Малко съм скаран с историята и вероятно ще отнеса много критики, но имам следните въпроси:
- Руснаците помогнали ли са по някакъв начин на българите през Втората световна война и заслужават ли благодарност?
- Какво означава паметникът да няма културно-историческа стойност? Има ли изкуство в него и свързан ли е с историята?
- Защо, според вас, във Виена (например) все още има паметник на руския войн?
- Какво предлагате да има на това място? Символите на Бургас са часовника, моста, казиното, морската градина, охлюва.
- Да започваме ли да мислим за събарянето на пантеона?

#18: - За размисъл: ДА

 

#18: - За размисъл:

Да почвай да мислиш и з апантеона, другарю. Всичките ви капища в прослава на престъпници и майкопродавци трябв ада се премахнат.

#18: - За размисъл:

"- Защо, според вас, във Виена (например) все още има паметник на руския войн?"

За разлика от Альошата и останалите паметници на съветската армия в България, построени по идея
на БКП с цел подмазване на СССР, този във Виена е построен през 1945 г. от Червената Армия в почит на около 17 000 загинали червеногвардейци по време на виенската операция през същата тази година.

В България такива сражения не е имало. Още повече, паметниците в България са изградени от комунистическия режим, обявен със закон за престъпен и възхваляват армия, която на практика е окупирала България.
Между другото паметникът във Виена е познат сред местните като „Мемориал на мародера“ и „Мемориал на незнайния изнасилвач“.

#18: - За размисъл:

Не се бойте от критики за незнание на историята. Прочетете само нашия закон от 2000 г. Ако искате да не се връщаме назад или, не дай си боже, да повтаряме тази история, подпишете петицията. И се молете на децата и внуците Ви най-сетне да им въведат в училище и университета изучаването на комунизма. А когато те осъднаят нашето примиренчество, сигурно ще взривят тези монументи. А ние сега просто искаме да отидат в музей на открито. А площатката от 126 кв.м. на този да стане културна сцена , за каквато просто плаче "Тройката" в Бургас.

abcdef

ЗАКОН ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ РЕЖИМ В БЪЛГАРИЯ ЗА ПРЕСТЪПЕН , ДВ. бр.37 от 5 Май 2000г.

Чл. 1. (1) Българската комунистическа партия (тогава именуваща се Българска работническа партия /комунисти/) идва на власт на 9 септември 1944 г. с помощта на чужда сила, обявила война на България, и в нарушение на действащата Търновска конституция.

(2) Българската комунистическа партия е отговорна за управлението на държавата във времето от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г., довело страната до национална катастрофа.

Чл. 2. (1) Ръководствата и ръководните дейци на Българската комунистическа партия са отговорни за:

1. целенасоченото и преднамереното унищожаване на традиционните ценности на европейската цивилизация;

2. съзнателното нарушаване на основните човешки права и свободи;

3. безпрецедентната разправа с народните представители от ХХV Народно събрание и всички невинно осъдени от така наречения "Народен съд";

4. моралния и икономическия упадък на държавата;

5. установяването на централизирано директивно управление на икономиката, довело я до разруха;

6. погазването и отмяната на традиционни принципи на правото на собственост;

7. рушенето на моралните ценности на народа и посегателството срещу религиозните му свободи;

8. провеждането на непрекъснат терор срещу несъгласните със системата на управление и срещу цели групи от населението;

9. злоупотребата с възпитанието, образованието, науката и културата за политически и идеологически цели, включително мотивиране и оправдаване на изброените по-горе действия;

10. безогледното унищожаване на природата.

(2) Комунистическият режим е отговорен за това, че:

1. отнемаше на гражданите всяка възможност за свободна изява на политическата воля, като ги принуждаваше да крият своята преценка за положението в страната и ги принуждаваше да изразяват публично съгласие за факти и обстоятелства с пълното съзнание за тяхната невярност и дори това, че те представляват престъпления; това то постигаше чрез преследване и заплахи от преследване към отделната личност, нейното семейство и близки;

2. системно нарушаваше основните човешки права, като потискаше и цели групи от населението, обособени по политически, социален, религиозен или етнически признак, въпреки че Народна република България още през 1970 г. се присъедини към международни актове по правата на човека;

3. нарушаваше основните принципи на демократичната и правова държава, международните договори и действащите закони, като с това поставяше интересите на комунистическата партия и нейните представители над закона;

4. при преследванията срещу гражданите използваше всички възможности на властта, като:

а) екзекуции, нечовешки затворнически режим, лагери за принудителен труд, мъчения, подлагане на жестоки насилия;

б) освидетелстване или настаняване в психиатрични заведения, като средство за политически репресии;

в) лишаване от право на собственост;

г) възпрепятстване и забрана за получаване на образование и упражняване на професия;

д) възпрепятстване на свободното движение във и извън страната;

е) лишаване от гражданство;

5. безнаказано се извършваха престъпления и се предоставяха незаконни предимства на лица, които вземаха участие в престъпления и преследвания на други лица;

6. подчиняваше интересите на страната на чужда държава до степен на обезличаване на националното достойнство и практическа загуба на държавен суверенитет.

Чл. 3. (1) Посочените в чл. 1 и 2 обстоятелства дават основание да се обяви комунистическият режим в България от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. за престъпен.

(2) Българската комунистическа партия е била престъпна организация, подобно на други организации, основаващи се на нейната идеология, които в дейността си са били насочени към потъпкване на човешките права и демократичната система.

 

Чл. 4. Всички действия на лица, които през посочения период са били насочени към съпротива и отхвърляне на комунистическия режим и неговата идеология, са справедливи, морално оправдани и достойни за почит.

-------------------------

Законът е приет от ХХХVIII Народно събрание на 26 април 2000 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

 

 

 

 

#18: - За размисъл: