Петицията в този си вид е безсмислена, подигравателна и бутафорна, и наистина зад нея прозират интересите на старците.
Та, да си говорим за академиците - що за нагло поведение и крокодилски сълзи се леят напоследък – отвсякъде академици са се загрижили та се късат за БАН, че и за младите учени. Самата титла „академик“ толкова се е компрометирала през годините, че ако бяхме нормална, а не съветска академия на науките, тези величайши особи щяха отдавна да са изгнили с главата надолу по дърветата. Дъртите академици и член кореспонденти, общо са няколко десетки на брой, но всеки един от тях прибира съответно по около 3000 и 2500 лева месечно пожизнена рента, като че ли са английски благородници. Това незаслужено плюскане консумира около 6 милиона лева годишно, което е близо 10% от годишната държавна субсидия на БАН. Известно е отдавна, че поне 80 % от въпросните титуловани особи, сравнени с другите си колеги в нашите научни институции не притежават нищо толкова екстраординарно като способности, научни приноси (или поне финансови такива) за науката, че да заслужават тези свръх разточителни за страна като България привилегии. Огромна част от тях също така не се занимават (и никога не са се занимавали) с наука, а са артисти, писатели и т.н. - все хора доста далеч от науката, но обикновено близо до властта или влиятелни кръгове. Като споменахме властта – тук сред този самоизбран и вечно самоизбиран „елит“ все още могат да се намерят здрави и жизнени реликви от онова време което наричахме комунизъм, и което ни заблуждават, че си е отишло. Може би единствено жаждата за власт и интригантстването обединява под общ знаменател толкова разнородна маса от търтеи, живеещи за да бъдат важни и самодостатъчни. Тук е мястото да се запитаме – дали тези особи не са сключили изгодна сделка с дявола (респективно власт-имащите) – той им осигурява тлъстите пенсии, а те му осигуряват ефикасно системно изчистване на страната от добрите, умните и способните?
Ако БАН в рамките на 2-3 години не се превърне в нормален научен център с науката в България, респективно с всички нас, е свършено. Това включва промени и в законодателната рамка – закона за БАН, правилниците и т.н. Старците обаче имат очевадно намерение да завлекат всички в гроба заедно със себе си. За да се отървем от старците трябва инициативата да дойде отвътре, от средите на БАН – инициирането и контрола на този процес отвън, от властта, може да се изтълкува като намеса в автономността на една академична институция, а от друга страна понеже властта и политиците по дефиниция мразят науката, те няма да пропуснат да се изкушат да изиграят ролята на унищожител, вместо на силен външен спасител за БАН.
В този момент ще се надигнат и защитниците на статуквото, които веднага ще кажат – ето тук е ролята на академиците, те са буфер между БАН и властта, те се борят за по-добри условия и пари, те пазят БАН от унищожение, а вие сте тръгнали срещу тях. Лъжи, лъжи, лъжи, 100 пъти повтаряни, ама пак не са станали истини. Старците са проводник на политиката на унищожение на науката, в замяна на доживотни привилегии !!

#10: млад учен - академиците - вън ! 

 Млади човече, хайде да сравним Вашите фантастични данни с реалната статистика (дано поне сте хуманитар, че ако сте от точните науки - срам за БАН...).

От последния наличен на страницата на БАН годишен отчет - за 2014 г.

http://www.bas.bg/images/otcheti/Otchet-2014-BAN-site.pdf
стр. 128 , графики 19, 20 -

пожизнени възнаграждения на (пенсионираните) академици и член-кореспонденти:

1 949 583 лв = 2.5% от разходите от субсидията на БАН (77 278 776 лв), 
или 1.4 % от разходите от целия бюджет на БАН (140 010 282 лв).

В същото време  годишната научна продукция на Събранието на академиците и член-кореспондентите (САЧК) е сравнима с тази на няколко големи института на БАН. Членове на САЧК ръководят договори за милиони левове. Ето само един пример:  академик  Александър Петров, доскорошен директор на на ИФТТ (отскоро активен пенсионер) ръководи договор по 7 РП на ЕС за близо 4 млн евро - на годишна база това е над  3% от допълнителните приходи към бюджета  на БАН,  или  1.4%  от общия бюджет. С други думи, макар и малка част от САЧК, все още активните му членове заработват със запас пенсионните добавки и на по-възрастните си колеги... 

Та според Вас този "дърт академик" "незаслужено плюска" колкото  основната заплата (без добавките) на, да речем,  заслужилия борец с комунизма  герберски депутат инж.  Методи Андреев :). Апропо, в грешка сте и за размера на тези добавки към пенсиите  за член-кореспондентите -  те са 1/3 от тези на академиците. 

Едно възможно решение е сумата за въпросните възнаграждения на пенсионираните членове на САЧК   да  се   извади  от субсидията на БАН, най-малкото защото значителна част от тях  никога не са работили в  академията.