За да има наука в България!
ДО
българската общественост
г-н Росен Плевнелиев
президент на Република България
г-н Бойко Борисов
министър-председател на Република България
г-н Сергей Игнатов
министър на образованието, младежта и науката на Република България
г-жа Цецка Цачева
председател на Народното Събрание на Република България
ОТВОРЕНО ПИСМО
Като млади български учени, работещи в международно признати чуждестранни университети, ние сме съпричастни с незавидната участ на нашите колеги в България. С настоящото писмо изразяваме солидарността си с тях и насочваме общественото внимание към крещящите проблеми в управлението на българската наука. Надяваме се, че нашата позиция ще се възприеме като безпристрастен поглед отстрани, тъй като не е изкривена от интриги и междуличностни интереси.
През последните години министър Дянков афишира тезата, че намаляването на средствата за наука ще доведе до положителни реформи в системата [1]. Поредните скандали във фонд "Научни изследвания" (ФНИ) окончателно опровергават това. Когато елементарният санитарен минимум за провеждане на сериозни научни изследвания не е налице, специалистите масово напускат страната. В България все пак са останали способни, но отчаяни колеги. За жалост некадърници, скрити зад гръмки титли, присвояват голяма част от и без друго крайно недостатъчните средства, отделени за изследователска дейност.
С това писмо отправяме предупреждение към управляващите, че следим техните действия. За разлика от други пера на финансиране, науката е по своята същност прозрачна - постиженията на всеки учен са документирани в научната литература и са видни за всички. Ето защо е очебийно, че министър Игнатов и властимащите като цяло безотчетно назначават неквалифицирани лица на изключително отговорни длъжности. Единственото обяснение е, че имат лични мотиви за това.
Примерът, който ще дадем, е председателят на Изпълнителния съвет на ФНИ, "професор" Рангел Гюров (получил титлата си в Ангола и станал наскоро "голям доктор" по, забележете, геология в Университета по библиотекознание и информационни технологии [2]). Според наскоро публикувани журналистически разследвания [3], назначеният от министър Игнатов г-н Гюров е използвал властовата си позиция във ФНИ, за да раздаде стотици хиляди левове на свои приближени и милиони на проекти със съмнителна научна стойност [4].
Ние проверихме какво показват международните научни бази-данни за лицето Гюров. Резултатът: нула публикации в реномирани международни професионални научни списания (и разбира се нула цитати) [5]. Отчитайки факта, че преди време мнозина по-възрастни колеги не са имали възможност да публикуват в достъпни за западния свят издания, ние проучихме и личния списък с публикации на г-н Гюров [6]. Там "професорът" включва статии в ненаучни издания, като бутиковото списание "24 карата", а в наглед по-сериозните си резултати същият използва очевидно грешна физика на гимназиално ниво [7], като "доказва", че тектонните плочи и земното ядро не съществуват, a вместо това центърът на Земята е кух (!) [8]. Това е в директно противоречие с десетилетия на усилени геологически изследвания от страна на десетки хиляди учени и с мнението на всички утвърдени съвременни геолози. Но ние не сме първите, които коментират псевдонаучните трудове на г-н Гюров. В България печалният феномен "Гюров" е добре известен от години [9].
Тук не можем да не попитаме: Как така човек като Гюров става "професор" и "голям доктор", при условие че познаваме гимназисти в България, които имат по-солидни научни постижения от него? Защо лъжеучени [9], които не допринасят с нищо за българската и за световната наука, получават пари от държавния бюджет и определят съдбите на способните учени? А последните биват гонени от родината и охотно приемани в чужбина. Какво се предполага, че мотивира един български учен да се развива в единствената европейска държава, която отказва да оцени и заплати неговите научни резултати?
Повечето от нас биха желали да се завърнат и да се развиват в България. Но ситуацията в страната ни и липсата на адекватни условия за извършване на научна дейност обричат подобно начинание. Проблемът не е само в крайно недостатъчните пари, заделяни за наука, които са несравнимо по-малко (като процент от БВП) от заделяните в другите европейски държави [10]. Проблемът е и в това, че и малкото средства се прахосват и присвояват по безочлив начин, а скандали като горния остават безнаказани, било то поради безхаберието на властта, било (както по всичко личи) поради напълно съзнателното ѝ съучастие в злоупотреби с пари и влияние [3,11]. Проблемите в българската наука са системни, а не просто личностни. Вече се наслушахме на извинения и се нагледахме на позьорски рокади във властта. Те не са достатъчни.
Според нас основните решения са три: (1) Средствата, отредени за научни изследвания, трябва да се разпределят по прозрачни и широкоизвестни официални правила, базиращи се на ясни принципи. Нужен е и устойчив механизъм за техния контрол. (2) Безобразната кадрова политика във ФНИ и в останалите институции трябва да се прекрати. Отговорни постове трябва да се заемат единствено от учени с доказан и безспорен авторитет. (3) Важно е специалистите да не бъдат гонени от България чрез непрекъснатото свиване на бюджета за наука. Считаме за абсурден аргумента, че пари за изследователска дейност няма [12], при условие че кабинетът заделя достатъчно средства за силовите министерства, за да бъдем третата най-военизирана страна в Европейския съюз [13].
Десетилетия наред науката е била пренебрегвана от управляващите в България. Затова е време за силен и непрекъснат обществен натиск върху властта в министерствата, академиите, институтите и университетите. Крайно време е да изхвърлим "гнилите домати" от българската наука!
С уважение,
д-р Светлин Тасев, университет "Принстън", САЩ
Георги К. Маринов, Калифорнийски технологичен институт, САЩ
Лъчезар Николов, университет "Харвард", САЩ
Филип Шушков, университет "Йейл", САЩ
д-р Росен Джагалов, Пенсилвански университет, САЩ
Мирослав Иванов, Институт по молекулярна патология, Австрия
Антония Савчева, Бостънски университет и университет "Харвард", САЩ
Николай Качаров, университет на Хайделберг, Германия
д-р Ивелина Момчева, университет "Йейл", САЩ
д-р Калоян Пенев, университет "Принстън", САЩ
д-р Камен Козарев, университет "Харвард", САЩ
Николай Николаев, Бостънски университет, САЩ
д-р Илия Русев, Хавайски университет, САЩ
Константин Томанов, университет на Виена, Австрия
Албена Драйчева, Институт "Макс Планк" по биофизикохимия, Германия
д-р Кристина Узунова, Институт по молекулярна патология, Австрия
д-р Веселин Филев, Дъблински институт за фундаментални изследвания, Ирландия
Мирослав Шалтев, университет на Хановер, Германия
д-р Пламен Стаменов, Тринити колидж, Дъблински университет, Ирландия
д-р Николай Бобев, Щатски университет на Ню Йорк, САЩ
д-р Мария Стаменова, Тринити колидж, Дъблински университет, Ирландия
Анна Несторова, Университет Цюрих, Швейцария
д-р Мирослав Николов, Институт "Макс Планк" по биофизикохимия, Германия
[1] Примери много. Ето един: "Дянков: Повече пари за БАН няма, нека сама си помогне" http://frognews.bg/news_40019/Diankov_Poveche_pari_za_BAN_niama_neka_sama_si_pomogne/
[2] Рецензията на дисертацията на г-н Гюров: http://www.scribd.com/doc/114377907
[3] Стоянова В. "Лъвският пай от парите за наука отиде в обръчи от странни фирми." в-к "Сега", Брой 4552(272) 23 ноември 2012. http://www.segabg.com/article.php?id=625034#.UK6OGQGwCZE Както и: Събев Д. "Калинки, венетки, рангели." http://www.webcafe.bg/id_1848105315_Kalinki_venetki_rangeli__
[4] Проектни предложения, класирани за финансиране от Фонд "Научни изследвания" http://www.bulfund.com/wp-content/uploads/2012/11/REZULTATI-OT-KONKURSNA-SESIA-2012g2.doc
[5] Данни от базата-данни Web of Knowledge, както и Google Scholar.
[6] Списък с публикации и проекти на Рангел Гюров. /2001-2007/: http://www.nbu.bg/PUBLIC/IMAGES/File/departments/earth%20and%20environment%20sciences/publications/1.pdf Документът може да бъде намерен архивиран на следния адрес: http://web.archive.org/web/20101229112929/http://nbu.bg/PUBLIC/IMAGES/File/departments/earth%20and%20environment%20sciences/publications/1.pdf
[7] Berberova R, Gjurov R. Влияние на Луната върху появата на земетресения. Proceedings SENSE 2008 (Fourth Scientific Conference with International Participation. Space, Ecology Nanotechnolgoy, Safety 4-7 June 2008, Sea resort Golden Sands, Bulgaria). http://nbu.bg/PUBLIC/IMAGES/File/departamenti/nauki%20za%20zemiata%20i%20okolnata%20sreda/IKI_BAN_2008_site_dep.pdf Документът може да бъде намерен архивиран на следния адрес: http://web.archive.org/web/20101229110713/http://nbu.bg/PUBLIC/IMAGES/File/departamenti/nauki%20za%20zemiata%20i%20okolnata%20sreda/IKI_BAN_2008_site_dep.pdf
[8] Gyurov RS, Rangelov BK. Corkscrew Theory of the Earth’s Structure. http://nbu.bg/PUBLIC/IMAGES/File/departments/earth%20and%20environment%20sciences/publications/3.pdf Документът може да бъде намерен архивиран на следния адрес: http://web.archive.org/web/20101229112536/http://nbu.bg/PUBLIC/IMAGES/File/departments/earth%20and%20environment%20sciences/publications/3.pdf
[9] Панчев С. Един научен поглед върху "ПРЕДСКАЗАНИЯТА" на някои псевдоучени за апокалиптични промени на климата. Новости. Месечен Информационен Бюлетин за Наука и Технологи. Българска Академия на Науките. Брой 11(27), година III. Ноември 2005. http://www.bas.bg/fce/001/0145/files/novosti200511bg.pdf
[10] UNESCO Science Report 2010. http://unesdoc.unesco.org/images/0018/001899/189958E.pdf
[11] Резюме на доклада върху реализацията на конкурсните сесии на фонд "Научни изследвания" през 2008г. и 2009г. http://www.fmi.uni-sofia.bg/lecturers/de/horozov/doklad-short.doc/view Както и: Горанова И. "Фирма за продажба на кашкавал и чорапи взе 500 хил. лв. от фонд "Наука"". Klassa.bg 29 октомври 2012. http://bit.ly/V0FjOK
[12] "Симеон Дянков: Пари за БАН няма", в-к 24 часа, 2 ноември 2012. http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1615889
[13] Global Militarization Index 2011. http://www.bicc.de/old-site/index.php?page=ranking-table
Светлин Тасев Свържете се с автора на петицията
Съобщение от администратора на този уебсайтЗатворихме тази петиция и премахнахме личната информация на подписалите.Общият регламент за защита на данните (GDPR) на Европейския съюз изисква законна причина за съхраняване на лична информация и информацията да се съхранява възможно най-кратко. |