаче, че царят който е гузен от взетото решение се е скрил и никой не знае къде е. След три дена безрезултатно издирване, вече на 9 март, Лулчев се връща при Учителя и съобщава, че царят се е скрил. Тогава Учителя влиза в приемната си стая, затваря вратата след себе си и след малко, когато излиза му казва само една дума: „Кричим.“ Любомир Лулчев веднага тръгва за резиденцията и открива царя да се разхожда в двора на земеделското училище.
Още при първия поглед Борис го пита, „Кой ти каза, че съм тук” Лулчев му отговаря: „Учителят ми каза. Той ме изпрати да те предупредя, че ако ти допуснеш, само един евреин да бъде депортиран от България, от тебе, семейството ти и царското съсловие нищо няма да остане.“
Реакцията на царя, който много добре е знаел, кой е Учителят е мигновена. Двамата с Лулчев веднага тръгват за София и малко по-късно на 9 март в кабинета на вътрешния министър Петър Габровски, царят скъсва собствения си указ за депортацията на българските евреи. Лулчев се навежда взема от пода листче от скъсания документ и го занася на Методи Константинов, с когото по-късно го показват и на Петър Дънов. Така Учителят Петър Дънов изпълнява обещанието си към еврейския равин Даниел Цион и евреите. По-голямата част от българските евреи знаят кой е истинския им спасител, но истината продължава да се крие по политически и религиозни причини.
След фашисткия преврат на 9 септември 1944 г., спасителите на евреите са подложени на преследване. Лиляна Паница е малтретирана в милицията и скоро след като е освободена умира. Димитър Пешев е осъден от фашисткия Народен съд на 15 години затвор за антисемитизъм. Партията Отечествен фронт е замислена като фашистка партия, но поради съпротивата на земеделците на Никола Петков, планът на болшевиките за ОФ се проваля. Фашисткият режим продължава 3 години, до подписване на мирен договор между България и държавите от Съглашението. Тогава комунистическите агенти на Сталин – Георги Димитров и Васил Коларов се връщат в България и след конгреса на БКП през 1947 г. започва национализация и преход към комунизъм.