Столична община да не разрешава изграждането в София на паметник на граф Игнатиев
Столична община да не разрешава изграждането в София на паметник на граф Игнатиев
До кмета на град София г-жа Йорданка Фандъкова
До председателя на Столичния общински съвет г-н Елен Герджиков
Уважаема г-жо кмет,
Уважаеми г-н председател,
На 4 февруари т.г. по Канал3 Светлана Шаренкова, член на Националния съвет на БСП, председател на Форум България-Русия (от 2002 г.), заместник-председател на Федерацията за приятелство с народите на Русия и ОНД, издател на „Русия днес / Россия сегодня“, обяви, че заедно с Инициативен комитет са подали документи до Столична община да им бъде отреден терен в столицата, където да бъде издигнат паметник на граф Игнатиев, като са посочили и градинката около църква "Свети Седмочисленици" като едно от желаните пространства. Инициативата е по повод 140-годишнината от Руско-турската война. Мотивите на Шаренкова са, че Игнатиев е „голям приятел на България, който се е борил за националния ни идеал – Санстефанска България“. Ние граждани на България, протестираме най-категорично срещу тази идея и я приемаме като възможно най-тежката провокация, която българите могат да си причинят 140 години след Освобождението си. Най-централните улици и булеварди са посветени на чужди царе, генерали и дипломати, на най-централните места в столицата се издигат паметници на руската и съветска имперска памет. Нашите най-светли исторически личности и национални герои - като се започне от българските царе, които са поставили темелите на българската държавност, премине през исполините на българското Възраждане и стигне до съвременните примери на героизъм, които раждат самочувствието и реперите на българската нация и държавност - са изместени от почитта към чужда историческа памет. Няма друга държавата, няма друга столица, в която да има подобни примери на подчиненост на националната история и памет на чужди държави.Вместо да възстановим балансите в историческата ни памет, ставаме свидетели на поредните примери на чуждопоклонничество и откровено предателство, при това към "герои", които са доказали своето презрение с действия срещу българската нация, държавност и църква.
Повече от столетие образът на граф Игнатиев бе обвит в руски имперски митове като му се придаваше неоснователен принос за Освобождението ни. Последните исторически проучвания и документи недвусмислено сочат, че графът е една от най-злокобните фигури в новата българска история. Именно благодарение на руския консул в Цариград граф Игнатиев и неговата настоятелност османските власти изпращат на заточение българските владици. Той е и главният организатор за обявяването на схизмата против Българската църква от Руската и Вселенската патриаршии. През последната година станаха факт и нови документи, които недвусмислено разкриват дипломата като един от главните виновници за обесването на Васил Левски.В Османската империя граф Игнатиев се радва на огромно влияние. Неслучайно там той е наричан „вицеимператор”, с който често се съобразява и самият султан. Отстраняването на великия везир Махмуд Недим паша, освободил от заточение българските владици, е само поредното доказателство за огромно влияние на графа. По негово настояване султанът се разделя дори с везира си. По тази причина османските власти приемат и неговите препоръки за състава на комисията, която трябва да води следствието и да издаде присъдата срещу Левски, без да се съобразява със законите и без да му бъде дадена възможност за защита в османски съд. Българските представители, осъдили Апостола, са били изцяло зависими от графа и директно са изпълнявали заръките му. Целта е ясна – обезглавяване на българското революционно движение и опит то да бъде подчинено на имперските цели на Русия. Още повече, че освен вижданията му за извоюване на национална независимост със собствени сили и средства, освен възгледите му против руския царизъм, Васил Левски изповядва и идеите за „чиста и свята република”, която граф Игнатиев не може да понесе.
Изключително важен документ за антибългарската роля на граф Игнатиев е докладът му до княз Горчаков, собственоръчно подписан от него. Оригиналът беше открит преди година в архива на Патриарх Кирил, съхраняван в ЦДА. В него Игнатиев докладва самодоволно на княз Горчаков (държавен канцлер и министър на външните работи на Руската империя), че относно „процеса”(срещу Апостола) османските власти са „последвали нашите съвети”, а „Софийското съзаклятие е получило задоволително решение“.
Манипулативна и неоснователна е тезата на Светлана Шаренкова, че Игнатиев се е борил за Санстефанска България, която не е националното ни въжделение. Санстефанска България е просто проекция на руската окупация на българските земи и превръщането ни в Задунайска губерния. В самия Санстефански договор, който руснаците 140 години отказват да разсекретят, никъде не се говори за създаване на независима българска държава.Изтъкнатите исторически факти са достатъчно основание България да преоцени ролята и заслугите на граф Игнатиев към нашата Свобода. В столицата на европейска България няма място за паметник на човека, потискал националното ни осъзнаване и дирижирал процеса срещу Васил Левски. Самата идея за издигането на подобен монумент е гавра с делото и заветите на Апостола, и ще се превърне символично в поредното му обесване и предателство към България.
Настояваме кметът на град София Йорданка Фандъкова и председателят на Столичния общински съвет Елен Герджиков обективно да преценят изложените доводи и да не разрешат под никаква форма издигането на паметник на граф Игнатиев. Тази срамна идея ще противопостави още повече и без това разделеното ни общество и ще засили недоверието към институциите.
Подкрепете Петицията – това е граждански дълг!
21.02.2018 г.София
За информация: Ирина Драганова тел: 0884111242
Ирина Драганова тел: 0884111242 Свържете се с автора на петицията
Съобщение от администратора на този уебсайтЗатворихме тази петиция и премахнахме личната информация на подписалите.Общият регламент за защита на данните (GDPR) на Европейския съюз изисква законна причина за съхраняване на лична информация и информацията да се съхранява възможно най-кратко. |