#3: Анжелина Пенчева -

Аз няма да подпиша тази петиция и ще се обоснова защо: Не приемам, че т.нар. народопсихология на българина е да не даде шанс на всичките си деца да живеят и учат заедно. Познавам много хора с увреждания преминали през системата на т.нар. специално образование- в санаториуми-далеч от семействата си и от средата, в която са се родили. Тези хора след завършването си в огромната си част са социални аутсайдери- губят връзка с връстниците си от квартала и града, в който са родени, и в който се завръщат след завършване на средното си образование. Да не говорим, че качеството на обучение в санаториалните и специализираните училища е силно занижено, няма и конкуренция между учениците. А наличието на специални училища за деца с ментални затрунения е само едно извинение за липсата на аекватна политика-тези деца също растат изолирани от заобикалящата ни среда и това не помага на никого- нито на нас като общество, понеже нямаме възможност да се научим да общуваме с тях и да ги разбираме по-добре, нито на самите тях- да могат да се развиват и напредват в изучаването на света около тях съобразно индивидуалните си възможности. Много по-добре би било ресурсите, отеляни от държавата за поддръжка на специализирани и помощни училища да се пренасочи към осигуряване на индивидуална подкрепа за учениците, които имат нужда от нея: тази подкрепа се изразява в няколко компонента- достъпна архитектурна среда на учебните заведения, включваща и достъпен транспорт, осъвременяване на помощните материали, които да улеснят учениците в обучителния процес, осигуряване на повече ресурсни учители, които да имат достатъчно време за всяко едно дете, осигуряване на асистент, който да е всеки един момент до детето. И не на последно място- промяна в концепцията за това що е съвременно образование, чиято цел не е само да се налее даден набор от информация в главите на учениците, а да ги научи да бъдат граждани в едно съвременно общество, в което никой не бива да бъде изключван.  Аз мисля, че борбата на всички майки на деца с увреждания трябва да е именно в тази насока, защото колкото по-встрани от живота растат техните деца- под предлог, че имат нужда от специални нужди, училища, услуги, центрове и т.н. толкова по-самотно и безцелно те ще живеят като възрастни хора. А нима целта на всеки един родител не е да подготви за истинският живот своето дете?...