Подкрепа на откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор

Знам, че е трудно да отговоря на Убеден, струва ми се, че той е по-скоро Предубеден. Виждаме нарича Едвин Сугарев психопат, докато е на гости в неговия сайт.Сега по същество. Темата е дълга и обширна, една тема за обемна монография или защо не-дисертация. С цел да не ставам отегчителен ще се опитам да се вместя в няколко изречения, които при внимателен прочит дават първоначална представа за това, какъв капан е заложен в констуцията от 1991г. Онази хитра посткомунистческа клопка създадена специално с цел да гарантира безнаказаност на онези номенклатурчици, които трябваше да имитират либерална България, за да могати до днес да я грабят. За Предубеден подчертавам думата имитират. В България след 1991 не е имало нито за секунда модерна демокрация. Последната не е възможна без правова държава. И сега по темата както обещах. Чрез всеки НПК законодателя в либерална държава от западен (според Хънтингтън) тип регулира три държавни функцкции. Функция по разследване на извършено пресъпление, функция по обвинение на уличения извършител на престъплението пред съда, и функция по ръководство и решаване на делото. Понеже прокуратурата бидейки господар на предварителното производство извършва първата функция опосредено, а втората функция пряко, за да можем да твърдим, че тя трябва по необходимост да се позиционира при съдебнта власт се пита, дали тези функции са част от правораздавателната функция на държавата като цяло в една система на разделение на властите. Централен елемент на това в какво се проявява правосъдието в рамките на един наказателен процес, независимо как ще го наречем, остава винаги въпроса, може ли даден наказателно-правен казус да бъде решен от въпросния орган-прокуратурата,  окончателно с влязла сила присъда. Ясно се вижда, че единствения орган който решава наказателни дела окончателно, според практиките на всички правови държави без изключение е съда. Следователно прокуратурата, макар и да играе важна роля в наказателния процес не правораздава. В този смисъл нейното позициониране от конституцията от 1991, забележете по италиански модел в съдебната власт на българската държава противоречи на принципите на класическата теория за разделение на властите. Спазването на тези принципи е единствената гаранция за функционирането на дадено общество като модерна демокрация.