Подписка за паметно място на Делчев в село Баница

http://img84.imageshack.us/img84/6230/5ecc570795.jpgПодписка за възстановяване църквата „Свети Димитър“ в село Баница, Серско, и поставяне на паметна плоча на Гоце Делчев, започнаха група благоевградчани.

Плочата на църквата трябва да напомня, че там от 1906 до 1917 година са почивали тленните останки на Апостола на свободата за българите от Македония.

Един от организаторите е Станимир Радулов, председател на ВМРО - Дружество „Вардар“, Благоевград.

Инициативният комитет ще изпрати официално писмо до патриарх Максим и министър-председателя Бойко Борисов, в което ще ги информира както за идеята си, така и за започването на подписка. Начало на подписката ще бъде дадено на 17 юни (неделя).

Ако постигнем целта си, ще покажем пред целия свят, че взаимното зачитане и уважение на историческите факти и героите от миналото е правилната посока към единение на Балканските народи в наши дни, коментира идеята Радулов.

Инициаторите на начинанието искат на 4 май 2013 година, по случай 110 години от гибелта на Гоце Делчев в село Баница, да се състои възпоменателен българо-гръцки събор в памет на загиналите в сражението от 4 май 1903 година.

Роден e в Кукуш през 1872 година в семейството на Никола и Султана Делчеви, като неговите братя Милан, Димитър и Христо Делчеви също са революционери от ВМОРО. Завършва българско униатско начално училище, а след това българска екзархийска прогимназия в родния си град, след което продължава образованието си в Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“, където създава таен революционен кръжок заедно с Даме Груев, Гьорче Петров и Борис Сарафов.

Революционна дейност

В Щип Гоце Делчев се среща повторно с Дамян Груев, един от основателите на БМОРК, и е привлечен в организацията, на която по-късно става фактически ръководител. През това време организира пограничните пунктове на организацията в Кочериново, Рила, Кюстендил, Дупница и др. и на нелегалните канали към вътрешността на Македония. През лятото на 1896 участва в работата на Солунския конгрес на ВМОРО и заедно с Гьорче Петров изработва програмата и устава на Българските Македоно-Одрински революционни комитети, който предвижда изграждането ѝ на демократични основи.

От есента на 1896 той става учител в Банско, където работи два месеца и успява да изгради широка организационна мрежа от комитети в пограничните райони на Разложко и Горноджумайско като достига и до Неврокопско.^[1] След това става задграничен представител на организацията в София. Като такъв участва в заседанията на Върховния македоно-одрински комитет. Същевременно като главен четнически инспектор и с помощта на български офицери създава четническия институт на ВМОРО в Княжество България, който започва да изпраща подготвени четници и войводи във вътрешността на Македония и изиграва основна роля в масовизирането на движението. Полага големи усилия и за снабдяването на организацията с оръжие и пари.

Като главен ревизор на четите Гоце Делчев предприема няколко обиколки из Македония, Одринска Тракия и Родопите. Тези региони са разделени на революционни окръзи. В 1897 година обикаля Мелнишко и посвещава учителите Георги Поцков, Павел Георгиев, учитерл в Кашина, Никола Найденов от Ковачево, братя Темелкови от Орман. Основава революционен комитет в Мелник и назначава за негов ръководител Илия Даскалов.^[1]

През зимата на 1900 година той пребивава известно време в Бургас. Там основава в двора на Минковия хан фабрика за бомби, чийто динамит е използван и при Солунските атентати и там предлага Михаил Герджиков да оглави въстанието в Одринския революционен окръг. През месец март, Делчев придружен от Лазар Маджаров се отправя на обиколка в Одринска Тракия, завръща се в Бургас в средата на април.^[2]

През 1902 година заедно с Гьорче Петров участва в изработването нова програма и устав на организацията. Тя вече си поставя за цел привличането и сплотяването „на всички недоволни елементи в Македония и Одринско, без разлика на народност“ и за извоюване на пълна политическа автономия. По това време името на организацията е Тайна македоно-одринска революционна организация. Въпреки постигнатите успехи в организационното ѝ изграждане Г. Делчев все още не е убеден, че тя е готова да пристъпи към въоръжено въстание, поради което се противопоставя на взетото в негово отсъствие решение от Солунския конгрес от 1903, за вдигане на въстание през пролетта на същата година. Заедно с Даме Груев и други революционни дейци успяват да отложат обявяването на въстанието за лятото на 1903 година, както договарят и промяна на предвидената тактика. Така планът за повсеместно и масово въстание се трансформира в партизанска война, т. е. да се обяви главно в планинските и полупланинските райони и в него да вземат участие предимно сформираните за тази цел въоръжени чети.

Убийството на Гоце Делчев

През март 1903 година четата на Гоце Делчев взривява моста на река Ангиста — на железопътната линия Солун — Одрин. В началото на май същата година, на път за среща с водителите на Серски революционен окръг четата му попадна в обкръжение в село Баница, Серско. Потерята, командвана от майор Хюсеин Тефиков, който е съвипускник на Гоце Делчев, през нощта на 3 срещу 4 май блокира селото по сигнал, че там нощуват комити. Гоце Делчев решава да изведе четниците от селото, но опитът пропада. След еднодневно сражение с превъзхождащата ги потеря Гоце Делчев пада убит. Гибелта му се възприема от съвременниците и от историците като една от най-тежките загуби за ВМОРО.

ПОКЛОН ПРЕД ЕДИН ВЕЛИК БЪЛГАРИН!

Даниела Гаджева ВМРО -БНД , Станимир Радулов -ВМРО -Дружество "Вардар"    Свържете се с автора на петицията