#2: Лейла - Re:  

 Нищо велико няма сътворено досега от нашенските 7 велики народни събрания.За това е необходимо ново ТРЕТО УЧРЕДИТЕЛНО НАРОДНО СЪБРАНИЕ!!

Виж проект:

Глава четвърта
УЧРЕДИТЕЛНО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Член 1 
(1) Учредителното Народно Събрание се състои от 500 народни представители, разпределени в пет състава. 
(2) Всеки състав се състои от 100 народни представители излъчени от политическата организация съразмерно с гласуваната от избирателите квота при явни избори.
(3) Съставите са : „Отбрана и Вътрешен ред“, „ Финанси и Производство“, „ Земеделие и Животновъдство“, „Профилактика и Здравеопазване“, „ Съдебни и Изпълнителни Дейности“.
(4) УНС има законодателни правомощия, които осъществява чрез своите състави, заседаващи чрез  сесии и чрез  заседания.
(5) Ръководството на сесиите и заседанията на УНС се възлага на Председателски Съвет от петима народни представители, по един от всеки състав.Председател по право е народен представител от респективния състав.

(6) Никоя политическа организация не може да има повече от сто народни представители и то само в един състав.

Член 2.
(1) Всеки български гражданин, навършил 21 години, има правото да бъде избиран (активно избирателно право)
(2) Всеки български гражданин, навършил 18 години, има правото да бъде избирател (пасивно избирателно право)
(3) Ограничения на избирателното право се допускат, в случаите, ако някой от кандидатите е поставен под запрещение, изтърпява наказание лишаване от свобода или ако има друго гражданство.
(4) Кандидатът за народен представител, който заема републиканска служба, прекъсва изпълнението й след като бъде регистриран в избирателна комисия.
(5) Регистрираният кандидат се ползва с правото на неприкосновеност, предвидена за народния представител.
(6) Народния представител не може да бъде задържан и срещу него не може да бъде възбуждано наказателно преследване освен за престъпление от общ характер въз основа на смъкнат имунитет, гласуван от заседаващ състав на УНС или от Председателския Съвет на УНС. Разрешение за задържане не се изисква при извършено тежко престъпление, но в такъв случай незабавно се известява Председателския Съвет.
(7) Смъкнатият имунитет от провинилия се народен представител е основание за образуване на досъдебна процедура.

(8) Всяка политическа организация разполага в изборите  с бюлетина, на която е изписан единствено  нейния номер по жребий.

(9) Политическите организации определят сами кои техни членове или симпатизанти са достойни да бъдат делегирани за народни представители.

(10) Не се разрешава напускането на даден състав под формата на  независим кандидат. В подобни случаи, политическата организация е в правото се да делегира друг народен представител на мястото на напусналия.

(11) Всеки гражданин има правото да се кандидатира като независим народен  представител, а избора му се счита за успешен, ако за него са гласували 4% от избирателите от всички области. В този случай, избраният е длъжен да се впише в състав, в който политическа организация няма мнозинството от 100 народни представители.

(12) Вписването на независим народен представител се извършва само на централно ниво. 

Член 3.
(1) УНС се учредява за срок двадесет години.
(2) Съставите на УНС заседават веднъж на година за срок от един до два месеца съобразно с обема на въпросите за разглеждане.
(3) Четири годишен е срокът на мандата на отделния състав, чиито правомощия са делегирани по ред определен в избирателен закон.
(4) В случай на война, военно или друго извънредно положение, настъпили по време на мандата на УНС, срока на неговите правомощия може да се продължи до отпадането на тези обстоятелства.
(5) Избори за ново УНС се произвеждат най-късно до два месеца след изтичане на мандата на предишното.

Член 4. 
Законността на избор може да бъде оспорена пред Конституционния Форум по ред, определен в избирателния закон.

Член 5. 
(1) Народните представители представляват не само своите избиратели, а така също и целия народ.
(2) Обвързването със задължителен мандат е недействително.
(3) Никой не може да бъде избиран за народен представител повече от два пъти.
(2) Народният представител действа в унисон с повелите на Конституцията и на законите като се задължава с устна и с писмена клетва. 
(3) Устната клетвата се полага пред УНС след откриване на първата сесия и гласи: "Заклевам се в името на Република България да зачитам и спазвам Конституцията и законите и във всичките ми действия да се ръководя от интересите на отделния човек и на народа. Заклех се."
(4) Всеки народен представител е длъжен да разпише депозираната устна клетвата в писмен вид по образец, предложен от почетния Председател на УНС.

Член 6. 
Народният представител не носи наказателна отговорност за изказаните от него мнения по време на заседанията, но той дължи извинение, ако е обидил някого от народните представители.

Член 7. 
(1)Народните представители не получават възнаграждение за дейността си в състав на УНС;
(2) Народните представители получават само работната си заплата по месторабота, чийто размер се превежда на работодателя от УНС в зависимост от реалната посещаемост на заседанията.

(3) На първата сесия се учредява Председателски Съвет, включващ по един представител от всеки състав.
(3) Членовете на Председателския Съвет се избират за срок от четири години и  получават трудово възнаграждение от бюджета на УНС в разумен размер.
(4) Бюджетът на УНС е част от единния републикански бюджет и не може да бъде завишаван освен в случаите на извънредно положение или при война.

Член 8.
(1) Правомощията на народния представител се отнемат предсрочно при:
1. - подаване на оставка пред състав на УНС.;
2. - влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление, или когато изпълнението на наказанието лишаване от свобода не е отложено;
3. - установяване на неизбираемост или несъвместимост;
4. - смърт.
(2) В случаите на т. 1 и 2 решението се приема от УНС, а в случаите на т. 3 - от Конституционния Трибунал.

Член 9.
(1)Организацията и дейността на УНС и на неговите състави се осъществяват въз основа на Конституцията и на Временен Правилник приет от него.
(2) УНС само определя времето, през което не заседава.

Член 10. 
Новоизбраното УНС събрание се свиква на първа сесия от Президента на Републиката най-късно един месец след изборите; ако в този срок Президентът не свика на първа сесия народните представители, то една пета от народните представители имат право да свикат УНС.

Член 11. 
(1) Най-възрастният присъстващ народен представител има правото да открие първата сесия на УНС в качеството си на почетен Председател, като предложи дневен ред.
(2) На същата сесия на УНС се избира Председателския Съвет, а така също и потенциални заместници, действащи в случаите на необходимост.
(3) УНС избира един измежду членовете на Председателския Съвет, който го оглавява в качеството на негов Председател. 
(4) Мандатът на всеки Председателски Съвет се състои от четири години.

(5) На тази първа сесия се избират пет състава на  Републикански Съвет - един председател и четирима членове, посочени от всяка политическа организация.

Член 12. 
(1) Председателят на УНС  има правомощия да:
1. - представлява УНС и неговите състави;
2. - предлага проект за дневен ред на сесията и на заседанията;
3.- открива, ръководи или закрива сесии и заседания на състав;
4. - удостоверява с подписа си съдържанието на приетите от състав на УНС актове;
5.- обнародва решенията, декларациите и обръщенията, приети от по време на сесии или заседания;
6. - организира международните връзки на всеки състав на УНС;

(2) Заместник-председателите на УНС подпомагат председателя и осъществяват възложените им от него дейности.

Член 13. 
Председателският Съвет свиква някой от  съставите си на заседания по:
1. - своя инициатива;
2. -искане на една пета от състава му;
3.- искане на Президента;

5.- искане на един от Републиканските  Съвети.

Член 14. 
(1) Постоянни комисии може да се учредяват по изключение.
(2) Постоянните комисии подпомагат някоя от дейностите на състав и упражняват от негово име парламентарен контрол.
(3) Временни комисии се учредяват за проучвания или за анкети.

Член 15. 
Длъжностните лица и гражданите, когато бъдат поканени, са длъжни да се явяват пред парламентарна комисия и да и предоставят исканите от нея сведения или документи.

Член 16. 
(1) Състав на УНС може да открие заседание в случай, че присъстват повече от половината народни представители.
(2) Съставите на УНС приемат законите и другите актове с мнозинство повече от половината от присъстващите народни представители.
(3) Гласуването е лично и явно, освен когато Конституцията предвижда или Учредителното Народно Събрание реши то да бъде тайно.

Член 17. 
Заседанията на УНС са открити. По изключение състав на УНС може да реши някои от заседанията му да бъдат закрити.

Член 18. 
(1) Членовете на Републикански Съвет и всеки народен представител могат да участват в заседанията на всеки друг състав или на парламентарна комисия, да се изказват, да дават становища и предложения без право на гласуване. При желание да се изкажат, те се изслушват с предимство.
(2) Състав на УНС може да задължи член на Републикански Съвет да се яви на техни заседания и да отговаря на поставени въпроси пред него или пред комисия.

Член 19.
(1)Състав на УНС има правомощията да:
1. -приема, изменя, допълва и отменя законите от своята сфера на законодателна инициатива;
2. -приема републиканския бюджет по приходи или по разходи и съобразно със своя предмет да дава отчет за изпълнението му;
3. - установява данъците и определя рамка за размера на минималните и максимални параметри.
4. - насрочва избор за Президент и за Вицепрезидент на Републиката;
5. -приема решение за произвеждане на републикански или местен референдум;
6. - създава, преобразува и закрива съвети по предложение на Републиканския Съвет;
7. – избира или освобождава ръководителите на Българската Народна Банка или ръководствата на други институции, определени със закон;
8. -дава съгласие за сключване на договори за международен заем;
9. -решава въпроси от отбранително естество в случаите на агресия срещу РБ и може да сключва  мир;
12. -дава амнистия;
13. -учредява ордени и медали;
14. -определя официалните празници;
15.-изслушва годишните доклади на Върховния Касационен Съд, на Върховния Административен Съд и на Главния Прокурор за приложението на Конституцията и законите за дейността на съдилищата, прокуратурата и разследващите органи; може да ги одобри или да ги отхвърли.
16.- изслушва периодически доклади за дейността на институции, които изцяло или частично се избират от съставите на УНС, когато това е предвидено в закон; може да ги одобри или да ги отхвърли.
(2) Дворецът „Евксиноград” – Варна е постоянното седалище на УНС, но то може да заседава и в друго населено място в случаите на крайна необходимост.

Члeн 20. 
(1) Състав на УНС има правото да ратифицира или денонсира със закон международните договори, които:
1. -имат политически характер;
2. -се отнасят до участието на Република България в международни организации;
3. -предвиждат коригиране на границата на Република България;
4. -съдържат финансови задължения за Републиката;
5. -предвиждат участие на Републиката в арбитражно или съдебно уреждане на международни спорове;
6. -се отнасят до основните права и свободи на човека;
7. -се отнасят до действието на закона или изискват мерки от законодателен характер за тяхното изпълнение;
8. -изрично предвиждат ратификация.
9. - предоставят на Европейския съюз права, произтичащи от неговите актове по реда на тази Конституция.
(2) Закон за ратифициране на международен договор се приема с мнозинство две трети от всички народни представители след което договора се регистрира в Секретариата на ООН не по-късно от една седмица след ратификацията.
(3)Ратифицираните договори могат да бъдат изменяни или денонсирани само по реда, посочен в самите договори, или в съответствие с общопризнатите норми на международното право.
(4) Сключването на международен договор, който изисква изменения в Конституцията, трябва да бъде предшествано от републикански референдум. 

Член 21. 
(1) Народното събрание приема закони, решения, декларации и обръщения.
(2) Законите и решенията на УНС са задължителни за всички републикански органи, за обществените организации и за гражданите.

Член 22. 
(1) Всеки народен представител или Републиканският Съвет имат право на законодателна инициатива.
(2) Републиканският Съвет изготвя проект за републикански бюджет и го внася за обсъждане от всеки състав на УНС.

Член 23. 
(1) Законите се обсъждат и приемат чрез две гласувания, които се извършват на отделни заседания. По изключение две гласувания може да се извършат в едно заседание в случаите на крайна необходимост.
(2) Другите актове на Народното събрание се приемат чрез едно гласуване.
(3) Приетите актове се обнародват в "Републикански Вестник" не по-късно от пет дни след положителното им гласуване.
Член 24. 
(1) Една пета от състав на УНС може да предложи да бъде гласувано недоверие на отделен член на Републикански Съвет. Предложението се счита прието, когато за него са гласували повече от половината от всички народни представители.
(2) Когато се гласува недоверие на Председател на Републикански Съвет се счита, че той е подал оставката си; съставът избира нов Председател.
(3) Ново недоверие на член на РС може да бъде гласувано в срок от шест месеца, но не  шест  месеца преди да изчете мандата на състав на УНС;

Член 25. 
(1) Народните представители имат право на въпроси и на питания до Републикански Съвет или до отделни негови съветници, които са длъжни да отговарят.
(2) По предложение на една пета от народните представители по питането стават разисквания и се приема решение.

Член 26.

(1)За всяка сесия и за всяко заседание на УНС се води стенографски протокол, който подлежи на  оформяне в „Дневник на Второто Учредително Народно Събрание”.

(2)Дневниците на УНС се отпечатват в брошури за нуждите на народните представители и за всички библиотеки в България.

(3)УНС има правото да издава в електронен вариант своите и на другите републикански органи актове чрез специална информационна програма. Не се допуска никакво изключение от това правило.

Член 27. 
(1) УНС има правомощия да учредява Сметна Палата, която да осъществява контрол за изпълнението на републиканския бюджет; избира или освобождава нейното ръководство.
 

Член 28.
(1) Народното събрание избира Омбудсман, който се застъпва за правата, свободите и интересите на гражданите.
(2) Пълномощията и дейността на Омбудсмана се уреждат със закон.

#3: Novae1 - Re: Re:  

Глава първа
Основополагащи принципи за вътрешна и за външна политика
Член 1. 
(1) България е Република на представителната демокрация. 
(2) Цялата републиканска власт произтича от народа. Тя се осъществява от него чрез органите, предвидени в настоящата Конституция, а в случаите на неизбежна отбрана-непосредствено.
(3) Никоя част от народа, политическа организация или друга обществена организация, републиканска институция или отделна личност няма права да присвоява осъществяването на народния суверенитет или да обявява себе си за ръководна.
Член 2. 
(1) Република България е териториална общност на всички наши граждани. В нея не се допускат учредяване на автономни териториални общности на каквато и да било идеологическа или политическа основа. Местното самоуправление се признава и стимулира за осъществяване на хуманен просперитет.
(2) Териториалната цялост на Република България е неприкосновена.

Член 3. 
Славянобългарският писмен и устен език е официален.
Член 4. 
(1) България е правова Република. Всяка управление се осъществява съобразно с Конституцията и със законите.
(2) Република България е гарант за живота, за свободата, за достойнството на човека и неговите правата, създавайки условия за свободно развитие на всеки в едно проспериращо гражданско общество.
(3) Република България може да участва в доизграждането и просперитета на Европейския Съюз съобразно с волята на народа за това.
Член 5. 
(1) Конституцията е Основен Закон и никой друг не може да й противоречи.
(2) Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие.
(3) Никой не може да бъде съден за действие или бездействие, което не е било обявено от действащото законодателство за престъпление към момента на извършването им.
(4) Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила са част от вътрешното право. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.
(5) Всички актове подлежат на публикуване и влизат в юридическа сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок.
Член 6. 
(1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и по права.
(2) Всички граждани са равни пред законите. Не се допускат никакви ограничения или привилегии на права и свободи, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение, имуществено състояние или неправомерни константни практики.
(3) Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван, подслушван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в случаите на разрешение от съда или от прокурора.

Член 7. 
Републиката отговаря за вреди, причинени от накърняване на човешкото достойнство, от нарушение или потъпкване на права, свободи и интереси, от незаконни актове или действия и бездействия на нейни органи и длъжностни лица.
Член 8. 
Републиканската власт се осъществява чрез функционирането на законодателна, правораздавателна и съдебна дейност.
Член 9. 
(1) Въоръжените сили гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на общността за защита на нашата териториална цялост.
Член 10. 
(1)Избори, национални или местни референдуми се провеждат въз основа на зачитане на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване. Валидни са изборите, ако са гласували повече от половината на всички имащи право на глас.

(2) Изборът за независим кандидат е явен.

(3) Участващите в изборите сами поемат разходите за предизборна и изборна  кампания.
Член 11. 
(1) Политическият плурализъм е основният гарант за обществено достойнство.
(2) Нито една политическа организация или идеология не може да се обявява или утвърждава за републиканска.
(3) Политическите организации съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите. Въвежда се специален ред за учредяването, функционирането и прекратяването на политическите организации или условията за тяхната представителност.
(4) Въвежда се абсолютна забрана за учредяване на политически организации на етническа, расова или верска основа, както ония, които си поставят за задача и цели насилствена промяна на установения в Републиката ред.

(5) Въвежда се забрана за политическа дейност за срок от пет мандата за обществени организации, чиито бивши или настоящи членове са се занимавали или  занимават с производство, продажба или разпостранение на наркотични вещества.
Член 12. 
(1) Сдруженията на гражданите служат за задоволяване и за защита на свои интереси или права и свободи.
(2) Сдруженията на гражданите, включително синдикалните, могат да си поставят политически цели за да участват в местното самоуправление. 
(3) Уставите на тези сдружения не може да противоречат на Конституцията  и/или на действащите закони.

Член 13. 
(1) Вероизповеданията са ненакърними.
(2) Религиозните институции са отделени от Републиката и училището от тях.
(3) Източноправославното вероизповедание е традиционна религия на България.
(4) Религиозните общности и институции, както и верските убеждения не могат да бъдат използвани за политически цели.

(5) Висше образование по теология се извършва в съседни страни.

Член 14.
Семейството, майчинството и децата са под закрила на републиканската общност.
Член 15. 
Република България осигурява опазването и възпроизводството на околната среда, поддържането и разнообразието на живата природа при разумното използване на природните богатства и всички земни и водни ресурси.
Член 16. 
Правото на труд се гарантира и се защитава. Полагането на труд е възмездно, като заплащането се движи в рамка за минимално  и за максимално заплащане, задължителна за всички.
Член 17. 
(1) Правото на собственост и на наследяване се гарантира и защитава.
(2) Собствеността е лична, частна и публична.
(3) Личната, частната и републиканската собственост са неприкосновени.
(4) Въвежда се режим за управление на собствеността на обектите от републиканско и от общинско естество.
(5) Принудително отчуждаване на собственост за републикански или общински нужди се разрешава само въз основа на законодателен акт, при условие, че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин след предварително и равностойно обезщетение.
Член 18. 
(1) Подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с общонародно значение, природните и археологическите резервати, изключителна републиканска собственост.
(2) Републиката осъществява суверенни права върху континенталния шелф и в изключителната икономическа зона за проучване, разработване, използване, опазване и стопанисване на биологичните, минералните и енергийните ресурси на морските ни пространства.
(3) Републиката осъществява суверенни права върху радиочестотния спектър и позициите на геостационарната орбита, определени за България в международни споразумения.
(4) Въвеждането на републикански монопол върху железопътния транспорт, националните пощенски и далекосъобщителни мрежи, използването на ядрена енергия, производството на радиоактивни продукти, оръжие, взривни и биологично силно действащи вещества се гарантира и защитава.
(5) Условията и редът за концесии на обектите по този член и разрешения за дейности на чуждестранни граждани не могат да накърняват интересите от местно значение.
(6) Републиканските имоти се стопанисват и управляват в интерес на гражданите.
Член 19. 
(1) Производството, земеделието и животновъдството в Република България се базират на свободна стопанска инициатива.

(2) Гарантира се на всички граждани и юридически лица възможността за реализирането на еднакви правни условия за стопанска дейност и се гарантира предотвратяване на злоупотреба с монополизма, нелоялната конкуренция и лобизма с оглед защита на потребителите.
(3) Допускат се в разумен размер и вид инвестиции за стопанската дейност на български или на чуждестранни граждани и юридически лица.
(4) Законът може да създава условия за коопериране и други форми на сдружаване на гражданите и на юридическите лица за постигане на стопански и социален напредък.
Член 20.
Републиката създава условия за балансирано развитие на отделните райони и подпомага териториалните органи и дейности чрез финансово-кредитна и инвестиционна политика.
Член 21. 
(1) Територията е основно народно богатство, което се ползва от особената закрила на Републиката и на общността.
(2) Обработваемата земя се използва само за земеделски цели, а промяна на нейното предназначение се допуска по изключение при доказана необходимост.
Член 22. 
(1) Чуждестранни граждани или чуждестранни юридически имат право да придобиват собственост върху земя при условията, произтичащи от присъединяването на Република България към Европейския Съюз или по силата на международен договор надлежно ратифициран, обнародван и влязъл в сила за България, както и чрез наследяване.
(2) За ратифициране на международен договор по Член 22(1) се изисква гласуване с мнозинството на две трети от всички народни представители.

Член 23. 
(1)Републиката създава условия за свободно развитие на науката, образованието и изкуствата и ги подпомага. Тя се грижи за опазване на  историческото  и за културното наследство.

(2) Образованието и здравеопазването са абсолютно безплатни.

(3) Не се допуска съществуването на повече от 5 университета и други   12 висши учебни заведения.
Член 24. 
(1) Външната политика на Република България не може да се осъществява в противоречие с принципите и нормите на международното право.
(2) Основни задачи на външната политика на България са защитата на обществената сигурност и независимостта на страната, на благоденствието, на човешкото достойнство, на основните права и свободи на българските граждани, както и съдействието за установяване на справедлив международен мир, ред и сигурност.

(3) Подлежат на вписване в Секретариата на ООН всички договори на Република България с други страни или с международни неправителствени организации.