#3677: martinkunev - Re: Re: Re:

• Липсата на тотална забрана принуждава непушачите да се съобразяват с пушачите. Непушачите са принудени да направят избор между:
• - да се откажат от ходене на определени места и излизане с определени хора
• - да ходят в неприятна за тях обстановка, да вдишват вредни газове и в последствие дрехите и косата им да миришат на цигари
• Така пушачите ограничават свободата на непушачите.

Да. И е напълно логично да направят първия избор. Що за хора са пушачите в тези компании, които не биха се съобразили с желанието на непушачите да не се тровят? Според мен - хора, с които не си заслужава да имаш вземане-даване. Освен това, в горното мое предложение има заведения без дим.

• Тъй като пушачите правят свободен избор да пушат, те са длъжни да се съобразят с останалите хора. Те винаги имат свободата да не пушат. Непушачите не са направили нищо неестествено - защо трябва да се съобразяват с избора на други хора?

Да има помещение/заведение, в което ти е позволено да пушиш, не е несъобразяване с останалите хора. Това просто е едно от местата, на които един непушач не иска да бъде. Защо трябва на собственика на заведението да му се забранява да го направи само за пушачи, например?

• По същата логика, по която можем да разрешим пушенето в заведенията, трябва да разрешим и срането в тях. Дори повече, защото второто е естествена нужда.

Много добър пример. Във всички заведения е позволено срането (даже, доколкото знам, е задължително да има такава възможност). Просто не се сере извън определените за целта места. Мисля, че същото е приложимо за пушачите и няма нужда да се изтикват навън. Също така, не мисля, че трябва законодателят да казва кои ще са тези места.

• Сравнението с чалга клубове и гей барове е неуместно. Да се категоризират заведенията по интереси е едно, да се разделят на пушещи/непушещи е съвсем различно. Ако някой твърди, че пушенето му е интерес, тогава според мен си говорим за зависимост и тези хора трябва да се лекуват.

Не сравнявам аспекта с интересите, а с нежеланието да присъстваш там ("чалга"/"гей" да се замести по избор на читателя).

• Защо смятам, че падането на забраната значително ме ограничава? Почти всички заведения ще разрешат пушене, ако забраната падне. Който се съмнява да си спомни в колко заведения пушенето беше забранено (имаше ли такива всъщност?), преди налагането на ограничения.

Ако наистина на толкова много хора, колкото са желаещите да забранят пушенето, им пука за здравето им, нека да направят няколкоседмичен бойкот на заведенията, или да посещават тези, които ще са бездимни. Ако действително хората са толкова много и толкова заинтересовани, това ще се отрази на дейността на заведенията и ще ги принуди да въведат разделение или забрана (от чисто търговски интереси).
Лично аз не смятам, че навсякъде ще се върне - достатъчно собственици ще искат да капитализират върху недоволството от пушенето, натрупало се покрай забраните, и по своя инициатива ще обявят заведения (или части от тях) за бездимни.

• Другият довод който съм чувал са парични загуби. Тези, които губят са производители на цигари, държавата (от акцизи) и евентуално заведенията (нямам статистика в подкрепа).
• Нима трупането на пари от производителите на цигари и собствениците на заведения е по-важно от свободата и здравето на хората? Нима капитализмът толкова ни е промил, че парите са по-важни от основни човешки ценности?
• Падането на пълната забрана е един от най-безумните начини за вкарване на пари в държавата. Това е стъпка назад в развитието. Ако искате можем да върнем и робството - ще направим всички безработни хора роби. Така хем държавата ще спечели пари (евтин труд), хем ще решим проблема с безработицата.

Не мисля, че производството на цигари трябва да е бизнес с дългосрочни перспективи. Но забраната в заведенията няма да откаже хората от пушенето.
За акцизите - това за мен са глупости.
За заведенията се обосновах по-горе.

Между другото, доколкото съм запознат с капитализма (свободния пазар), именно онези заведения, които отменят/ограничат пушенето, ще се облагодетелстват най-много. Но не мисля, че това трябва да става чрез безусловна, спускана отгоре забрана.

#3681: Любомир - Re: Re: Re: Re:

В идеален свят си представям хората със зависимост от цигари (пушачите) да изпият хапче и никога вече да не им се пуши. Обаче не смятам, че това може да се случи поне в следващите няколко десетки години. Хубаво е да вземем реалната ситуация и да преценим кое е постижимо.

Обществото е свикнало да не се съобразява с непушачите. Ако пълната забрана падне, обществото още повече ще смята, че не трябва да се съобразява. Не е реално да се очаква от това общество да следи за правата на непушачите. Обществото не е дорасало да търси правата си.

• Непушачите са принудени да направят избор между:
• - да се откажат от ходене на определени места и излизане с определени хора
• - да ходят в неприятна за тях обстановка, да вдишват вредни газове и в последствие дрехите и косата им да миришат на цигари
• Да. И е напълно логично да направят първия избор. Що за хора са пушачите в тези компании, които не биха се съобразили с желанието на непушачите да не се тровят? Според мен - хора, с които не си заслужава да имаш вземане-даване. Освен това, в горното мое предложение има заведения без дим.

Какъв би бил социалния живот на човек който направи първия избор? Можем да си представим. Той трябва да се изолира от почти всички пушачи и всички хора, които толерират пушачи. Тоест трябва да загуби почти всички социални контакти. В моя случай означава да не общувам и с родителите си.

След като се вдигне шум за нещо минава време и хората забравят. Винаги хората се надяват, че нещата ще се променят към по-добро. Опитът показва, че обикновено не става така. Опитът ни показва, че в почти всички заведения пушенето беше разрешено. Не мисля, че нещо значително се е променило оттогава.

• Във всички заведения е позволено срането (даже, доколкото знам, е задължително да има такава възможност). Просто не се сере извън определените за целта места. Мисля, че същото е приложимо за пушачите и няма нужда да се изтикват навън. Също така, не мисля, че трябва законодателят да казва кои ще са тези места.

Срането се извършва в специализирани помещения, предназначени само за това - вътре не се сервира храна и т.н.

Има разлика между това да има заведения за пушене и зала за пушене. Обясних защо не удобрявам първото. За залите съм съгласен, но само ако са направени както трябва - със строго установени адекватни правила и реален контрол за спазването им. Както имаме ХЕИ да следи за чистотата (за които всъщност не съм убеден колко добре си вършат работата). За залите добър пример е Франция (площ не повече от 20% и от 35 квадратни метра от площта на заведението; отделна вентилация, която заменя толкова въздух, колкото е площта на залата за 6 минути; непрекъснато понижено налягане; автоматично затварящи се врати; без сервиране в помещенията): http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_smoking_bans#France

За мен падането на пълната забрана е стъпка назад. Много хора смятат същото (както виждам от другите коментари). Ако в тази държава се взимат решения така (както се премахнат забраната сега), доста хора биха отишли на по-цивилизовано място. Обществото не е дораснало да направи бойкот. Опитът ми показва, че непушачите са толерантни, а пушачите не. Аз сериозно обмислям да направя бойкот, отивайки в друга държава.