"Хемус" - Автомагистрала, а не скоростен път

Въпроса с изграждането на автомагистралния пръстен София - Варна - Бургас - София е принципен. Още в началото на 70-те години на миналия век се стигна до идеята и необходимостта от изграждане на автомагистрали в България. Това са пътища с параметри (брой и ширина на платната и лентите, максимални надлъжни наклони, минимални радиуси на хоризонтални и вертикални криви и още много други), които дават възможност за движение по тях със значително по-висока скорост от останалите категории пътища.
Определянето на магистралния пръстен София - Варна - Бургас - София като опорен за бъдещото развитие на пътната мрежа в страната почива на здрава логика, която не е изгубила актуалността си и в днешни дни и за много години напред. На базата на трите магистрали съставляващи този пръстен - Хемус, Тракия и Черно море, се развиват магистрали свързващи страната със съседните държави. Това са изграждащите се магистрали Марица и Струма, а в перспектива магистрални отклонения от София към Калотина и Видин, от Перник към Кюстендил и Македония и други.
Идеята беше в началото да се изградят най-трудните участъци от магистралния пръстен, а именно магистрала Тракия от София до Пазарджик и магистрала Хемус от София до Ботевград. Този замисъл се реализира, макар и с известно забавяне, но изграждането на следващите много по-леки участъци от магистралния пръстен бяха забавени извънредно много. Така се стигна до днешното положение все още да не е започнало изграждането на почти половината от магистралния пръстен, а в същото време отварянето на България към съседните страни налага ускорено изграждането на магистрални връзки със съседните страни. В тази връзка е правилно ускоряването на работата по магистралите Марица и Струма, а според мен е крайно време да се изгради в пълен магистрален габарит и пътя София - Калотина.
И сега да си дойдем на думата. Оставащият неизграден участък от магистрала Хемус (същото важи и за магистрала Черно море)- автомагистрала или скоростен път? Англичанина е казал на времето нямам достатъчно пари за да си купя евтини обувки. Нашата работа подобна, 40 години след започване изграждането на автомагистрала Хемус, някои доморасли специалисти (политици) дойдоха до извода, че ще направят съществени икономии и ще ускорят строителството на автомагистрала Хемус като я редуцират до скоростен път.
Чета някъде, че тази промяна ще доведе до икономия на 25 - 30 % от стойността на магистралата. Такава икономия може да се постигне евентуално в планински терен където има сложни съоръжения, но тези участъци на Хемус за добро или зло са изградени. Защо споменавам и "зло", защото пак някои от "домораслите" намалиха габарита на тунела при Правец и следващите два виадукта до този на скоростен път. Там може нагледно да се види разликата между автомагистрала и скоростен път. Друг вариант за по-съществено поевтиняване при преминаване от автомагистрала към скоростен път и при равнинен терен, е да се нарушат магистралните стандарти за максимални надлъжни наклони, радиуси на хоризонтални и вертикални криви. При това положение веднага пада проектната скорост на пътя, което едва ли е желано от някого. В крайна сметка ако горните параметри останат същите както при автомагистрала, поевтиняването при скоростен път спрямо автомагистрала при равнинен терен не може да бъде повече от 15 %. Давам си сметка, че за много хора последното твърдение може да изглежда голословно. Преди да си го помислят нека да си зададат въпроса дали сами биха могли да оценят различните варианти. Ако могат мисля, че ще се доближат до моята преценка.
Относно възможността за разширяване на вече изграден скоростен път до габарит на автомагистрала. Който смята, че това може да стане в по-добри времена като се вложат примерно 30 % от стойността на нова магистрала просто няма представа за какво става дума. Скоростният път не е обикновено шосе. Ако се спазват стандартите за автомагистрала при скоростния път има много съоръжения (мостове, виадукти, кръстовища на две нива, пресичания на две нива, високи насипи, дълбоки изкопи, облицовани канавки, "италиански улеи", огради и куп други), които най-често трябва да се разрушат и да се изградят наново или в най-добрия случай изискват много сложно и скъпо преустройство.
Има още един вариант за етапно изграждане на автомагистрала, който е по-добър от изграждането на скоростен път. В Сърбия, а сега виждам и в Македония са любители на етапното изграждане на автомагистралите - първо изграждат едното платно на магистралата а след години второто. Това е по-добър вариант от изграждането на скоростен път, тъй като при този вариант всички земни работи (изкопи и насипи) се изпълняват в пълен обем като за автомагистрала, а скъпите съоръжения (мостове, виадукти, тунели и други), които по принцип при автомагистралите се изграждат отделно за всяко платно се изпълняват на етапи.
Такъв вариант на етапно изграждане на автомагистрала е възможен и по-добър от варианта скоростен път, но в никакъв случай не го препоръчвам като добър. Етапното изграждане на автомагистрала е също значително по-скъпо от едновременното изпълнение на двете платна. Тук също важи правилото на англичанина, който няма пари за евтини обувки. В Сърбия вече се белосват с второто платно на магистралата Белград - Суботица (как се прави втори мост на р. Дунав за второто платно на магистралата).
В заключение искам да препоръчам на вземащите решения по важни инфраструктурни проекти, ако не се чувстват подготвени за вземане на тези решения по-добре нищо да не решават, тъй като грешните решения в тази област се плащат десетилетия и от следващи поколения. Разбира се най-добре е да имаме сега правилното решение за автомагистрала Хемус. А то не е толкова сложно - незабавно възлагане работното проектиране на цялото оставащо трасе на автомагистралата от Ябланица до Шумен. След 2-3 години с готови работни проекти поетапно възлагане на строителството, така че след още 5-6 години да се поздравим със завършването на най-дългата и най-сложна автомагистрала у нас.